Кон не светна ламата в спалнята, когато внесе Онър на ръце. Бледата светлина от коридора осветяваше толкова, колкото бе необходимо. Поставяйки я внимателно на крака, той потърси с пръсти мястото, където се закопчава яркочервената й рокля. Когато Онър се притисна до него и сгуши глава на рамото му, той се зачуди какво бе станало с иначе добре координираните движения на ръцете му. Пръстите му никога не бяха треперели така.
Сякаш измина цяла вечност, докато копринената дреха послушно се предаде и се свлече около краката й като пяна.
— Онър — промълви учудено той, леко галейки раменете й и надолу към извивката на гърдите. Докосна края на дантеления й сутиен, плъзна пръст под него и усети как гърдите й се надигат. — Онър, толкова много те желая!
Тя произнесе името му съвсем близо до неговото рамо, докато ноктите й потъваха в материята на ризата.
— Тази нощ направи така, че направо не мога да мисля. Защо е така с теб, Кон?
С леко нетърпеливо движение той разкопча сутиена отпред. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й.
— Не знам — чу той гласа си, излъчващ изненадваща искреност. — Мога да ти задам същия въпрос. Защо се чувствам така с теб? Никога не съм имал намерение…
— Какво не си имал? — Тя вдигна глава, за да го погледне.
— Няма значение. Не мисли за нищо друго, освен за тази нощ, скъпа. Бог ми е свидетел, че в момента мога да мисля единствено за теб. — Той обви лицето й с длани и я целуна упоително, ликувайки от трепетния отклик. — Свали ризата ми. Искам да почувствам ръцете ти върху тялото си — нареди й с плътен глас той.
Онър отзивчиво се подчини, като пръстите й леко трепереха, когато с усилие разкопчаваха ризата. Но след миг тя я свали и започна несръчно да се бори с токата на кожения му колан.
Стараейки се да не бърза, но със съзнанието, че трудно ще се овладее, Кон я доразсъблече. Той плъзна ръка надолу по тялото й и смъкна сатенените й пликчета. Когато тя посегна към прилепналите му джинси, той се отдръпна и ги свали.
След миг гащетата му се свлякоха по краката и той чу как Онър силно си пое въздух при вида на силно изразеното му желание.
— Казах ти, че те желая, скъпа. Не ми ли повярва? — каза с дрезгав глас той, съзнавайки, че му е необходим знак, че е приет като любовник. Не можеше да каже защо това имаше значение. Само знаеше, че иска тя да потвърди, че го желае. Искаше тя да го желае толкова, колкото той нея. — Все още ли се страхуваш от мен?
Тя поклати глава и се притисна до него така, че Кон усети с твърдото си тяло гладката кожа на стомаха й. Тя го обгърна нежно и Кон имаше чувството, че загубва контрол над себе си.
— Желая те, Кон. — В дълбокия й глас звучеше искреност, която го хипнотизира. — Тази нощ не мога да си обясня чувствата си, но знам, че те желая.
— Онър, ще направя така, че да ти е хубаво, обещавам.
Устните й нежно се извиха в извечната женска многообещаваща и провокираща усмивка.
— А ако на теб не ти е хубаво с мен?
— Котенце — промълви той, решен с целувка да отнеме от нея дразнещата чувственост. — За мен ти си идеална.
Той наведе глава, раздели устните й и пъхна език дълбоко в устата. След това обхвана задните й части, като пръстите му дразнещо докосваха плътта й. Когато чу, че тя се задъхва от очакване, той погали тялото й, докосвайки интимните й части.
Онър изстена, Кон усети как пулсът му силно бие, когато навлезе в нея. Когато тя като че ли загуби равновесие и леко се отпусна към него, Кон изпита първично чувство на мъжко удовлетворение. Навеждайки се, той рязко отметна покривката на леглото, повдигна Онър и внимателно я положи върху меката постеля.
Тя се отпусна чувствено, косата й се разпиля върху възглавницата, изпод миглите блестяха кестенявите й очи.
— Хипнотизирал ли си ме, Кон Ландри? Или е така, или сигурно тази нощ съм обезумяла.
Той почувства как кръвта му кипна, когато се изправи и втренчи поглед в нея. Ако преди бе усетил прилив на чувство за собственост, то беше нищо в сравнение с това, което бушуваше в него.
— Радвам се, че си объркана — промълви той, снижавайки се бързо до нея. — Точно такава те желая — топла, отзивчива, цялата моя. Не искам да си в състояние да разсъждаваш правилно. Не и тази нощ.
Той зарови устни в основата на шията й, като галеше с ръка стомаха и постепенно се спускаше все по- надолу. Онър с болезнено желание шепнеше името му и той почувства готовност от нейна страна. Когато изви бедра към него в мълчалива молба, Кон си каза, че ще я накара да почака още малко. Искаше я толкова гореща и страстна, че да не може да си представи как би прекарала нощта, без да го усеща в себе си. Той се чувстваше точно така.
— Кажи ми, скъпа. Кажи ми колко силно ме желаеш.
Той отправи молбата си с дрезгав глас, прекъсвайки я със страстни целувки по гърдите й.
— Много, Кон. Много те желая. Никога не съм се чувствала така.
Тя отново повдигна бедра и обгърна раменете му в знак на подкана.
Кон пъхна коляно между краката й и усети нейната отзивчивост. Поканата изтръгна от гърлото му страстен вик и той знаеше, че не може да чака повече. Кон се настани удобно, изгарящ от желание.
— Поеми ме, скъпа. Трябва да го направиш, иначе ще се побъркам!
Той плъзна ръка надолу и я погали, още веднъж уверявайки се, че тя е готова. В отговор Онър промълви страстно:
— Моля те, Кон, сега!
Той не можеше да се въздържа повече. Улови раменете й и навлезе в нейната пулсираща топла и жадна плът. Усети как по нея премина тръпка, сякаш тялото й се настройваше за мъжко нашествие. Внезапно той се спря.
— Онър?
Тя не отвори очи, но бавно уви с крака стройните му бедра. Кон почувства ноктите й в гърба си и леката болка предизвика у него още една вълна на възбуда.
— Люби ме, Кон. Моля те, люби ме!
— Онър, друго не съм в състояние да правя!
Той започна да се движи, усещайки как тялото й се напряга.
— Кон! Кон!
Той усети несигурност в задъхването, с което произнесе името му и смътно осъзна, че тя не бе напълно сигурна, че това, което й се случва, е истина.
— Да продължаваме, скъпа — промълви той дрезгаво над гърдите й. — Нека да продължаваме. Аз ще те настигна.
Тя извика, когато нарастващото напрежение изведнъж се освободи в разтърсваща конвулсия. Кон вдигна глава, за да покрие устните й със своите, пиейки страстните гърлени звуци, които тя издаваше. След това усети как тялото му силно се извива, сякаш търсеше освобождение.
Няколко секунди, които му се сториха цяла вечност, той управляваше бурята, обгърнал жената, като се притискаше към нея все по-здраво.
Онър бавно се върна от света, обвит в мъгла. Усещаше върху себе си едрото тяло на Кон, както и тежестта на бедрото му, което заклещваше краката й. Тя стоеше неподвижна на сигурно място в прегръдките му и тази мисъл я изпълваше с голямо удоволствие. Бавно си играеше с черната му коса, прошарена тук-там от сребърни косми, разглеждайки тъмните мигли, които бяха единственият знак за нежност на лицето му. Тогава той отвори очи.
Също като котарак, той внезапно бе нащрек, в погледа му нямаше нито сънливост, нито следа от чувствена летаргия. Но излъчваше силно задоволство — забеляза Онър — самоуверено арогантно мъжко задоволство. Стори й се някак забавно, докато Кон проговори.
— Повече никакви нощи като тази — заяви рязко той.
— Така ли? Не ти ли беше приятно? — подразни го леко тя, съзнавайки, че той надали имаше предвид
