— Поздравления. Как върви годежът? — Онър си взе бучка Камембер.
— Отлично — ентусиазира се Сюзън. — Всъщност, другата седмица щях да ти се обадя, за да те питам дали ще можем да отидем в къщичката край морето.
— През втората седмица на юни ли? — Онър се опита да си припомни плана за даването й под наем. — Струва ми се, че да. Брокерът спомена, че я е ангажирал за август, но за част от юни все още е свободна. Как решихте да прекарате медения си месец във Вентура? Не е ли малко прозаично? Мислех, че ще заминете за Хаваите или за Пуерто Валарта.
— Всички заминават за Хаваите — осведоми я оживено Сюзън. — А тези, които не заминават там, отиват в Пуерто Валарта. Преди две вечери говорихме с Ричард по този въпрос и когато му казах, че притежаваш очарователна уединена вила на плажа точно над брега, решихме да те попитаме, дали ще бъде свободна. Ти ще я използваш ли тази година?
— Рядко ходя там — каза тихо Онър, като мислеше за къщичката на плажа, която бе единственото наследство от баща й заедно с една малка сума, която й бе помогнала да завърши колежа. — Понякога през зимата, когато няма наематели, прекарвам някой уикенд там, но нищо повече.
— Не разбирам защо не ходиш там по-често. Много ми харесва великолепната провинциална обстановка, която си постигнала с хубава груба мебелировка и снимките на състезателни коне по стените. Миналото лято прекарах чудесно там.
Онър си мислеше за снимките на Стайлиш Легаси, навремето собственост на баща й, които тя бе оставила на мястото им заедно с най-различни други спомени от надбягвания и лични вещи. Трудно бе да обясни, че посещенията във вилата й действаха депресиращо. Сякаш там я чакаха спомените от травмиращата година, когато тя бе само на тринайсет. По-лесно бе да даде по-рационално обяснение за причините, поради които не ползва вилата.
— Ще изгубя наемите, ако прекарвам прекалено много време там — каза приветливо тя.
— О, разбира се — съгласи се Сюзън. Тъй като бе калифорнийка, тя веднага разбра усложненията при този вид капиталовложения. В Калифорния много се тревожеха за тях. — Сестра ти ползва ли я?
— Рядко. Майка ми ходеше там от време на време, преди да се омъжи отново и да се премести на изток. Всъщност аз се занимавам с нея само покрай оценките и данъците. И ако през втората седмица на юни е свободна, заповядайте.
— Страхотно. Ще кажа на Ричард. Ела, искам да те запозная с моя клиент.
— Господинът с бледолилавия костюм ли?
— Точно той.
Към десет часа Онър реши, че вече е изяла достатъчно сирене, за да набави в организма си нуждата от калций за един месец. Бе уморена от празненството и от безкрайните празни приказки. Беше време да си тръгва. С чувство на облекчение се запъти към фиата си на паркинга.
Чак на няколко преки от жилището си тя забеляза в огледалцето за обратно виждане светлините на фарове. Онър не разбра кога й направи впечатление, че същите фарове като че ли я заслепяваха от доста време, но щом заподозря за какво става въпрос, ръцете й се изпотиха на кормилото.
Бе чувала за сами жени, които са били преследвани, насила избутвани встрани от пътя и нападани. Онър бе чела, че един от начините за справяне с такова положение е да се отиде до близкия полицейски участък. Но преследвачът в никакъв случай не бива да бъде воден към дома.
Онър бе само на една пряка от жилището си и не можеше да е напълно сигурна, че я преследват.
Фаровете още повече се приближиха, когато тя зави по една по-тиха улица. Ако я преследваше, колата вероятно щеше така плътно да кара след нея, че да се вмъкне в гаража й, когато го отвореше, за да влезе. Онър лесно можеше да попадне в капан в заключения си гараж заедно с този, който караше другата кола.
Но всичко това може би бе плод на нейното въображение. Същото живо въображение, което натрапчиво я караше да вярва, че някой бе преместил паравана пред телевизора.
Онър обмисли какво би могла да направи и реши да подмине дома си.
Щеше да кара около блока и да види дали колата я следва. Ако я следваше, тя нямаше да губи време, а щеше да навлезе в по-оживено движение и да отиде в най-близкия полицейски участък.
Другата кола изведнъж се озова много близо до нея с включени фарове и в огледалото за обратно виждане се отразяваше само ослепителната светлина. Тъкмо се канеше да ускори и да мине покрай блоковете, когато нейните фарове осветиха сребристосиво порше, паркирано до тротоара. На мястото на шофьора седеше тъмна фигура.
Изведнъж присъствието на Кон Ландри се превърна в най-сигурното нещо, което отдавна не й се бе случвало. Продължавайки да размишлява, Онър спря до тротоара зад него и забеляза, че преследващата я кола също намали.
Тя излезе от фиата и се затича към поршето, преди преследвачът да паркира до тротоара.
Видя, че вратата на поршето се отвори и в следващия миг Ландри се озова пред нея. В този момент спокойната му сила излъчваше уравновесеност и сигурност, които й бяха така необходими. Онър се хвърли в прегръдките на Кон.
— Онър? Какво, по дяволите…?
Сърдитият рев на мотора на пикап прекъсна изумения му въпрос. След миг черният пикап профуча покрай тях и зави зад ъгъла.
Онър вдигна поглед, за да го види, но не направи усилие да се освободи от желязната прегръдка, в която бе попаднала.
— Струва ми се… Струва ми се, че пикапът ме следваше — успя да каже тя, чувствайки, че я обзема облекчение. — От няколко преки. Чувала съм за разни откачени, които преследват жените до домовете им и после ги нападат. Бях решила да отмина жилището си, когато те видях. О, Кон, никога не съм се радвала толкова много, когато виждам никого. Всъщност какво правиш тук?
— Познай — каза кратко той. Тя объркано вдигна поглед към него, Кон въздъхна и отпусна хватката, за да затвори вратата. — Чаках те, естествено. Защо иначе ще стоя тук пред дома ти през нощта?
Забързаният пулс на Онър се поуспокои, щом й стана съвсем ясно защо той е там.
— Предполагам, че тази шега е реторичен въпрос. — Тя се освободи от ръката, която е прегръщаше, и оправи роклята си. — Не ме разбирай погрешно, Кон, наистина се радвам, че те виждам, но ме интересува какво точно си целял със стоенето си тук?
— Хайде да влезем у вас и ще ти обясня с най-големи подробности — промълви той и я хвана за ръка. — Но първо ми обясни за този пикап.
— Откровено казано, не знам за него повече, отколкото току-що ти съобщих. Предполагам, че е някой смахнат калифорниец, който се забавлява, като преследва сами жени. Трябва да се обадя в полицията.
— И какво ще кажеш? Пикапът дори нямаше регистрационен номер.
— Е, Слава Богу, махна се.
Кон леко я поведе нагоре към жилището й. Едва когато извади ключа, за да отвори вратата, Онър осъзна, че все още не бе наясно какво прави той там.
— Кон — започна тя с вид, който смяташе за повелителен, — искам да знам какво точно си възнамерявал да направиш.
Той я изгледа косо с неразгадаем поглед, мина покрай нея и отиде до шкафа от червено лакирано дърво, където бяха питиетата й.
— На първо място — най-важното — да видя кой ще те изпрати. — Той си наля в една чаша малко бренди. След това я вдигна като за наздравица. — На второ — да се уверя, че няма да го отведеш в дома си.
Онър долови спокойната арогантност в думите му и притеснено преглътна.
— Както виждаш, не се занимавам с шофьори на пикапи. — Тя реши да премине в настъпление. — Не ти ли се струва, че може да имам нещо против така да се разпореждаш с моето бренди?
Той направи няколко крачки към нея.
— Струва ми се, че при тези обстоятелства, да ми предложиш питие е най-малкото, което би могла да направиш за мен.
— Какви обстоятелства? — пламна тя.
— На разположение съм, когато ти потрябвам, нали?
