Тя облиза долната си устна.
— Никой не те е молил да бъдеш на разположение, Кон.
— Но въпреки това си благодарна. — Той глътна голяма глътка от брендито и я погледна с куршуменосивите си очи. — Как мина бизнес срещата ти, Онър? Приятно ли прекара?
— Може да се каже — изрече тя, запазвайки самообладание. — Докато този пикап започна да ме преследва.
Той кимна, отпивайки още една глътка от брендито. Кон беше с джинсите и с ризата цвят каки, които носеше през деня — забеляза смътно Онър. Тъмното облекло в съчетание с мрачното и опасно настроение, го превръщаше в някаква застрашаваща сила в нейния хол.
— Струва ми се, че е време да проявиш малко честност, Онър Мейфийлд — каза загрижено той.
— За какво точно искаш да бъда честна?
— На първо място, за това, че не искаше днес да вечеряш с мен.
— Казах ти, имах служебен ангажимент.
— Много удобен повод.
— Обвиняваш ли ме за нещо, Кон?
— Да. Ти ме избягваш. И искам да знам защо.
Онър понечи да мине покрай него, но откри, че той е препречил пътя й. Тя студено повдигна брадичката си.
— Защото много неща не знам за теб. Ти, Кон, малко ме плашиш и ми се струва, че го усещаш.
Сивите очи просветнаха.
— Да.
— Тогава защо ме притесняваш за тази вечер? — попита леко предизвикателно тя. — Освен ако не искаш по някаква причина да ме изплашиш.
Тя имаше странното чувство, че го принуди да помисли за отговора на този въпрос. В стаята се долавяше напрежение. Тази вечер се превръщаше в истинска катастрофа.
— Права си, Онър — проговори най-после той. — Нямам никакво право да ти казвам как да си прекарваш нощите, нали?
— Да — промълви шепнешком тя.
— Проблемът е, че искам това да се изясни — продължи той.
— Кон, моля те!
— Искам да знаеш, че ще бъда до теб, когато изпаднеш в беда, както щеше да стане с Грейнджър и както стана тази нощ, когато те преследваше пикапът. Искам да ми имаш доверие. Трябва да знаеш, че не бива да се изнервяш и да си измисляш извинения за това, че не желаеш да се срещнем.
Думите му я обляха като силен чувствен водопад, който грабна съзнанието й. Но това не бяха просто хитри лъжи на любовник. Те бяха изречени с някакво напрежение, което я накара да повярва в искреността им. В този момент тя дори не бе сигурна дали самият Кон съзнаваше с какво напрежение говори.
Онър го гледаше, когато той се приближи към нея, долавяйки в погледа му вихър от мъжко желание. Спомни си за чувството на сигурност, което изпита в прегръдките му на улицата и усети, че иска отново да го усети.
— Кон, много неща не знаем един за друг — отчаяно се опита да заговори тя.
Кон остави чашата и докосна долната част на гърлото й със забележително чувствителни пръсти. Желанието в очите му беше като едно безкрайно сиво море.
— Съгласен съм. Но мисля, че тази нощ е много подходяща, за да разкрием някои основни истини.
Какъвто и да беше отговорът й, той щеше да бъде погълнат в дълбините на целувката му.
Четвърта глава
Кон с изумление установи, че не искаше тя да се страхува от него, а да му има доверие. Още повече се изненада, когато усети колко силно чувстваше, че трябва да я защитава. Образът, който бе създал за себе си като за облечен с лъскава броня, трябваше да го разсмее, но не го разсмя. Започна да има усещане за притежание, което бе редно да го притесни.
Когато се озова в колата си пред жилището й, чакайки да види кой ще я изпрати, Кон най-после призна, че пред него стоеше непредвиден проблем.
Той бе възнамерявал да бъде този, който изплита паяжината. А не сам да се заплете в тънките нежни нишки. Никога нямаше да бъде толкова обективен, че да си признае истината, ако загубеше контрол върху себе си или върху положението.
Тази нощ бе много важно отново да овладее положението и същевременно да задоволи опасното желание, което застрашаваше да провали първоначалните му цели.
— Да — каза си Кон, когато усети как устните на Онър трепетно откликват, — точно това правеше тази нощ. Просто овладяваше положението.
Устните й бяха меки и топли. Той искаше да ги покрие със своите, както искаше да я повали върху бродираната покривки на леглото. Нейната несигурност бързо се превърна в страст. Кон прегръщаше жена, която го желаеше, макар че не бе сигурна, редно ли бе. Усещайки желанието й, му идеше да литне.
— Всичко е наред, скъпа — каза той, поемайки дъх, като освободи устните й и се насочи да вкуси сладостната топлина на шията й. — Спокойно. Остави да стане това, което трябва. Аз ще бъда до теб и ще се погрижа за всичко.
— Кон — прошепна несигурно тя. — Трябва ми време. Точно сега в нищо не съм сигурна.
Кон обгърна с пръсти тила й, повдигна брадичката й така, че Онър да се взре право в очите му. Погледът й бе замъглен от желание, примесено с предпазливост.
— Аз съм мъжът, който ще бъде до теб, когато имаш нужда от него, нали знаеш? — напомни й нежно той. — А тази нощ ти имаш нужда от мен. Ние взаимно се желаем. Нямам навик да вися пред дома на някоя жена, за да видя кой ще я изпрати. Стоях там около два часа и мислех как да се справя с другия.
— Какво… какво щеше да направиш, ако бях с друг?
Той изстена и бурно я привлече към себе си.
— Не питай. Това, че някакъв тип те преследва с пикап, направо ме потресе. Не е хубаво да живееш сама. Опасно е.
— Да, знам. — Тя изговори тези думи в тъмната му риза и Кон знаеше, че искаше да се скрие както от него, така и от заблудените вандали с черни пикапи.
— Не се страхувай от мен, Онър.
Той не знаеше как с думи да разсее опасенията й, но със сигурност знаеше, че трябва да я докосне по- интимно. Ароматът, който Онър излъчваше, бе примамлив, подканящ, обещаващ.
— Тази нощ не бих могъл да ти устоя, дори да се опитвах. А изобщо не искам да се опитвам — каза с дрезгав глас той. Кон плъзна длани по гърба до заоблената линия на бедрата й. Промълви нещо, притегляйки тялото й към своето. От начина, по който тя се напрегна и след това се отпусна, Кон разбра, че тя бе наясно с неговото състояние.
— Кон, трябва да поговорим… — Гласът й се загуби под устните му.
— Сутринта — обеща той, когато освободи устните й. — Всичко ще уредим сутринта.
— Наистина ли?
Очите й бяха като изпълнена с въпроси бездна, в която човек може да се загуби.
— Моля те, Онър, довери ми се тази нощ.
Той ли беше този, който моли за доверието на една жена, чудеше се смътно Кон. На другия ден, когато бъде по-разумен, може би щеше да се изуми от тези излишни думи. Но тази нощ той жадуваше единствено за положителен отклик.
— Мога ли да ти се доверя, Кон Ландри?
Той направи рязко движение и я повдигна.
— Да, можеш!
Кон се изненада от силата, с която изрече тази клетва. Тя като че ли прие обещанието. Ръцете й обвиха врата му и тялото й изведнъж се подчини, като стана по-топло и по-нежно, отколкото той си представяше, че може да бъде.
