това, което се бе случило между тях.
Кон поклати глава, след това с явна неохота се надигна от тялото й.
— Исках да кажа, че повече няма да има такива нощи, в които аз ще вися пред дома ти, за да чакам да видя кой ще те изпрати.
Кон с чувство на притежание я залюля в извивката на ръката си. Миризмата на тялото му изпълни ноздрите й, когато тя с удоволствие зарови глава в рамото му.
— За още колко нощи ще трябва да се тревожим, Кон? Скоро ти ще се върнеш в Тахо и няма чак толкова много да те измъчва мисълта как прекарвам вечерите.
Вълната от нещастие, която я заля, като чу собствените си думи, задържа вниманието й няколко секунди. След това изумена забеляза, че Кон бе станал опасно тих.
— Откъде знаеш за Тахо? — попита той с нисък и груб глас.
Онър неловко се раздвижи.
— Итън спомена, че там имаш бизнес.
Тя обърна глава и срещна погледа му.
— Само това имам там. Там не е моят дом — заяви отсечено той. — Просто притежавам недвижимо имущество.
— Разбирам. — Онър не знаеше как да продължи.
Той явно не искаше да говори за Тахо или за мястото, където живее. А тя не искаше да разваля магичната интимност на момента. Сутринта ще има достатъчно време, за да се разкрият всички факти, които бяха от значение.
— Добре, Кон. Нямах намерение да изкопчвам информация. И ти не ми дължиш никакви обяснения, нито обещания. Разбирам всичко.
Думите й видимо го подразниха.
— Едва ли — изръмжа Кон, като се изви и нежно я прикова към възглавницата. — Онър, ние с теб вече сме свързани. Не разбираш ли? Ти току-що ми се отдаде.
— Съзнаваш ли какво казваш, Кон? — попита внимателно тя, опасявайки се да не храни прекалени надежди към него.
— Знам точно какво съм казал — заяви с равен глас той. — Няма да се измъкна от това, което започна между нас. Няма да ти позволя и на теб.
Тя развълнувано се усмихна.
— Имам ли вид на човек, който се опитва да се измъкне?
— Тази вечер се опита да ме избегнеш — изтъкна навъсено той. Каза го така, сякаш това го бе засегнало.
Пръстите й внимателно докосваха широките му рамене. Без да се страхува от изсечените черти на лицето му, тя вдигна очи към него с нежния поглед на жена, която знае, че се влюбва.
— Това беше преди. Сега е друго — обясни Онър сякаш беше очевидно.
— Вече не се ли страхуваш от мен?
— Струва ми се, че никога не съм се страхувала, просто бях предпазлива — отговори решително тя.
— Вече не се ли притесняваш? — настояваше той.
— А трябва ли? — контрира го леко Онър, без да разбира защо толкова настояваше.
— Не — отвърна с дрезгав глас той, отново навеждайки устни към нейните. — Вече не е необходимо.
От една страна, тя искаше да знае какво точно имаше предвид Кон, но вече отново възбуждаше такова желание, каквото само той можеше да разпали. Онър усети туптящото напрежение у него и нямаше намерение да му се противопоставя.
Това, което ставаше между тях, бе нещо ново и неизпитано, крехко и неизследвано, но се бе случило. Кон беше прав. Вече никой от двамата не можеше да се освободи от него.
След няколко часа Онър бавно се събуди, усещайки, че мъжът до нея не спеше. Тя се сгуши до него.
— Кон? Какво има? Не можеш ли да спиш?
— Просто размишлявам, скъпа.
— За какво?
— За пикапа, който те преследваше през нощта. Между другото… — Последните думи бяха изговорени едва чуто.
— Какво за този пикап?
— Не ми допада това, че някой те е следил.
Тя леко се намръщи в тъмнината.
— Нали не допускаш, че Грейнджър е изпратил някого да ме следи?
Кон поклати глава.
— Не, той няма защо да те преследва. По-скоро би тероризирал сестра ти, а тя…
Той замлъкна, тъй като Онър изведнъж се изправи.
— Сестра ми? Кон, ами ако той направи нещо на Адина?
Кон се пресегна и я побутна да легне.
— Успокой се. Щях да кажа, че тя вече е изплатила дълга си. Грейнджър няма за какво да я преследва.
— Много убедено го казваш.
— Убеден съм.
Поради някаква причина Онър му повярва. Спокойствието, което излъчваше неговата сила, бе завладяващо. Тя се отпусна.
— Тогава инцидентът от тази вечер може да бъде причислен към поредното шантаво събитие в Южна Калифорния.
— Освен ако към него не се прибави и това, че предишната вечер параванът ти е бил преместен — отбеляза замислено той.
За момент Онър замълча.
— Сигурна съм, че грешката е моя.
— Наистина ли?
Лежейки в тъмното до силния и спокоен мъж, до когото можеше да се притисне, на Онър й беше лесно да е сигурна. Тя подканващо захапа долната му устна.
— Наистина.
На другата сутрин Онър се събуди с чувството, че за една нощ целият й живот се бе променил. Когато се обърна, за да погледне великолепното изтегнато тяло на Кон, тя знаеше, че интуицията й бе вярна. Дори ако той я напуснеше още същия ден, животът й вече нямаше да бъде същият, защото тя нямаше да може напълно да го забрави.
На фона на белите разбутани чаршафи се открояваше слабото му, покрито със слънчев загар, тяло. Предизвикващата му тъмна коса върху възглавницата накара Онър да протегне ръка и да прокара пръсти през нея както през изминалата нощ.
Мъжете със сурови физиономии не изглеждаха ли по-спокойни и дори по-нежни в съня си, чудеше се в бездействието си тя, когато изучаваше строгите черти на лицето му. Ако това бе вярно, Кон не отговаряше на този тип. Силата и решителността му бяха неотменна част от него, за да изчезнат временно, докато спи. При свежата светлина на слънчевата утрин той продължаваше да прилича на човек, на когото само глупак би искал да бъде враг — беше от мъжете, на които никоя жена не би искала да рискува да се налага прекалено много.
Тази мисъл предизвика у Онър безпокойство и тя стана от леглото. Отиде боса в банята, облицована с черно-бели плочки. Огледалото, голямо колкото човешки ръст, отрази образа й, разкривайки ореол от разрошени златисто кестеняви коси и очи, които таяха дълбокото чудо на женствеността.
През изминалата нощ Кон я бе любил по възможно най-задоволителния начин. Той не бе играл сложни игри, опитвайки се да я омае с техника и стил. Бе се загубил в нея и същевременно изцяло я бе притежавал.
Естествено, че нейният опит бе ограничен, но Онър инстинктивно знаеше, че страстта, която бе
