положение. Ясно ли се изразих?
— Кон, няма нужда да се нахвърляш върху нея — прекъсна го малко неприветливо Онър, виждайки недоумяващото изражение на Адина. — Това беше грешка и Адина го знае. Тя вече няма да се забърква в такива неща, нали, Адина?
— Имам чувството, че съм в сцена от „Татко знае най-добре“. Не ви ли се струва, че утрото е много хубаво, за да се пропилява за наставления? — оплака се Адина.
— Какво беше утрото, когато започна да взимаш заеми от Грейнджър? — Кон спокойно отхапа от папаята, без да обръща внимание на навъсения поглед на Онър.
— Разбирам — каза с недоволство Адина, като пъргаво скочи на крака. — Ако ме извините, струва ми се, че трябва да си вървя. Нещо в атмосферата тук ми действа депресиращо. Какво става с колана, Онър? Може ли да го взема?
— Разбира се — съгласи се Онър, както почти винаги правеше. — О, Адина…?
— Какво? — Адина бе по средата на коридора.
— Сигурна ли си, че не си била тук онази вечер?
— Абсолютно. Бях с Гари на онзи нов филм — убиец, за който ти казах. — Тя изчезна в спалнята и след миг се появи, носейки прехваления колан. — Боже мой, вие двамата много енергично сте действали върху леглото. Е, доскоро.
Тя излезе, преди нито Кон, нито Онър да могат да реагират.
След като вихърът изчезна, около масата настъпи тишина. Кон се обади много замислено:
— Виждам, че ти създава много грижи. А майка ти…?
— Тя се омъжи повторно преди няколко години и се премести на Източното крайбрежие. Адина поиска да остане с мен. Понякога се опасявам, че не се справям с нея както трябва, но по природа е добро момиче.
— Може би — внимателно отбеляза Кон, — като малка е имала нужда от по-твърда ръка.
— Беше само на осем години, когато убиха баща ми. — Онър се опита с това да приключи темата.
— А ти на колко си била?
— На тринайсет. Кон, не ми се говори за миналото — обясни спокойно Онър.
Той я погледна втренчено.
— Не можеш да се преструваш, че то не съществува — каза спокойно Кон.
— Просто предпочитам да не го обсъждам. Обстоятелствата около смъртта на баща ми бяха травмиращи за всички нас. Това направо ме съсипа. Тринайсет годишните приемат нещата много сериозно.
— Какво се е случило, Онър?
Тя го погледна над чашата си с кафе.
— Защо искаш да знаеш?
— Защото искам да знам всичко за теб.
Онър затвори очи.
— Повярвай ми, не би искал да научиш за тази подробност от моя живот.
— Напротив — отвърна й той с нежен, но твърд глас. — И няма да престана да питам, докато не получа всички отговори.
Тя рязко постави чашата си върху чинийката, раздразнена от неговата настойчивост.
— Добре, ще ти кажа. Аз съм дъщеря на един мъж, който беше убит заедно с партньора си, докато нелегално са пренасяли оръжие в Близкия изток. С това отговарям ли на въпроса ти? Беше гадно, объркващо и травмиращо. Вестниците непрекъснато пишеха за това. Нарекоха баща ми предател и престъпник. Основният извод беше, че е получил това, което си е заслужил.
— Заедно с партньора си — каза бавно Кон.
— Ако искаш да знаеш мнението ми — продължи тъжно Онър, винаги съм вярвала, че сигурно истинският престъпник е бил неговият партньор. Сигурна съм, че баща ми го е хванал с доставка и приятелят му е стрелял. Накрая и двамата са починали. Баща ми явно също е бил въоръжен. — Онър преглътна част от гнева си от детинство. — Те са били уважавани петролни доставчици.
Тя въздъхна.
Кон присви очи и пръстите му още по-здраво хванаха чашата с кафе, докато гледаше напрегнатото лице на Онър.
— Винаги ли си смятала, че партньорът на баща ти е бил виновен?
— Това никога няма да се разбере. От полицията казаха, че и двамата са били замесени с една и съща доставка. — Онър поклати глава, опитвайки се да се овладее. — Но ми се струва, че вече не е от значение, нали? Оттогава мина много време.
— Някои хора не се примиряват, докато не си изяснят нещата — промърмори Кон Ландри толкова тихо, че Онър не беше сигурна, че го е чула.
Тя бързо вдигна глава и разгледа лицето му, като научаваше все повече за него.
— Ти си един от тези хора, нали? — рискува да попита тя. — Този, който иска всичко да си изясни. Обичаш везните да бъдат в равновесие.
— Да.
Онър погълна тежкия звук на тази единствена утвърдителна дума, която й въздейства като нож. Константайн Ландри бе честен, прям и искрен, реши тя. Не й казваше нещо, за което вече не се бе сетила, но като отново установяваше това, у Онър се засилваше предчувствието, че опасността витаеше около Кон като аура.
В съзнанието й спомените за нощта се смесиха с процеждащото се безпокойство, което този мъж пораждаше у нея. Адина бе права, като каза, че той не беше като останалите й познати. За момент Онър помисли да прекрати връзката с него, но знаеше от дъното на сърцето си, че няма да успее. Още не. Кон бе обявил, че вече нещо ги свързва и Онър до известна степен признаваше това. У нея съществуваше силно желание да следва опасния път, който може би щеше да премине емоционалните бариери на Кон Ландри. През изминалата нощ за няколко минути й бе позволено да надникне през тези бариери. Тя искаше да има още възможност да разкрие мъжа зад наглед непроницаемата преграда на хладнокръвното му самообладание.
Онър взе решението при топлата светлина на новия ден. Ще поеме риска да бъде обвързана с Константайн Ландри. Нямаше избор.
Пета глава
Това не може да бъде любов — каза си Онър поне петнайсет пъти няколко дни по-късно в петък, когато работеше в офиса си над един проект за пространствено оформление. Тя познаваше този мъж само от около две седмици и, откровено казано, знаеше съвсем малко за него.
Но Кон свикна да остава за закуска и тя съзнаваше, че желанието му бе да остане и на следващата сутрин.
Онър безцелно побутваше малките макети на различни по размери и форми мебели за обзавеждане на офис, но й беше трудно да съсредоточи вниманието си върху плана, разстлан пред нея на пода. Можеше да мисли единствено за крехката нова връзка, която бе започнала с Константайн Ландри.
Това не можеше да бъде любов — беше много отскоро и на много въпроси нямаше отговор, но все пак се опасяваше, че всъщност ставаше дума именно за това. Никога през живота си не се бе чувствала толкова уязвима. Само една влюбена жена на двайсет и осемгодишна възраст можеше да изпадне в такова състояние. Защо се бореше срещу него, чудеше се тя.
Но знаеше отговора. Кон Ландри не се вместваше в нито един образ или предварителна представа за мъжа, на когото един ден щеше изцяло да се отдаде. Например миналото му бе все още изключително неясно. Той бе загатнал за разни инвестиции и бе споменал, че допреди две години е прекарал много време в чужбина. Бил е нещо като посредник между корпорации. Каквото и да означаваше това. И бе й казал, че живее в Сан Франциско.
Онър въздъхна и се пресегна за друго макетче на маса, която би могла да бъде използвана при големи съвещания. Бе овална и щеше да стои много по-интересно в пространството на офиса, който проектираше, отколкото правоъгълната, която преди това бе решила да постави там. Сега си я представяше с голям сив
