— Истината ли искаш да чуеш? Ще ти я кажа. Преди всичко, когато се запознахме, трябваше да съм сигурен, че аз ще владея положението. Реших, че най-добрият начин за това ще бъде да оплета около теб мрежа. Исках още отначало да си ми длъжница, а след това…
Той изведнъж млъкна.
Онър знаеше какво ще каже.
— И после реши, че ако ме прелъстиш, ще засилиш чувството си за контрол над мен. Много си проницателен.
— Това е причината за преуспяващата ми работа в чужбина. Затова и капиталовложенията ми през последните две години са много добри. Прозорливостта е част от характера ми, Онър.
— Все още не разбирам какво искаш от мен — процеди с леден глас тя, след като вече я напусна всякаква надежда. — Ти ме прелъсти. Повярвай ми, друго не мога да ти дам. Може би имам малко пари…
— Не искам парите ти, по дяволите!
— Баща ми ми остави една вила на брега — продължи упорито Онър, без да мигне. — Тя все пак струва нещо. Запозна се с Адина. Наясно си, че няма какво толкова да вземеш от нея. В много отношения тя е просто дете. Предполагам, че ако решиш, можеш успешно да прелъстиш и нея, но е малко гадничко, нали?
— Ще млъкнеш ли? Дори не се опитваш да разбереш!
— Какво точно не мога да схвана?
Кон я пусна, като така бързо махна ръката си, че Онър се почуди дали той не губи контрол над себе си и не иска да я нарани. Трудно можеше да си представи, че Кон ще загуби контрол, при каквато и да е ситуация. Като мина покрай нея, той протегна ръка в червеното барче и намери бутилка уиски. Онър гледаше как си наля в чашата малко от кехлибарения алкохол. Разклати течността и отпи една глътка.
— Трудно мога да обясня какво точно преживях през последните няколко месеца, а да не говоря за последните няколко дни. Само знаех, че чувствата ми към теб са противоречиви. Ти си по-голямата дъщеря на човека, предал баща ми. Нещо ме караше да оставя на мира това, което се е случило между родителите ни преди петнайсет години. Тогава нищо не можех да направя. Бях само на двайсет и три и никой от „лъвовете“ в корпорацията нямаше желание да ми помогне да разбера, какво точно се бе случило през онази нощ. Трябваше сам да сглобя мозайката от това, което знаех за Ричард Стоунър и това, което пишеше по вестниците. Никога нямах усещането, че всичко е точно, никога — че е приключено.
Той нервно прокара пръсти през косата си.
— С прелъстяването ми постави ли точка на това? — попита с леден тон Онър.
Кон я погледна.
— Прелъстяването ти промени всичко.
Тя затаи дъх.
— Сега ли ще ми кажеш, че лудо си се влюбил в мен? Че след като си ме срещнал, си се отказал от мисълта за отмъщение? Че миналото вече няма значение?
Куршуменосивите очи бяха по-студени от лунен пейзаж.
— Онър, опитвам се да бъда напълно честен към теб.
— Това е нещо ново.
— Ти малка… — Той направи крачка напред и рязко спря, явно се въздържа. Свръхнапрежението му беше очевидно.
— Онър, не разбирам много от любов. Това е неясно смътно усещане, което, доколкото имам впечатления, не се задържа дълго. И няма да ти кажа, че напълно съм забравил случилото се преди петнайсет години между Ричард Стоунър и Ник Мейфийлд. Но в това уравнение се промени нещо много основно и то се отнася до теб. Аз те желая. И имам непосредствени впечатления, че и ти ме желаеш. На тази основа съм готов да започнем отначало.
— Да започнем отначало! — Тя не вярваше на ушите си. — Да не би да си се побъркал?
Лицето му бе като маска.
— И аз се питах същото през последните няколко дни. Не, не съм се побъркал. Поне така ми се струва — добави сухо той. — Ние сме свързани, Онър и подозирам, че ти съзнаваш това толкова, колкото и аз. Има връзки, има неща, които ни свързват. Фактори, които ни събраха и които не могат толкова лесно да бъдат пренебрегнати. Каквато и да е първоначалната причина, резултатът съществува. Сега ние с теб сме заедно.
— Никога не бих допуснала, че вярваш в съдбата — разяри се тя.
Той потръпна.
— Може би съм прекарал твърде много време в такива части на света, в които хората вярват в неща като предопределение и съдба.
— Аз съм от Южна Калифорния — нахвърли се с ожесточение Онър. — А тук ние ковем съдбата си. Бях глупачка, че се забърках с теб, Кон Ландри. Моля те, напусни жилището ми! Веднага!
Той остави полуизпитата чаша с уиски.
— Знаеш, че това няма да приключи така лесно.
— Махай се!
— Ще се върна. Ще поговорим отново, когато се успокоиш. Ние сме здраво свързани. Устните му се повдигнаха в лека цинична усмивка. — Убийство и предателство преди петнайсет години между нашите бащи, страст и задължение между теб и мен. Не забравяй последното, скъпа. Ти си ми длъжница. И двамата сме затънали до гуша в това.
Той се обърна и излезе, преди Онър да успее да намери отговор.
Шеста глава
Ще й даде двайсет и четири часа, реши Кон. По дяволите, кого заблуждаваше той? На него му трябваше време толкова, колкото и на нея. Кон обърна поршето към хотела, остави го на паркинга и тръгна към бара в английски стил. Чак когато си поръча уиски, той осъзна до каква степен си личеше напрежението, което го бе обхванало. Барманът се държеше така, сякаш обслужваше акула, която случайно се е вмъкнала в удобния салон. От другата страна на помещението Кон позна няколко души, които имаха коне в „Санта Анита“. Те бяха отседнали в същия хотел, но никой не направи жест, с който да покани Кон да седне при тях. Явно мрачното му настроение личеше отдалеч.
Ландри погълна голяма глътка уиски, след като чашата внимателно бе поставена пред него, после седна и навъсено загледа отражението си в огледалото зад бара. Към него гледаше мъж с мрачно лице и с очи от вледенен метал.
Двайсет и четири часа. Това трябва да е достатъчно, помисли си той. Точно сега тя бе шокирана и разстроена, но след двайсет и четири часа ще се е успокоила достатъчно, за да се вслуша в гласа на разума. С малко късмет самият той щеше да я поуспокои.
Кон не бе очаквал нещата да се развият така, не бе допускал, че тя по свой път ще научи истината. Възнамеряваше внимателно да представи фактите на Онър, за да не изпадне тя в паника. Щеше да й каже всичко тогава, когато прецени, че моментът е подходящ и когато всичко си е изяснил.
Това беше най-сложно, помисли си той. Щеше да се наложи да прояви усилие, за да прецени всичко, което се бе случило. Когато бе изправен пред необходимостта да обясни странното си отношение към Онър в началото, той усети, че отчаяно търсеше думи. Изобщо не бе успял да успокои страховете й или да обясни нещо, което самият той едва разбираше. Щеше да е по-различно, ако имаше време да се подготви.
Но чувствата му към тази жена бяха кристализирали бавно и на части. Още не ги бе обединил така, че да бъдат разбрани. Все едно че бе започнал да подрежда парчета от счупено огледало. Някои неща вече бяха ясни, помисли си Кон. Съзнаваше без сянка съмнение, че я желае. Бе приел, че изпитва необходимост да я защитава. И вече не се бореше със странното си усещане за притежание.
Но някои други образи в огледалото все още бяха разкривени и без фокус. Не беше сигурен в чувствата на Онър, освен, че можеше да я накара великолепно да му партнира в леглото. Когато й бе казал, че прелъстяването й бе променило всичко, той не лъжеше. Така си беше. Може би Онър още не разбираше, че не само за него всичко се промени. Промени се и за нея.
