Поне, призна си чистосърдечно Кон, много му се искаше да се бе променило за нея. При мисълта, че бе възможно любовният акт да не е бил толкова интензивен и от такова значение за Онър, както за него, стомахът му се сви от страх. Той пи още уиски, за да го прикрие.
Има още поводи за сигурност, окуражи се той. У нея бе усетил честност, каквато не очакваше да открие у дъщеря на Ник Мейфийлд. Когато беше с нея, той изпитваше чувство за справедливост, което не можеше да обясни. Обичаше израза на кестенявите й очи, хареса му как онази нощ изтича при него, когато се бе изплашила от мъжа с пикапа.
Кон установи, че му е приятно да бъде в ролята на герой и защитник. Той призна колко кураж й е бил необходим, за да се опита вместо сестра си да уреди проблема с Грейнджър. Толкова много неща у нея го привличаха.
Поради тези причини и още поради хиляди други, си беше казал, че му е необходимо време, за да направи преоценка на положението. Но днес се бе случило нещо, което му ограби този коз. Как, за Бога, тя бе разбрала, че той е син на Ричард Стоунър? За да бъде всичко наред, той трябваше да изясни това, веднага щом се срещнат. Може би го бе узнала от клюки из хиподрума.
Тъй като устата му опасно пресъхваше, Кон си поръча още едно уиски и мрачно си помисли за самотната вечеря, която му предстои. Може би трябваше да остане там, докато дойде време да се качи в стаята си, и да се изправи пред още по-самотното легло. Хубавото уиски бе много приятно.
На няколко преки от хотела Онър заключи вратата на жилището си и свали на пода червения кожен куфар. Бе оставила съобщение на телефонния секретар на Адина. Сестра й можеше да се справи с всичко, ако нещо стане в дома й. Онър отнесе куфара в гаража и го пъхна в багажника на фиата. След това се намести на кормилото и пъхна ключа в стартера. Щеше да шофира продължително, но по пътя щеше да разполага с много време за размисъл.
Толкова бе потънала в мисли, че забеляза зад себе си черния пикап, едва когато премина на еднопосочната магистрала. Когато случайно го зърна в огледалцето за обратно виждане, стомахът й се сви от страх.
Не може да си сигурна, че това е същият пикап — каза си тя. Но не виждаше табелка с номер, а Кон бе споменал, че черният пикап, който я бе преследвал, е бил без табелка. Все пак беше тъмно и тя не можеше да е сигурна, че е видяла добре.
Онър още повече се притесни, когато си помисли, че я преследва някакъв ненормалник. Сигурно някой откачен бе решил да я следи и да я малтретира. Можеше да се опита да отиде до полицейски участък, помисли си Онър и юмруците й побеляха от стискане на кормилото.
Тъкмо решаваше по кой път ще стигне до някой участък и пикапът изостана толкова, че остави място да се вмъкнат няколко автомобила. Две коли запълниха празното пространство и Онър се поуспокои. Може би е било просто съвпадение или плод на въображението й. Потенциалните опасности по магистралата ангажираха вниманието й още няколко мили, при които отбивките се изпълваха с коли. По това време — в петък вечерта, магистралите около Лос Анжелис бяха претоварени. Тя напълно загуби от погледа си пикапа и си каза, че няма за какво да се тревожи. Тези дни по пътищата имаше много пикапи.
След като се успокои, умът й се върна към надигащите се емоции, заради които напускаше града. Болката, която изпита, когато откри, че Кон Ландри я бе лъгал, не намаляваше. Сега дори бе много по- силна, след като чу потвърждението лично от него. Не отричаше тайната си надежда, че за всичко ще се намери обяснение.
И, разбира се, имаше логично обяснение, помисли с горчивина тя. Итън Бейли й бе казал истината. Обясненията не можеха да бъдат по-логични.
Тя се бе влюбила в сина на Ричард Стоунър. Ландри я бе манипулирал от мига, в който я бе видял. Не, той я бе дебнал дълго преди това. Беше си признал, че месеци наред я бе преследвал.
Преследваше я опасен човек, но той не беше онзи с пикапа. Нейният отмъстител караше порше и имаше такъв нюх към отмъщение, който не можеше да бъде определен като старомоден. По-скоро — примитивен. Единственият й изход беше да избяга и да се опита да се окопити от болезнения обрат на събитията.
Онър препускаше по магистрала номер сто и едно така, сякаш я преследваха демони.
Кон имаше основателна причина да си спомня за решението си да пие предишната вечер, когато на другия ден в седем и половина сутринта телефонът му пронизително иззвъня. Простото усилие да вдигне слушалката предизвика пулсиращо главоболие, което очевидно бе изчаквало удобен момент.
— По дяволите! — изстена той, търсейки слушалката. — Не съм се обаждал за събуждане — изръмжа Кон, преди човекът от другата страна на линията да успее да го поздрави.
— Кон? Ти ли си, Ландри?
Кон се отпусна отново на възглавницата с ръка на туптящото си слепоочие. Усети, че стомахът му се бърка.
— Кой е? Итън? Защо, по дяволите, ми звъниш посред нощ?
— Извинявай, че те събудих. Аз съм в „Санта Анита“. Дойдох да гледам сутрешната тренировка на конете.
Настъпи пауза.
— Днес ще я пропусна — измърмори Кон, като затвори очи и внимателно пое дъх. — Предвидил съм други неща.
Помисли си, че ще успее да се справи със стомаха, но главата щеше да го довърши.
— Слушай, Кон. Не ти се обаждам за това. Има нещо друго. Струва ми се, че трябва да дойдеш.
— Кажи ми поне една основателна причина.
— Свързано е с Легаси — каза безизразно Итън.
Кон отвори очи и веднага съжали за рязкото движение.
— Легаси? Какво е станало с него? Той добре ли е?
— Е, да, но…
— Къде е Хъмфри? — Кон седна в леглото, като с огромно усилие на волята си наложи да не обръща внимание на главоболието. — Ако нещо не е наред, извикай Хъмфри да го види. Ще дойда веднага щом успея.
— Легаси е добре, Кон. Но има нещо, свързано с него, и откровено казано, не ми се иска да говоря за това по телефона.
Въпреки болките в слепоочието, Кон усети тревога в гласа на Итън.
— Хубаво, тръгвам веднага.
— Той е добре, Кон — обади се предпазливо Итън.
Ландри остави шумно слушалката и провеси крака към пода. Бе му необходима смелост, за да стане от леглото, а отиде и до банята. Като отвори ципа на тоалетната си чантичка, намери тубичка аспирин и глътна няколко таблетки. След това пусна душа и за няколко минути остана под водната струя, размишлявайки от колко отдавна не се бе напивал заради жена. Дори не си спомняше дали някога нарочно бе решавал да се гипсира заради жена. За първи път — за Онър.
Трябваше да й каже какво му бе причинила. Ще си направи списък на оплакванията, които бе решил да й представи, когато изтече срокът от двайсет и четири часа.
Главата му се бе поуспокоила, когато стигна до поршето си на паркинга на хотела и се отправи към „Санта Анита“, но все още се движеше внимателно, минавайки през паркинга на хиподрума към конюшните.
Итън Бейли го посрещна на пропуска. Само от един поглед към изражението на възрастния мъж Кон разбра, че го чакаше голяма неприятност. Тази сутрин Бейли не бе в обичайното си шеговито и непринудено настроение.
— По-добре ми кажи най-лошото и да приключваме — каза с въздишка Кон.
— Да отидем в моята кола — предложи внимателно Итън.
Той не дочака види дали Кон ще го последва, а тръгна към паркинга.
— Защо, за Бога, си толкова тайнствен тази сутрин? Днес не ми е до такива неща. Ако с Легаси се е случило нещо ужасно, кажи ми. — Кон крачеше до приятеля си, като едва сдържаше раздразнението си. Тази сутрин бе сърдит на целия свят. На миналото, на настоящето, на Онър Мейфийлд, на целия свят. А сега Бейли му правеше номера.
