наклонност наследствена ли е? На някои места по света хората вярват, че е така. Дори ако инстинктът не беше наследствен, имаше други фактори, които онази нощ той би трябвало да вземе под внимание като например, че той трудно можеше да бъде определен като неин най-добър приятел.
Вчера, когато узна истината, Онър бе вбесена. Кон знаеше, че тя е страстна. Бе разумно да се допусне, че тази черта на характера й може да се разпростре и върху други области от нейния живот, освен в леглото.
Разум. Цяла сутрин не можеше да разсъждава разумно и то не поради махмурлука. Трябваше да измине с автомобила почти цялото разстояние от хиподрума „Санта Анита“ до жилището на Онър, за да установи, че страстите му стигаха до опасната граница да излязат извън контрол. Туптящата болка в главата и пронизващата болка в стомаха му пречеха да се успокои.
Не разбираше напълно именно тази болка. Вместо нея трябваше да изпитва студено чувство на ярост. Но беше нещо друго — нещо, на което не би допуснал, че вече е способен. Болеше го, но не само физически, а на примитивно емоционално ниво, което не бе докосвано от деня, в който му казаха, че Ричард Стоунър е убит.
Когато рязко спря поршето до тротоара пред жилищния блок, тлеещите емоции бяха застрашително готови да избухнат. Трябваше да направи усилие да си наложи самоконтрол и осъзнаването на това още повече увеличаваше напрежението. Никога не бе имал такъв проблем. Винаги и при всяка ситуация се бе овладявал. Тази способност бе много необходима при неговата работа и той я бе придобил по естествен път. В продължение на години бе приемал хладния, уравновесен, резултатен и безпощаден подход към живота като нещо естествено. Фактът, че точно тази жена го бе извадила от тези граници, бе зашеметяващ.
Кон изкачи стълбите до втория етаж, като ги взимаше две по две и се спря пред вратата на Онър. Няколко пъти пое дълбоко въздух в напразно усилие да обуздае гнева си.
После заудря грубо по вратата.
След като удря няколко минути и видя намръщените любопитни физиономии на няколко съседи, Кон се убеди, че плячката бе избягала.
— Вижте, господине — обърна се към него един мъж, плувнал в пот от джогинг — идвам от гаража. Колата й не е там. Повярвайте ми. Заминала е за уикенда.
Като избърса потта от челото, мъжът изрови ключа за жилището си.
— Знаете ли къде?
Острият като бръснач тон на гласа му накара мъжа да вдигне глава веднага щом отключи.
— Съжалявам — каза отсечено той. — Не знам.
Доста бързо се прибра и тръшна вратата след себе си. Кон чу как щракна ключът в ключалката.
Като ужасяваше съседите на Онър, нямаше да постигне много. Беше време да открие Адина. Имаше адреса на младата жена в информацията, която бе събрал през последните няколко месеца. Връщането в хотела и ровенето сред книжата отне време и направо го разяде отвътре, но нямаше друг начин. Тъкмо се канеше да излезе от стаята с листчето в ръка, когато се сети за аспирина. Можеше да изпие още няколко таблетки. Главата му изобщо не се оправяше. Поне стомахът му бе в ред. Кон спря да погълне още няколко таблетки и реши да не губи повече време. След десет минути вече удряше по вратата на Адина Мейфийлд. Този път му отвориха.
— Боже мой! Какво искаш? Едва осем и половина е и е събота. Ако си дошъл да ми изнасяш още една лекция за Грейнджър, зарежи. Имам отлична памет.
Адина втренчи поглед в посетителя си, стискайки червено — пурпурната си хавлия в стил кимоно, която бе наметнала, за да отвори вратата. Още не бе направила със сешоар стилната си прическа с клинообразен профил и русата й коса бе разрошена. Без обичайния си много силен грим, тя изглеждаше много по-млада, забеляза Кон.
— Търся сестра ти — отсече той.
— Онър? — Адина премига недоумяващо. — Откъде да знам къде е тя? Напоследък само ти прекарваш толкова много време с нея. Може би по-добре ще знаеш къде е.
— Не си е у тях.
Струваше му неимоверно усилие да запази гласа си равен и безразличен.
— Не ме обвинявай, ако си успял да я накараш да изчезне — промърмори Адина. — Хей, какво правиш? — добави задъхано тя, когато Кон изведнъж бутна вратата и нахълта в коридора. — Виж какво, тя не е тук, ако това си мислиш. — Най-после спящият й мозък започна да схваща какво е настроението му. — Какво има, Кон? Онър добре ли е?
— Трябва да я намеря.
— Защо?
Изведнъж в гласа й прозвуча загриженост.
Кон долови промяната в тона й и си наложи да сдържи яростта си. Ако разтревожеше прекалено много Адина, трудно можеше да получи информация от нея.
— Снощи се скарахме. Явно е заминала извън града. Опитвам се да я намеря.
— А — възкликна Адина и лицето й просветна. — Искаш да й се подмилкваш, така ли?
Кон я погледна от упор.
— Нямам точно такова намерение.
— Е, не се безпокой. Онър много лесно прощава, тя е толерантна душа. Само Бог знае колко се е напатила с мен през последните няколко години. Чакай да видя дали не е оставила някакво съобщение на телефонния ми секретар. Обикновено ми казва, когато заминава.
Потискайки прозявката си, Адина изшляпа в кухнята и включи телефонния си секретар.
Кон изслуша две обаждания на млади мъже, които молеха Адина да отиде с тях на един и същи пънк рок концерт, и едно от млада жена, която искаше да знае дали Адина искаше да отскочат до магазина, за да разгледат най-новите модни стоки, когато се чу напрегнатият глас на Онър. Кон сви несъзнателно юмруци толкова силно, че кокалчетата на ръцете му побеляха.
— Адина? Онър е. Заминавам за няколко дни. Мисля малко да отида на вилата на татко, преди да започне сезонът. Когато реша да се върна, ще ти се обадя. Моля те, не казвай… — Настъпи известна пауза, след която Онър продължи. — Ще съм ти благодарна, ако не казваш на никого къде съм. Искам за известно време да остана сама.
— Оох! — Адина иронично се изсмя, когато изключи телефонния секретар. — Май трябваше да изтрия това обаждане, преди да те пусна да слушаш, а? И все пак, според мен Онър ще е готова да чуе твоите жалки и скромни извинения. На вилата ли отиваш?
— Трябва да ми обясниш къде е.
— Разбира се. — Адина бързо му изпя упътването и после загледа проницателно посетителя си. — За какво се скарахте с Онър?
— Въпросът е личен — каза неприветливо Кон, тръгвайки към вратата.
— Е, както казах, сигурна съм, че Онър пак ще те приеме — увери го ведро Адина. — Никога не бях я виждала да хлътва така по някой мъж. Разбира се, не бях я виждала и с мъж като теб. Ти не си като тези, с които излиза.
Кон спря посред коридора.
— Защото не съм с фамозни мокасини и не нося бледоморави вратовръзки ли?
— Имам чувството — отбеляза резервирано Адина, — че не е само това. Довиждане, Кон. Не забравяй да репетираш подмилкването, докато шофираш. Струва ми се, че трябва да се работи по въпроса.
Кон излезе, преди да се поддаде на моментната си реакция да обяснява на Адина, че не точно така възнамерява да постъпи, когато открие Онър.
Той мина още веднъж през хотела, за да вземе принадлежностите си за бръснене и няколко други дреболии и отново се качи на поршето. След един час шофиране по магистралата, той все още не можеше да забележи някаква промяна в обърканото си настроение. Може би трябваше да хапне нещо. Толкова много аспирин на гладен стомах може би не бе много разумно. От друга страна, мисълта за ядене също не допринесе за уталожване на раздразнението му. Само един поглед към пода на колата му стигаше, за да разпали у него разяждащата го болка и яростта, която го обземаше.
Не би трябвало толкова много да боли от предателство, реши той. Защо една такава постъпка от страна
