твърдото си тяло, опитвайки се да укроти движенията й.
В този момент Онър се бореше за живота си. Тя започна да го дере с нокти, да го рита, извиваше се неистово в хватката му, опита се да го ухапе по ръката.
— Ти, малка… — думите на Кон бяха заглушени, тъй като упоритата борба на Онър повали и жертвата, и преследвача. Те се проснаха на студения мокър и твърд пясък. — Ще ти дам да разбереш, предателко! — изрече грубо Кон и стовари бедрото си върху краката й, за да укроти ритниците.
— Не съм те предала! — Думите се откъснаха от нея, докато тя безрезултатно се бореше с притискащата я тежест на тялото му. — Не знам за какво говориш, но нямаш право да се отнасяш така към мен. Нямаш право да ме малтретираш!
— Аз дори не съм започнал да те малтретирам. След като ти се отнесе към мен така…
Той рязко млъкна, но Онър успя да чуе странна болка в гласа му. Тя се изненада и се опита да съчетае тази болка с яростта, която бе сигурна, че го бе подтикнала да действа така. Останала без дъх, Онър се нахвърли върху него.
Той я прикова безпощадно към влажния пясък, смазвайки я с тежестта си, докато тя престана да се бори. Кон продължително втренчи поглед в кестенявите й очи. Лежейки върху нея, хвана китките й над главата.
— Копеле такова!
У Онър бушуваха гняв и страх. Нямаше време да анализира искрата агония, която й се стори, че видя в погледа му. Трябваше да се справя със своята болка. Тя усети как силата му я смазва и я прави безпомощна.
— Имаш нахалството да ме ругаеш!
Онър раздвижи главата си върху пясъка.
— Аз дори не те познавах, нали? Нямах възможност да те опозная. Ти още от самото начало започна да ме лъжеш за себе си.
Изразът на лицето му бе суров, очите му искряха. Когато се нахвърли срещу него, Онър бегло видя успоредните червени линии, които се очертаваха по едната му буза. Тя смътно се стресна от раната, която му бе нанесла. Кон в продължение на няколко дни щеше да носи следи от схватката им. Все пак, освен че я накара да се чувства безпомощна, Кон не я нарани физически.
— Не аз съм лъгал — процеди задъхано той. — Ти си ме лъгала винаги когато сме били заедно. Цялата нежност и топлота, всичко е било фалшиво, нали? Бях започнал да си въобразявам, че си по-различна.
— По-различна от кого? — отвърна тя, изумена от предположението му, че се е преструвала в леглото.
— От другите жени. И от баща ти!
— Остави баща ми на мира!
— Не мога. Това, което е направил, е в основата на всичко, което става сега. Трябваше да го осъзная. Трябваше да проумея, че дъщеря му няма как да бъде по-различна. Че е способна на предателство.
— Не съм те предала!
— Тогава защо се криеш? Кажи ми защо избяга, Онър.
— Не се крия. Просто исках да се махна от човека, който ме използва като жертва на изкривеното си разбиране за отмъщение. Толкова ли е странно? Дявол да те вземе, Кон Ландри, кой ти даде правото да упражняваш над мен изкривеното си разбиране за справедливост? И защо трябва да ти разрешавам да го правиш?
— Не съм ти налагал никакво наказание — избухна той. — Нищо друго не съм направил, освен че спах с теб, бях ти под ръка, когато те преследваше някакъв шантав с пикап и спасих сестра ти от бъркотията, в която бе затънала с Грейнджър, спомняш ли си? Не съм ти причинил нищо лошо! Не съм искал да ти причиня нищо лошо!
— Проследил си ме, само за да потърсиш възмездие — изсъска тя. — Искал си да разчистиш стари сметки. Ти си призна. Това, че спа с мен, е част от изкривеното ги разбиране за възмездие. А сега имаш нахалството да ме обвиняваш, че съм те предала!
— Ти се опита да отровиш Легаси!
Онър се задъха от изумление и присви яростно очи.
— Никога! Никога не бих направила нещо лошо на твоя кон. Нито на който и да е кон!
— Това е бил единственият начин да ме уязвиш, след като ти казах, че съм безкрайно изумен от теб, нали? След като си разбрала, че имам други причини да се срещам с теб, а не защото съм се влюбил от пръв поглед или някаква подобна идиотщина, от която твоето женско его се е разярило, нали?
— Бях разстроена, че чувствата ти към мен не са такива, каквито са моите към теб! Да, ядосах се. И имах това право!
— Искала си да ме накажеш, Онър! Искала си да ме уязвиш и за тази цел си избрала Легаси.
— Не е вярно! — извика ужасена тя. — Наистина ли вярваш, че бих направила такова нещо? Толкова малко доверие ли имаш в мен, Ландри? Признавам, че не сме били продължително време заедно, както и това, че си изрекъл много лъжи, но всичко, което съм казала или направила, е истина. Подчертавам — всичко. Всичко!
— Тогава защо тази сутрин си дала ябълките на Легаси? — изкрещя той.
Онър се смрази, когато долови мъчителната молба в думите му. Не само тя се разкъсваше, Кон също страдаше.
— От късно снощи съм във вилата. Не съм припарвала до Легаси.
Студенината от пясъка пропълзяваше по тялото й. Тя зъзнеше и физически, и емоционално. В момента единствената топлина в целия свят идваше от твърдото тяло на Кон.
— Тази сутрин са те видели в конюшнята. Със светложълт панталон и светлокестенява коса. Единствената посетителка по това време. Трябва да си била ти.
— Щом вярваш на това, защо не приключиш всичко, което си решил да правиш с мен? Какво си решил да извършиш, Кон? Да ме удушиш ли? Да ме набиеш ли? Да извикаш ченгетата? Реши. Измръзвам на пясъка.
— Върви по дяволите!
За миг тя наистина си мислеше, че Кон ще я удуши. Яростта в очите му бе ужасяваща. Но преди от устните й да се изтръгне инстинктивен писък, Кон безжалостно прилепи устни до тях.
Целувката не беше нито страстна, нито нежна. Тя беше израз единствено на явно отчаяние и на мъжка ярост. Кон се нахвърли върху нея, пренебрегвайки съпротивата й, докато Онър напълно се укроти и притихна под него. Нямаше избор, помисли си тя. Отчаянието, което усети у него, стопи желанието й да се бори. Тя изпитваше силно желание да му предложи спокойствие и топлина, макар че по този начин щеше да се подложи на голям риск.
Сякаш измина цяла вечност, докато емоцията започна да надделява над мародерското нападение. Когато най-после Кон повдигна глава, Онър с риск повдигна клепачи само толкова, колкото да зърне изражението му. Чувстваше устните си разранени, тялото й сякаш бе притиснато под гранитна скала, но знаеше, че Кон няма да я удуши. Усещаше това дълбоко в себе си и не можеше да каже защо бе толкова сигурна. Но облекчението, което почувства, си личеше по погледа й.
— Не си въобразявай, че всичко е приключило, Онър — изръмжа тихо Кон. — Едва е започнало.
Той се претърколи, освобождавайки тялото й, стана, пресегна се и грубо я изправи до себе си. Без да продума, тръгна към вилата, като ръката му бе здраво увита около кръста й.
Онър, объркана и все още изплашена, се препъваше зад него. Тя отметна от лицето си косата, цялата в пясък, която вятърът развя.
— Сега какво, Кон? Как възнамеряваш да си отмъстиш? — каза предизвикателно тя.
— Още не съм решил. — Той я погледна косо и студено. — Повярвай ми, когато реша, ти първа ще узнаеш.
— Да не би да си въобразяваш, че ще бъда толкова глупава да чакам странният ти мозък да роди нещо задоволително за теб?
— Оставаш тук. Никъде няма да отиваш, Онър. Поне докато си изясня нещата с теб. После ще те избия от главата си и ще замина колкото може по-далеч.
Тя чу безжалостното обещание и силно потрепери. Студът проникваше дълбоко в тялото й.
