— Не си познал, Кон. Аз не съм мазохистка.
— Нямаш избор. Ти си ми длъжница, госпожице. Дължиш ми повече, отколкото можеш да ми платиш. Някак ще си взема този дълг. Кълна се. Няма да допусна да ме съсипеш и после да си тръгнеш!
Той с тласък отвори незаключената вила, притегляйки Онър зад себе си. После затвори вратата с ритник и освободи жертвата си. Сивите му очи я пронизваха.
— Вземи горещ душ и се преоблечи. На нищо не приличаш.
Онър не му се противопостави. Тя бързо отиде до единствената спалня и се заключи вътре. От другата страна на вратата няколко пъти пое дълбоко въздух като правеше усилие отново да се овладее. Толкова емоции се надигаха у нея — гняв, силна уплаха, болка и чувство за загуба. Треперейки, тя започна да се съблича. Кон беше прав. Имаше нужда от горещ душ и сухи дрехи. Никога дотогава не бе усещала такъв студ.
Когато след малко излезе от банята и обу чисти джинси и широк плетен пуловер, Онър почувства, че повече се владее. Застана пред огледалото, за да изсуши косата си със сешоар, тя се чудеше защо не изглежда толкова изранена и смачкана, колкото се чувстваше. Само очите й отразяваха болката, която бе изстрадала. Но когато се взря в отражението си, Онър видя как куражът в погледа й се възвръща.
Мъжът, когото бе имала глупостта да обича, бе опасен, но бе възвърнал самообладанието си. Тя среса косата си с четката, прихващайки късите косъмчета при врата. После се обърна и излезе от спалнята, решена да държи на своето пред мъжа, който я чакаше.
В кухнята Кон наливаше вода в кафеварката. За момент Онър застана на вратата, гледайки го мълчаливо и напрегнато. Той не вдигна поглед, но тя знаеше, че усеща присъствието й. Лицето му бе мрачно както винаги и излъчваше напрежение, което изпълваше помещението.
— Чувствай се като у дома си — промълви Онър.
Кон не обърна внимание на лекия сарказъм и се съсредоточи върху заниманието си да направи кафе и то сякаш поглъщаше цялото му внимание.
— Седни, Онър. Трябва да поговорим.
— За какво? Ти очевидно си взел някакво решение, защото не си спомням да си ме питал нещо. — Тя предпазливо се облегна назад на един от плетените столове до масата. — Аз съм измъчваната и осъдената, нали?
— Доказателството е доста убедително. А има и мотив. — Той седна с рязко движение на стола срещу нея, гледайки я с дълбоко замислен поглед. — И двамата знаем, че си имала мотив, нали?
Ръката й се сви в юмрук.
— Да, имала съм мотив. Аз се почувствах предадена. Но ще ти кажа едно, Ландри. Ако бях решила да разчиствам сметките си, нямаше да използвам нещастния Легаси, за да постигна целта си. Щях да преследвам направо теб. Нямаше да въвличам едно беззащитно животно. — Тя поклати глава, изпълнена с отчаяние и учудване. — Сигурно си мислиш, че съм дотолкова долна и отвратителна… като кредитора Грейнджър.
Кон неспокойно се раздвижи.
— Не. Мисля, че си била разярена. Презряна жена. Така ли гледаше на себе си? Казват, че жена в такова състояния е способна на всичко. Нали?
— Няма значение. — Тя го погледна втренчено. — Просто няма значение.
Кон се канеше да каже нещо друго и после, очевидно, размисли. Изправи се и прекоси кухнята, за да налее кафе. Застанал с гръб към нея, той се взря за миг през прозореца, наблюдавайки океана. После бавно наля димящата черна течност.
— Може би няма значение — изръмжа най-после той, — но ти си страстна жена. В момент на ярост и обида може да се объркаш и…
— Нищо не съм направила на коня ти, така че не си прави труда да ми търсиш извинения. Все пак не мога да си обясня защо търсиш някакви причини.
— Повярвай ми, и аз си задавам този въпрос. Ще те избия от главата си и ще замина.
Онър усети как напрежението у нея отново се надига, но не помръдна.
— Защо трябва да ме избиваш от главата си? Как си могъл чак до такава степен да допуснеш до себе си жена, за която имаш толкова ниско мнение?
— Бях глупак.
Той не се обърна.
— Значи ставаме двама, нали?
— Да.
Онър преглътна сълзите си, решена да не се предава.
— Поне не се опитахме да стреляме един срещу друг, както са направили бащите ни, когато нещата в бизнес отношенията им са се провалили. Макар че не бях съвсем сигурна какво точно бе решил да правиш на плажа. Може би съм имала късмет, че не носеше оръжие, нали?
Той се обърна с овладяна агресивност.
— Това не е шега.
— Приличам ли ти на човек, който се шегува? Кон, това е краят и ти го знаеш. Ако не си решил да ме нараниш физически, може да си тръгнеш. Ти ме мразиш и колкото по-скоро се махна от погледа ти, толкова по-добре — прошепна тя.
Той оставите трясък чашата с кафе.
— Няма да си тръгна. Още не. Вчера ти казах, че те желая и ще те имам. При моите условия.
— Струва ми се, че ясно заявих, че не съм мазохистка. Няма повече да играя ролята на твоя жертва.
Тя бавно се изправи, подпирайки се с ръка на ръба на масата. Погледът й не трепваше.
— А аз мисля, че ти дадох да разбереш, че нямаш избор.
Той тръгна напред със спокойна отмерена крачка.
Онър отстъпи. Този път Кон не бе ядосан, но тя знаеше, че опасността за нея не бе намаляла. Тя отстъпи назад, докато отиде в главното помещение на вилата и застана до ръба на масичка, на която имаше лампа.
— Няма да разреша да ми причиниш това, Кон.
— Доколкото си спомням от поведението ти в прегръдките ми, ти ме желаеш толкова, колкото и аз теб!
— Проклет да си! Спах с теб, защото се влюбих.
За миг Онър съжали, че бе казала истината, но в следващия момент гордостта й се прояви. Какво значение имаше, че бе стигнала дотам, че се влюби? Той вече я презираше.
Кон се спря, очите му искряха.
— Любов? И очакваш да повярвам? След всичко, което направи?
— Вярвай каквото искаш — отвърна твърдо тя. — Това е истината — легнах с теб, защото те обичах. Защото бях влюбена.
— Докажи го — каза подигравателно той.
Онър присви очи.
— Какво говориш? Такива неща не могат да се докажат. Как да докажа любовта си? Да изляза и да се хвърля в океана от някоя скала? Дори ако го направя, съмнявам се, че ще ми повярваш. Ти на никого нямаш доверие, Кон Ландри. Може би затова толкова много искаш да разчистиш старите сметки и да събереш всички неизплатени дългове. Така животът е по-сигурен, нали? Не трябва да се безпокоиш, че поемаш риск.
— Остави психоанализата. Ако си ме обичала преди няколко дни, би трябвало все още да ме обичаш, нали? Истинската любов не е чувство, което умира лесно.
— Ти откъде знаеш? — отвърна напрегнато тя. — Дори не вярваш в него!
Той направи още една крачка напред.
— Тогава защо не се опиташ да ме убедиш? — попита подигравателно Кон.
— Как?
Онър отново го погледна предпазливо, несигурна в сегашното му настроение.
— Тази вечер, когато си легнем, можеш да ми се отдадеш без никакви спорове и взаимни обвинения.
