— Да. — Тя чакаше, тъй като не бе сигурна как да продължи. — Били са партньори и са притежавали кон — победител.
— Очевидно не е било достатъчно, за да запазят партньорството си. — Кон рязко се обърна и я фиксира с поглед. — Чудя се какво е необходимо за това.
— За да се запази едно партньорство ли?
— За да останат двама души заедно. Например един мъж и една жена — каза предпазливо той.
— Не знам — отвърна внимателно Онър. — Предполагам, че зависи от съответния мъж и съответната жена.
— Би трябвало да има доверие между тях — обади се тихо Кон.
— Най-малкото. — Тя реши да зададе въпроса, който не се бе осмелила да изрече преди. — И отсега нататък, Кон?
Той остави чашата с кафе и вдигна поглед към нея.
— Една разходка по плажа?
— Вече бях на разходка по плажа.
— Иска ми се да подишам свеж въздух.
Това е увертюра, съобрази Онър. Пробна, предпазлива, несигурна, но все пак увертюра.
— Добре.
Осма глава
Тази нощ Онър лежеше сама в леглото и за кой ли път се чудеше какво става в главата на Кон Ландри. Той бе в хола и сигурно спеше на канапето. Бе приел безропотно нейното разпореждане, сякаш му бе все едно къде ще спи. Тя беше много спокойна, действаше много обмислено, когато взе възглавници и завивки от килера и ги остави на канапето. Кон седеше до камината и я гледаше, облегнал глава на възглавницата на стола.
Цяла вечер Онър силно усещаше напрегнатия му втренчен поглед, усещаше мрачните незададени въпроси, които кръжаха в ума му, както и строго потисканото му желание. Женският й инстинкт я предупреждаваше, че кипящите емоции, които измъчваха тази вечер Кон, бяха реална заплаха за нея. Но до известна степен откликваше на смесените чувства, които излъчваше той.
Онър се обърна на една страна, като неспокойно се мяташе сред чаршафите и одеялата. Не бе мигнала, откакто си легна преди час и половина. Вечерята мина спокойно. При тези обстоятелства нито Кон, нито Онър бяха в състояние да водят обикновен разговор. Онър бе обмислила различни начини да каже на Кон, че не може да остане за нощта, но всички изречения се изпаряваха, преди да ги е изрекла.
Не беше само заради опасението, че Кон няма да си отиде. А и заради това, че дълбоко в себе си Онър не искаше той да си отиде. Този следобед на плажа бе установено временно примирие. Трябваше й време да го спазва, да възстанови някои опорни точки на доверие.
Преди всичко, бе глупаво от нейна страна да иска да възстанови нещо, което никога не е съществувало, повтаряше си непрекъснато Онър, като лежеше и слушаше равномерния пулс на океана. Нямаше нищо за спасяване между нея и Кон. Той още отначало я използваше заради някаква своя изкривена представа за отмъщение, а сега, когато бяха посегнали на изключително ценния му състезателен кон, той може би вече никога нямаше да й има доверие, дори ако тя можеше по някакъв начин да докаже своята невинност.
А как да я докаже? Явно някой бе видял посетителка в конюшните, която е приличала на нея. Като се имат предвид нестабилните отношения между нея и Кон, това бе повече от достатъчно, за да я злепостави пред него. Още повече, той бе убеден, че тя има мотив.
Пристигнал бе разярен във вилата, изпълнен със заплахи и жаден за възмездие. Но нито една от тези заплахи не се бе осъществила. Имаше действително опасни моменти — Онър много добре ги усети, но Кон не доведе нито едно от намеренията си докрай. Той не я нарани, а тази нощ спеше на дивана, без да я кара насила да го приеме в леглото.
Онър се опита да мисли логично, да анализира действията на Кон Ландри от пристигането му във вилата. Тя не се съмняваше, че Кон бе напрегнат като камшик, готов да удря. Но тази вечер той изглеждаше несигурен в целта си, макар че Онър цял ден бе около него. Чудеше се какво го възпира.
Може би у него повече надделяваше желанието да я притежава, отколкото мисълта, че не може да й има доверие. Желанието сигурно е много повече от физическо, установи Онър. Мъж като Кон Ландри не би се оставил на произвола на хормоните си. Той бе твърде независим, твърде уравновесен. Ако бе разтревожен заради жена, това беше, защото иска или има нужда от нещо повече от нея, освен физическо удовлетворение. По същата причина, реши Онър, той трудно би се съгласил, че търси нещо повече в една връзка. Това би го принудило да си признае известна уязвимост, а това би било мъчително за Ландри.
Всичко бе много смущаващо, много тревожно и при това положение тя изобщо не можеше да заспи. Онър се раздвижи неспокойно, опитвайки се да оправи завивките си. Искаше й се да не усеща толкова осезателно присъствието на Константайн Ландри в съседната стая. Имаше чувството, че неговото безпокойство се смесваше с нейното. Лежейки сама, тя не бе сигурна доколко мъчителното чувство, което изпитваше, се дължи на собствените й объркани мисли, или на това, че си представяше какви са неговите. Това усещане за смесване на емоциите бе странно и още повече я тревожеше.
Но над всички въпроси, над гнева, съмненията и страховете й надделяваше все по-нарастващото й желание да облекчи болката, която бе видяла в неговите очи. Напрежението, което цяла вечер преминаваше между двамата, се бе отразило зле както на него, така и на нея. Тя искаше да облекчи огромната напрегнатост, която усещаше у него, и по този начин да намали несигурността, която изпитваше самата тя.
Но щеше да е пълна глупачка, ако отиде в другата стая и направи това усилие. Ландри притежаваше твърде много хищнически черти, за да превърне този жест в нещо безкрайно опасно. Вярно, че вече се владееше, но ако тя влезеше при него по нощница, с разрошена коса, падаща по раменете, и боса, направо щеше да го предизвика да действа. И кой можеше да го обвини?
Въпреки това, тази нощ Онър нямаше да може да заспи, а тревожните й мисли налагаха да предприеме някаква положителна стъпка. Усещането, че Кон също се измъчва, бе достатъчно, за да я подтикне да направи нещо решително, дори да е безразсъдно.
В прилив на решителност, тя отметна завивките и взе пеньоара си. Когато стъпи от килимчето пред леглото на пода, пръстите на краката й се свиха от студените дъски. Но Онър не обърна внимание на това усещане и отиде до вратата на спалнята. Тя я отвори бавно, тихо и видя, че холът бе осветен само от проблясъците на тлеещата жар в камината.
Застанала на вратата, стискайки краищата на пеньоара си, Онър хвърли бърз поглед върху сенките. Тя търсеше мъжа, чието безпокойство сякаш се бе смесило с нейното. Когато зърна слабото му тяло, отпуснато на фотьойла пред камината, решителността й се разколеба. Сега, когато трябваше да действа, стоеше на вратата като закована.
— Кон?
— Връщай се в леглото си, Онър.
Думите бяха изречени с безразличен равен предупредителен тон. Кон не помръдна.
Онър направи крачка напред и пеньоарът й нежно прошумоля около глезените й. — Искам да поговорим — каза тя.
— В този момент идеята надали е толкова добра.
Той продължи да гледа замислено огъня.
Онър направи още една крачка, после — още една. Тя продължи, докато стигна до фотьойла.
— Не мога да заспя, а както изглежда, ти също не си спал кой знае колко много. Трябва да поговорим.
— За какво? — попита грубо той. Кон продължи да гледа въглените и бледите им отблясъци осветяваха изсечените черти на лицето му. — Ако не си забелязала, цяла вечер ни бе трудно да разговаряме. Защо сега пак да се опитваме? Много по-благоразумно от твоя страна е да се върнеш в спалнята и да затвориш вратата.
Онър притаи дъх и застана на колене до фотьойла, за да срещне погледа на Кон. Най-после движението й го принуди да я погледне и тя видя в очите му смесица от разочарование, болка и глад.
