— Струва ми се, че това е нещо като игра. Както стремежът на всеки да го снимат, когато дойде телевизионен екип.
Онър усети, че не изпитва обичайната неприятна тъга, която я обземаше преди, когато гледаше снимките. От любопитство тя прекоси кухнята, за да види отблизо друга снимка. Опитното й око започна да долавя подробности, механично обърна внимание на цвета на екипите на жокеите, на костюма, който баща й бе носил преди петнайсет години, и на каубойската шапка на мъжа, застанал точно зад Ричард Стоунър.
Онър премига и се наведе към снимката.
— Какво има? — попита Кон и застана зад нея.
— Струва ми се, че мъжът с шапката зад баща ти го има и на другата снимка.
— Вероятно е треньорът.
— Надали. В тази шапка виждам нещо познато, Кон. — Онър внимателно се загледа в първата снимка. — Същата шапка. Не мога да видя лицето му, но има нещо у него… — Онър отиде до друга снимка. Там лицето под козирката на каубойската шапка се виждаше по-ясно. — Кон! Това е Итън Бейли. Много по- слаб от сега и с петнайсет години по-млад, но се кълна, че е Итън.
Кон се наведе над рамото й, за да разгледа мъжа с шапката.
— Права си. Но Итън много бегло е познавал бащите ни. Защо на три такива снимки ще бъде заедно с татко и с Мейфийлд?
— Това са три различни надбягвания. Не е от хората, които ще тича, за да се снима за удоволствие. Така правят децата и фукльовците.
Кон се изправи и поклати глава.
— Трябва някой път да го попитаме за това. — Той се протегна и хвана Онър за ръка. — Хайде, скъпа, да си лягаме. Краката ми изстиват. Както и някои други части на тялото ми.
— Очакваш да затопля всички тези части?
— Ще бъде приятен жест на състрадание.
Жест на съпруга — помисли си мечтателно Онър. Но остави коментара за себе си.
— Знаеш ли — отбеляза лениво Кон, когато след малко гушна Онър в завивките, — струва ми се, че най-после съм в състояние мисля нормално. Днес през повечето време се чувствах разбит, смачкан, потиснат и бесен. Чак сега всичко започна да се уталожва.
— Това сигурно е облекчение — промълви Онър, прокарвайки пръсти през косата му. — Имам чувството, че не си свикнал да те шокират и объркват, нали?
— Да — изръмжа той. — Не съм.
Той притегли Онър по-близо до тялото си, наслаждавайки се на нейната топлина.
— Е, ако за теб е утешение, и аз не съм свикнала — каза тихо тя.
Точно тогава, усещайки, че умът му се избистри, Кон се сети какво искаше да попита Онър. Той се спря, като устата му бе точно над нейната.
— Ти как разбра, че съм син на Ричард Стоунър?
Онър помълча за момент и после каза спокойно:
— Итън Бейли ми каза.
Ландри изруга много тихо и седна в леглото.
— Защо напоследък, накъдето и да се обърна, все ми се изпречва Итън Бейли?
Девета глава
— Ти не разбра ли, че Итън Бейли е знаел кой си? — попита Онър. Тя лежеше облегната на възглавницата и гледаше Кон, който преметна крака на ръба на леглото и светна лампата.
— Никога не съм се сещал за Итън.
— Ти самият каза, че на хиподрума се носят много слухове. А Итън Бейли е там от години. Освен че знае, че имаш и друго име, освен Стоунър, постарал ли си се да прикриеш връзката си със Стайлиш Легаси и с неговите първоначални собственици?
— Не.
Отговорът бе отсечен и нетърпелив, сякаш умът на Кон бе зает с проследяването на нещо и не искаше да бъде обезпокояван със странични проблеми. За няколко минути, изпълнени с напрежение, Кон с невиждащ поглед се взираше в стената, а лицето му бе придобило познатия суров израз.
Онър тревожно се наведе напред и го докосна по рамото.
— Кон?
— Сутринта Итън намери ябълките в храната на Онър. Именно той ми каза, че днес много рано са те видели при конюшните.
— О!
Тя не знаеше как да реагира. Ръката й се свлече от рамото му.
Кон се обърна и със студен и напрегнат поглед се взря в очите й.
— Кога Итън ти каза кой съм аз?
— Вчера. Дойде в офиса ми и сподели, че се чувства задължен да ме предупреди, че може би не ми казваш цялата истина за себе си — промълви Онър. Кон още по-силно сви устни. — Не за първи път ме предупреждаваше за теб.
Кон хвана с върха на пръстите си брадичката й и я задържа. На слабата светлина металносивите му очи изглеждаха почти смъртоносни.
— Какво друго ти е казал за мен?
Онър облиза долната си устна, която изведнъж бе пресъхнала. Сякаш изневиделица страхът, който изпитваше от Кон Ландри, се възвърна. Когато почувства силата на ръката му, стомахът започна да я присвива от напрежение. Той не й причиняваше болка, по-скоро я приковаваше на място, но обузданата ярост в очите му бе предостатъчна, за да я изпълни с голяма тревога. Тя с усилие потисна съмненията и колебанията. Насилието на Кон не бе адресирано към нея.
— Дори намекна, че може би си замесен с хазарта в Тахо. Чудех се дали затова си знаел как да се наложиш над Грейнджър — призна несигурно тя.
— Негодник такъв! — каза Кон прекалено спокойно.
Той не я освободи.
Онър не знаеше дали това се отнасяше за Итън Бейли или за Грейнджър. След като овладя нервите си, тя продължи по-твърдо.
— Каза ми още, че не си си падал по такива като мен.
— Като че ли знае по какви си падам.
— Да. Вчера ми заяви, че е разбрал кои сме ние с теб и иска да ме предупреди, че навремето си се заклел да отмъстиш на семейството ми. Намекна, че с мен си играеш на котка и мишка. — В прилив на гняв Онър се изтръгна от хватката на Кон и сви колене под чаршафа. Тя постави лакти на коленете, сви ръце и подпря брадичката си.
— Която роля в известен смисъл играеше.
Кон бавно издиша.
— Която в известен смисъл играех — съгласи се студено той.
Кон не се пресегна веднага, за да я докосне, но Онър усещате непреклонния му поглед.
— Все пак, как си печелил толкова, че да си позволяваш да купуваш скъпи състезателни коне и да имаш време да се развяваш из Пасадина, за да търсиш стари семейни познати?
За известно време настъпи тишина. После Кон отвърна с въпрос:
— Това има ли значение?
Тя го погледна косо и продължи да размишлява. Дали имаше значение? Онър почувства предизвикателство от негова страна. Нарочно я предизвикваше и тя се чудеше защо. Имаше две възможни причини — безочливост и несигурност.
Мисълта, че Кон Ландри може да се чувства несигурен и имаше нужда да бъде окуражаван, бе смехотворна. Но дори неговата безочливост не беше безгранична. Тя пое още един риск.
— Интересува те дали има значение, което да се отрази върху нашите отношения ли? Не, няма. Но ми се
