особена увереност и декларираше своята искреност. Този следобед и вечерта тя също много бе размишлявала — установи Онър в момент на внезапно прозрение.
— Струва ми се, че и двамата имахме нужда от глътката въздух този следобед — каза Кон със съсредоточен поглед.
— Наистина ли мислиш това, което каза преди малко? Че желанието, което изпитваш към мен, и моята любов се свеждат до едно и също нещо?
Тя не беше сигурна защо рискува да зададе този въпрос. В него имаше твърде много скрит смисъл, твърде много надежда. Бе безразсъдно да задава такъв въпрос, но тя искаше да знае със сигурност какви точно са чувствата му към нея. Ако бе решил да нарече своята любов „желание“ и „нужда“, тя можеше да се примири с това. При положение, че бе убедена, че това, което чувства той, е равнозначно на това, което чувства тя.
Изразът на сивите очи омекна.
— Защо жените винаги искат да разкрасят това, като го нарекат любов?
— Не става въпрос за разкрасяване. Любовта е такава, каквато си е. Защо да не се назовава с истинското й име? — Бе ред на Онър да отстъпи. — Струва ми се, че ти си този, който търси етикети. Обичаш ли ме, Кон? Пак ли искаш да играеш безопасна игра, както се скриеш зад по-приемливи думи на мачо като „искам“ и „имам нужда“?
Очите му леко се присвиха.
— Не искам да играя безопасна игра. Опитвам се да бъда честен към теб. Отсега нататък искам отношенията между нас да бъдат честни, Онър. Трябва да бъде така, ако искаме да имаме бъдеще.
— Съгласна съм — прошепна развълнувано тя. — Необходима ни е честност. Но ако ще трябва да имаме бъдеще, ни трябва и любов. Мислех — т.е. започнах да мисля, че може би ти се влюбваш в мен, но все още не знаеш как да го изразиш с думи. Но случаят не е такъв, нали?
— Знам думите, които не означават кой знае колко много. Искаш ли да ги кажа, дори да не вярвам в тях? — каза предизвикателно Кон.
— Не. — Тя бързо поклати глава. — Не, не искам да ме лъжеш. Никога.
— Няма, скъпа — успокои я той, галейки бузата й с безкрайна нежност. — Можеш да вярваш на всичко, което ти кажа.
— А за нещата, които не ми казваш?
Той потръпна, гладките му рамене преминаха в сянка.
— Нещата, които не ти казвам, за теб не е важно да ги знаеш. Те не ни засягат.
Тя преглътна, леко изумена.
— Понякога си толкова невероятно безочлив. А най-лошото е, че ми се струва, че изобщо не го съзнаваш. Приемаш гаранцията за себе си като даденост. Чудя се дали и мен ще приемаш така?
Той поклати глава в пълно отрицание.
— Никога. Ще се грижа за теб, Онър. Ще те защитавам. Ще те любя колкото може по-често и винаги ще ти казвам истината, но ти се кълна, че никога няма да те приема като даденост. Как бих могъл? Достатъчно съм живял, за да разбера, че на този свят някои неща са неповторими.
— Но ти не ме обичаш — заключи тъжно тя.
По лицето му премина сянка от гняв.
— Това, което чувствам към теб, няма нищо общо с нещо розово, нестабилно и ефимерно като любовта. То е много по-сигурно и по-реално. Поемам ангажимент към теб, госпожице. И в замяна искам ангажимент от твоя страна. Нещо, на което и двамата да можем да разчитаме, което да е стабилно и сигурно. Ако ще се заплитам в тази мрежа с теб, ще затегна нишките й колкото може по-здраво.
— Защото винаги искаш да „вържеш“ нещата — заключи вместо него тя.
— Винаги. — Той отново се отпусна. — Защо продължаваш да настояваш, скъпа? Знаеш, че вече всичко е ясно, нали?
— Струва ми се, че е така. За теб.
— Това важи и за двамата. Каквато и възможност да имаше да се освободиш от капана, в който попаднахме, изчезна, когато ти тази нощ дойде при мен в хола. — Кон наведе глава, за да затвори устата й с целувка. — Онър, известно време искам да помълчим.
Дланта му многозначително се плъзна по ръката й, докато пръстите му се преплетоха с нейните. После повдигна дланта й и целуна чувствителното място от вътрешната страна на китката.
За момент Онър се поколеба, опитвайки се да се въздържи, за да го принуди да продължат разговора, който току-що бяха започнали. После се отказа от това усилие. Какъв бе смисълът? Тя бе постигнала толкова много. Трябваше да бъде доволна от това, което направи тази нощ. Всъщност още от самото начало знаеше, че Кон Ландри не разбира любовта. След всичко, което се случи през деня, трудно можеше да очаква изведнъж да го осени прозрение. В този момент тя трябваше да бъде благодарна, че отношенията между нея и мъжа, когото обичаше, не бяха преминали деликатната границата, на която едва се бяха задържали. Спасиха ги заедно с Кон.
Любовта може и да дойде — окуражи се Онър, подчинявайки се на настойчивото докосване на Кон. Най-трудно за него бе да й има доверие и тя се надяваше, че тази нощ той започна да вярва в нейната честност. За останалото имаше време да се изгради.
Онър се събуди много по-късно със смътното усещане, че е сама в леглото. Трябваше й малко време, за да се ориентира и когато го направи, внезапно седна в леглото.
— Кон?
— В кухнята съм. Идвам след малко. Исках да пийна чаша вода.
— О!
Онър с облекчение погледна часовника до леглото. Беше два и половина през нощта. Сега, след като бе будна, и тя усети, че е жадна. Сънливо отметна юргана и изшляпа боса до кухнята. Кон стоеше до мивката и докато пиеше вода, разглеждаше снимка на Стайлиш Легаси.
— Хей, тук е студено — промълви той, когато Онър се пресегна към бюфета, за да вземе чаша. — Трябваше да си облечеш пеньоара.
— Много си силен по приказките — промърмори тя, гледайки го, че е само по бели гащета. — Ти си с много по-малко дрехи от мен.
Онър се прозина и напълни чашата си.
— Бях решил ти да ме загрееш, когато си легна — информира я разсеяно Кон, когато тя се наведе към снимката на Стайлиш Легаси. Струва ми се, че Легаси е наследил конструкцията на баща си — особено силните хълбоци.
Онър се усмихна развеселено.
— Увлякъл си се, Кон.
— Какво?
Той обърна глава и учудено я изгледа.
— По конните състезания. Виждам как те обсебват. Баща ми беше същият. Опитваше се да се отнася към Стайлиш Легаси като към бизнес, но истината е, че се пристрасти към всичко, свързано с конните надбягвания.
Кон я наблюдаваше как пие вода.
— Както и моят баща. Само ги погледни двамата на снимката. Човек би помисли, че са спечелили дербито в Кентъки, а не някакво поредно надбягване.
Погледът на Онър машинално проследи неговия. Тя рядко гледаше снимките отблизо. Когато виждаше на тях баща си и партньора му, я връхлиташе познатото чувство на обърканост. Затова си бе създала навика никога да не ги разглежда внимателно.
Но поради някаква причина силният интерес на Кон към тази снимка я заинтригува. За първи път от години започна да се взира в тълпата около коня победител. Кон бе прав. Независимо от това, което по- късно бе станало между тях, в момента, в който бе направена снимката, те бяха много щастливи и доволни собственици на състезателен кон.
— Наистина изглеждат много доволни от себе си — констатира тихо тя.
— Така изглеждат всички. Как толкова много непознати хора винаги успяват да се струпат на едно място, за да се снимат?
