— Докато ме избиеш от ума си ли? — осмели се да запита тя.
— Аха. И когато ти се наситя, просто ще си тръгна.
Той изви кичура между пръстите си и леко го дръпна, свивайки устни.
— Да — съгласи се тя. — Можеш да го направиш.
— Но има един проблем — продължи замислено Кон.
— Какъв?
— Струва ми се, че никога няма да мога дотолкова да ти се наситя, че да те избия от ума си. Ще се заблудя, ако избера този вариант.
Онър затвори за миг очи, съзнавайки колко крехко бе равновесието между нея и Кон.
— Аз се заблудих, като реших да се опитам да се любя с теб, за да общуваме по-нормално.
Той се стегна.
— Така ли?
— Легнах с теб, защото те обичам — призна тихо тя. — Предполагам, че общуването е част от любовта, но истината е, че бих дошла при теб дори ако знаех, че след това никога вече няма да те видя.
— Онър — въздъхна той, свеждайки глава, за да я целуне леко по устните. — Радвам се.
— Вероятно се радваш — съгласи се замислено тя. — Излезе, че аз трябва да поема всички рискове, нали?
— Риск ли е да ме обичаш? — намръщи се той.
— Голям. Никога не съм си представяла, че ще се влюбя в мъж, който няма да ми има доверие. Но и никога не съм си представяла, че ще влюбя в мъж, на когото аз няма да имам доверие.
Кон бе обзет от смразяващ гняв, но не помръдна.
— Искаш да кажеш, че ме обичаш, но ми нямаш доверие? Не ти вярвам, Онър. Никога не съм ти давал повод да не ми вярваш.
— Не ми каза, че си син на Ричард Стоунър — напомни му тя.
— Това е друго — пламна Кон, очевидно обиден от начина, по който тя тълкуваше неговото мълчание по въпроса. — Не съм те лъгал. Просто реших да не го споменавам, докато… докато не те опозная по- добре.
— Докато не решиш как да си отмъстиш ли?
Той поклати глава с неудържимо нетърпение.
— Не. Знаех, че това ще създаде проблем в отношенията ни и не исках да го правя. Поне докато всичко между нас беше толкова ново и крехко. Исках внимателно да действам, докато се убедя, че си наясно как стоят нещата между нас.
Тя вдигна поглед към него.
— И как стоят нещата между нас? — прошепна Онър.
Кон вдигна глава с леко мъжко предизвикателство.
— Искам да ме обичаш. Всичко се свежда до това, нали?
— Според мен аз съм неизгодната страна на тази сделка — отвърна му тя. — Освен това…
— Не — прекъсна я твърдо Кон. — Не си неизгодната страна. Получаваш всичко, което мога да дам.
Онър го погледна изумена.
— Всичко, което можеш да дадеш? Не разбирам.
Кон обгърна с ръце лицето й.
— Искам те — каза той с равен тон, — повече, отколкото изобщо съм искал през живота си някоя жена. Желанието ми не се изчерпва само с физическия смисъл на тази дума. Щях да успея да се справя, ако беше само желанието ми да легна с теб. Но то е нещо повече. Желая те по начин, който не мога да обясня. И тъй като трябва да те притежавам, за да не загубя разума си, готов съм да поема риск. Рискът е по-голям, отколкото съм поемал за когото и да било. Цял следобед мисля по въпроса. Точно за това размишлявах и пред камината. То ме разяжда непрекъснато, откакто дойдох тук сутринта. Трябва да ти се доверя. Май нямам избор. Кажи ми още веднъж, че не си се опитала да отровиш Легаси.
— Изобщо не съм се опитвала да причиня нещо лошо на Легаси — отговори тя с тих, но много твърд глас.
Кон въздъхна и Онър усети как той се поуспокои.
— Познавам много хора, които могат да лъжат, докато се усмихват и те гледат право в очите. Познавам достатъчно, за да разбера, че ти не си от тях. Бяха ми необходими няколко часа, за да го проумея, защото тази сутрин всичко ми се стовари като гръм от ясно небе.
— И инстинктивно си очаквал най-лошото от мен, защото съм дъщеря на Ник Мейфийлд, нали? — попита тя с по-малка горчивина в гласа си.
— По принцип имам навика да очаквам от хората най-лошото — призна спокойно той. — Така животът е по-безопасен и по-прост. В някои случаи на тази своя философия дължа живота си.
— Мога да си представя.
Но Онър бе убедена, че Кон не забеляза ироничната й нотка. Съзнанието му бе прекалено заето с това, което искаше още да каже.
— Но у теб има нежност, неприсъща на жена, готова да отмъсти на някой мъж, като отрови коня му. Ти ми се отдаваш изцяло. Нямаш никакви задръжки. Дори тази нощ, когато мислеше, че ме прелъстяваш само за да възстановиш контакта между нас, ти не бе нито внимателна, нито предпазлива. У теб няма задръжки, когато ме прегръщаш. Увиваш се около мен и даваш ясно да се разбере, че ме желаеш. Ти си ми предана, нали?
— Това не зависи от мен.
В крайчеца на устните му премина лека усмивка.
— Да, не зависи. То е, независимо от теб. Знаеш, че трябва да бъдеш предпазлива с мен. Достатъчно си умна, за да си наясно, че мога да стана опасен. Още от самото начало се опита да бъдеш предпазлива, да поставиш разстояние между нас. Но не се получи, нали?
— Да.
Той кимна, обзет от огромно задоволство.
— Когато тази нощ отвори вратата и влезе в хола, вече бях сигурен.
Онър тревожно раздвижи глава върху възглавницата. Ръцете му се плъзнаха към гърлото й.
— В какво си бил сигурен?
— Че няма да можеш да понесеш дистанцията между нас. Че те разяжда критичното състояние на отношенията ни, нали? Не си могла да понесеш те да се разпаднат. Когато влезе в хола, разбрах, че няма да ме пуснеш да си отида така, както и аз не бих те оставил да ме напуснеш.
— Говориш сякаш сме попаднали в капан.
— Така е. Хванати сме в мрежа, от която никой от нас не може да се измъкне. Ние се желаем. Ти наричаш чувствата си любов, а аз моите — желание, но всичко се свежда до едно и също.
Онър отчаяно се опита да обмисли всичко.
— Ти вярваш, че не съм се решила да ти отмъстя, като отровя Легаси ли?
— Вярвам ти, че не си направила опит да отровиш жребеца — заяви спокойно Кон.
Дъхът, който Онър бе задържала, премина в продължителна въздишка.
— Благодаря ти, Кон.
Палецът му бавно погали основата на шията й.
— Твой ред е. Вярваш ли, че не съм те прелъстил умишлено, за да си отмъстя за това, което е станало между бащите ни?
— Мисля — каза искрено Онър, — че ако наистина си искал да ме накажеш за това, което е станало преди петнайсет години, щеше да използваш някакъв друг метод. Както вече ти казах, ако си искал да ме премахнеш, щеше да го направиш бързо и брутално. Нямаше да ме любиш по този начин.
Леката усмивка отново се появи.
— И как точно те любя?
— Всеотдайно. Зашеметяващо. Не мога да повярвам, че играеш някакви игри с мен.
Това бе вярно — помисли си Онър. В начина, по който Кон засвидетелстваше страстта си и чувството си за притежание, имаше някаква изключителна честност. Нямаше игри, нямаше изкусни номера, каквито един мъж би приложил, за да спечели една жена. Просто едно желание, твърдо като скала, вдъхваше някаква
