Не биваше да изпитва ни най-малка загриженост за емоционалното му състояние. Трябваше да се тревожи за своето. Но беше влюбена и въпреки това, което му бе казала, нищо не можеше да промени чувствата й към него. Тя бавно и нежно го погали по гърба.
— Онър — каза с нисък глас Кон. — Онър, недей да ми противоречиш. Искам да бъдеш каквато беше от първата нощ, когато бяхме заедно. Нежна, сладка и приветлива.
Тя смътно се зачуди дали той изобщо знаеше какво току-що бе казал и реши, че по всяка вероятност нямаше представа. Поне не пълна. Независимо от това, което се бе случило между тях, тя започна да разбира този сложен човек. Кон имаше нужда от любов, без значение дали го съзнава, или не. От една страна, искаше да протегне ръка и да я вземе, въпреки че от друга изпитваше опасение, че Онър е способна на предателство. Вътрешният му конфликт бе почти осезаем.
Тя бавно се освободи от прегръдката му и Кон неохотно я пусна.
— Онър?
— Каза, че от вчера не си ял — промълви тя, като тръгна към кухнята, без да среща погледа му. — Вече е почти обяд.
Той се поколеба, след това я последва.
— Ще ме храниш ли? — попита Кон с явна подигравка.
— Аз ще се храня. Ако искаш, мога да ти направя сандвич.
Онър отвори вратата на хладилника.
— Да — каза Кон толкова тихо, че тя не бе сигурна, че го е чула. — Бих желал.
Той седна на масата в кухнята, гледайки я напрегнато как реже хляб за сандвичи. Не продума, когато тя приключи да маже филиите със смес от сирене и пикантен сос и постави пред него чиния. Когато седна на другия край на масата, Кон най-после заговори.
— Ти беше права за едно.
— За какво?
— Поне не се хванахме за гушите, както бащите ни преди толкова години.
Той взе половин сандвич и отхапа голяма хапка.
— Щеше да ме заблудиш — каза направо Онър. — Можех да се закълна, че искаш да ме удушиш.
Кон присви очи, дъвчейки сандвича.
— Изобщо не ме познаваш добре. Ако наистина съм искал да те удуша…
Той не довърши изречението, а продължи с ожесточение да се храни, сякаш не искаше да се доизкаже.
Онър преглътна и продължително се загледа в него.
— Да, знам. Ако наистина си искал да ме удушиш, досега щеше да го направиш. Какво те спря, Кон?
За първи път тя си позволи да си помисли за поведението му. По интуиция усещаше, че е права. Ако Кон Ландри бе решил да я премахне, вече щеше да го е извършил. Мъже като Ландри не правят компромиси.
И въпреки това, Кон имаше желание да направи компромис по отношение на нея. Той замислено я погледна.
— Не мога да проумея — каза най-после Кон, свивайки рамене.
Онър въздъхна.
— Обичам човек да познава възможностите на ума си.
— Веднага си признавам, че не съм напълно сигурен нито в себе си, нито в теб. Това усещане не ми харесва, но не мога да се отърва от него.
— Предпочиташ всичко да е като по ноти, нали?
— Предпочитам всичко да е ясно и разбираемо — каза провлачено той. — Между нас стават много неща, които не са нито ясни, нито разбираеми. Те ме карат… — той се поколеба и после добави: — да се чувствам неловко.
— Тази сутрин наистина ли си имал махмурлук? — попита неочаквано Онър.
В погледа му се долавяше тиха ярост.
— Снощи си легнах много пиян.
— Заради това, което стана между нас ли?
— Бях обезпокоен. Раздразнен. Отвратен. Нетърпелив. Реших да лекувам чувствата си с едно старомодно лекарство. Какво толкова забавно има в това?
Проблясъкът на хумор у Онър мигновено се изпари. Всъщност тя дори не знаеше откъде се бе появил.
— Нищо. Просто ми се струва интересно, че си се напил, защото си се скарал с жена. Някак не мога да свържа това поведение с теб.
— Толкова ли си компетентна за това какво бих направил при определена ситуация? — предизвика я грубо той.
— Бързо възприемам — отвърна веднага тя. — Искаш ли още един сандвич?
Той подъвка малко със замислен поглед, преди да отговори. След това рязко кимна.
— Да, ако обичаш. Струва ми се, че ще оживея.
— Горкият Ландри! — каза Онър с изненадващо нежно — подигравателен тон. — Наистина си имал тежък ден, нали?
Тя се изправи и отиде до плота, за да направи още един сандвич със сирене и пикантен сос. После наля още кафе.
След като донесе сандвича и кафето на масата, Онър отново седна и мълчаливо си зададе въпроса, който не можеше да реши как да го каже на глас. А оттук нататък?
— Тази вила на баща ти ли е била? — попита след малко Кон, оглеждайки непретенциозната обстановка.
Онър имаше някакво усещане, че той търсеше тема за разговор, но тя не можеше да бъде съвсем неутрална, защото точно сега нищо между тях не бе неутрално, но поне бе по-малко емоционално.
— Да. — Принудена да подкрепи усилията му за общуване без фатални последици, Онър се опита да добави още нещо. — Когато имаше възможност, ни водеше тук с мама и Адина. Аз вече не я използвам. Обикновено я давам под наем, но по това време на годината често е свободна.
— Това Стайлиш Легаси ли е?
Кон кимна към една от снимките с награждаване на победителите. До нея висеше поставена в рамка изрезка от брой на „Дейли Рейсинг Форм“ отпреди петнайсет години.
— Да. — Онър отново с усилие потърси неутрални думи. — Всички снимки са на Стайлиш Легаси.
Кон дояде сандвича и взе чашата с кафе. После стана и отиде до най-близката снимка. На нея се виждаше жребецът с високо вдигната глава, жокеят все още на гърба му позираше пред камерата, и обичайната при такива случаи група хора около него. Около двайсет души се бяха стълпили на снимката, повечето от които напълно непознати, застанали пред камерата за развлечение.
Ричард Стоунър и Ник Мейфийлд бяха най-близо до коняря, който бе прегърнал главата на Стайлиш Легаси. Кон разгледа мълчаливо снимката отпреди петнайсет години на баща си и на най-добрия му приятел, после се обърна.
— Запазила си всички спомени и материали на баща ти, свързани със Стайлиш Легаси? — попита той, обикаляйки из хола, за да разгледа повече снимки.
— Не можах да се реша да ги изхвърля, но не ги искам и в дома си. Спомените са прекалено много — призна Онър.
— Искаш да кажеш, че въпросите без отговор са прекалено много.
Кон посочи към малкото седло за състезания.
— Може би.
— Изглеждат доволни от себе си, нали?
Кон се спря пред друга снимка на победителя.
— Татко и Ричард Стоунър ли? Да, така е — съгласи се Онър, стана и отиде до вратата на кухнята. Тя наблюдаваше как Кон разглежда снимките. — Горди и развълнувани от победата.
— Тогава са си имали доверие.
