Точно както го направи миналата седмица. Да ми дадеш цялата си топлина и страст, все едно че са истински. Може би ще успееш да ме убедиш, че това е някаква вездесъща любов, поради която си направила опит да отровиш Легаси!
— Да докажа любовта си като се любя с теб? Кон, би трябвало да се откажеш от този маниер, още когато си завършвал гимназия!
— Да разбирам ли, че вече не си влюбена? — подигра се жестоко той. — Че е било нещо като емоция с кратък живот?
— Не е умряла от естествена смърт. Ти я уби.
— Тогава значи емоцията не е била много устойчива, нали?
— Престани да се заяждаш — изсъска Онър.
Тя се пресегна и хвана малката месингова настолна лампа. Ръцете й трепереха. Кон втренчи поглед в нея.
— Остави това, Онър.
— Не и докато ти не ме оставиш на мира.
— Наистина ли мислиш да го запратиш по главата ми?
— Който може с лека ръка да отрови кон, би трябвало да е способен да счупи главата на такъв като теб — предупреди полуистерично тя.
Поради някаква причина това го спря. Той се втренчи в Онър с безмълвно изумление.
— Да не би да казваш, че ти си сложила ябълките в храната на Легаси?
— Не знам нищо за никакви ябълки. Но знам, че няма да ти разреша да ме докоснеш, докато толкова ме мразиш и ми нямаш доверие — зарече се Онър и хвана още по-здраво лампата.
Страстната ярост, която пламна между тях, проблесна и после бавно започна да изчезва. Кон дълго остана неподвижен, после попита тихо:
— Толкова важно ли е доверието ми?
— Това е най-много, което мога да очаквам от твоя страна, нали? Ти не знаеш какво означава любовта.
Онър чу суровата истина от собствената си уста и бавно отпусна ръцете с лампата.
Кон се поколеба. После съвсем хладнокръвно пристъпи напред и взе лампата, без да среща съпротива.
— Нямаш никаква гаранция за любовта си.
— Аз нямах гаранция през изминалата седмица, нали? — Тя стоеше изправена като струна, очите й блестяха. — Но си въобразявах, че между нас има поне доверие и уважение.
— И това ти е достатъчно? — попита настойчиво той.
— Бях дотолкова глупава да мисля така — съгласи се тя, съзнавайки дълбоко в себе си, че бе черпила от богатството на своята любов, за да запълва празнотите между тях.
— Ако кажа, че ти вярвам, че бих приел, че е възможно ти да не си поставила ябълките в храната на Легаси, ще се съгласиш ли нещата между нас да станат такива, каквито бяха преди… преди вчера?
Онър притаи дъх, изумена от намека, който той правеше с тези думи. Кон искаше да я притисне до стената, откъдето нямаше да има къде другаде да избяга, освен в ръцете му. Трябваше й малко време, за да схване защо той постъпва така. Истината я обля като студен душ.
— Само така ти ще се чувстваш с мен в безопасност, нали? Това е единственият начин, по който сега би могъл да се справиш с някаква връзка с мен. Трябва да ти кажа, че те обичам и безрезервно да ти се отдам. От своя страна, ти ще ми кажеш, че ми вярваш, че може да не съм се опитала да отровя коня ти.
— Това ми звучи като справедливо разрешение на проблема. — Той безгрижно повдигна рамене. — И двамата поемаме риск.
— Ти какъв риск поемаш? — попита напрегнато тя.
— Че някоя сутрин може да се събудя и да установя, че си се опитала да разбиеш черепа ми с някой предмет, който ти е бил под ръка, като тази лампа — каза безизразно той.
— А аз трябва да обичам мъж, който не знае как да ме обича, и който може би все още ме използва, за да задоволява чувството си за мъст. Страхотна сделка, Ландри. Сигурно напоследък си играл с много груби играчи, от които си се научил да действаш така безскрупулно — изрече тя с унищожителен глас.
Кон не обърна внимание на забележката.
— Както казах, и двамата поемаме някои рискове. Тази твоя славна любов дава ли ти достатъчно смелост, за да се споразумеем?
Той сякаш вървеше по слой лед, но не можеше да прецени колко е дебел, осъзна тъжно Онър. Кон Ландри изпитваше ужас при мисълта, че ледът може да се счупи под краката му и той да се озове във вода, която залива главата му. Той я желаеше, може би толкова много, че бе готов дори да повярва, че може би тя не се беше опитала да отрови коня му. Но се страхуваше да поеме риска да я обича.
От друга страна, тя го обичаше. Не че беше склонна да се пазари за емоциите си. Единственият начин, по който можеше да му се отдаде, беше ако едновременно с него поеме риска да го обича.
— Преди няколко минути ти изобщо не се съмняваше, че единствено аз съм могла да се опитам да отровя Легаси. Защо сега се опитваш да допускаш и други възможности, Кон?
Той я погледна, мълчейки продължително. След това каза тихо:
— Грешиш. През последните няколко години се научих да поемам рискове. Не ги обичам. Правя всичко, за да ги сведа до минимум, когато мога, и така планирам нещата си, че да бъдат колкото може по-малко. Но това не означава, че не знам как да ги поемам. А ти, Онър? Можеш ли да поемаш рискове?
Онър вдиша дълбоко и се отпусна предпазливо на стола до масичката. Тя сключи ръце на скута си, без да поглежда към Кон.
— Може би — да. За мъж, който си заслужава. Но ти не си такъв, нали, Кон? Онзи мъж никога няма да повярва, че съм способна да си отмъщавам, като се опитвам да отровя кон. Мъжът, който си заслужава, нямаше да ме заплашва с насилие. В решителния момент той щеше да ми има доверие.
Онър усети как той неспокойно се раздвижи, но не се опита да я докосне.
— Сега е решителният момент — каза хапливо той. — И аз искам да… да размисля по твоята версия. Почти мога да повярвам, че дори да си го направила, може би си имала някаква причина.
Нелепият и несигурен начин, по който Кон изрече това, вбеси Онър. Тя тръсна глава към него.
— О, Боже, благодаря. Нямаш представа колко страхотно се чувствам. Щедростта ти направо ме смайва, Ландри.
Той я изгледа сърдито, прокарвайки ръка през разрешената си коса.
— А ти нямаш представа какво преживях тази нощ и сутринта. Събуждам се с махмурлук, заради който би трябвало да отида в спешното отделение на някоя болница. После ми се обаждат по телефона и ми казват да отида на хиподрума, където ми се показва много убедително доказателство, че жената, с която спя, е искала да си отмъсти, като се е опитала да отрови коня ми. От вчера не съм хапвал нищо и не мога да мисля за нищо друго, освен за това, че жената, която бях решил, че е по-различна от баща си, може би ме е направила на глупак. Тя на един дъх ми казва, че ме обича и после ми се подиграва, когато се опитвам да я разбера и й казвам, че имам желание да си обясня нейната гледна точка. Не е ли чудно, че не се чувствам изключително милосърден?
— А аз? Бях подложена на какви ли не изпитания. Разбирам, че мъжът, в когото съм се влюбила, играе някаква странна игра с мен. Идвам на вилата за малко спокойствие и тишина и виждам, че той ме е следил с намерението да ме накаже за престъпление, което не съм извършила. Успява да ме ужаси и после обявява, че иска да се споразумеем. Ще ми бъде разрешено да се любя с него още няколко пъти, за да може да ме избие от ума си. В замяна на това, той е склонен да приеме, че може би не съм искала да убия коня му. Никакви гаранции, никакви глупости за влюбване, никакви обещания за утрешния ден. Страхотна сделка предлагаш, Ландри.
Той се раздвижи, протегна ръце и рязко я изправи на крака.
— Повярвай ми — промълви той, доближил лицето си до нейното и с очи, озарени от странна светлина — по-добра е от сделките, които обикновено предлагам.
Кон я обгърна и устните му се впиха в нейните.
Но този път целувката бе по-различна. Онър веднага усети разликата и разбра, че няма да се съпротивлява. Тя леко се отпусна, оставяйки да я облее неутоленото му настойчиво желание.
