Грейнджър работихме заедно. Когато приключихме, и двамата останахме значително доволни от резултатите.
— Може би не му се е понравило, че си се намесил — подхвърли Онър. — В края на краищата, всичко е било между него и Адина.
Кон поклати глава.
— Предполагам, че е решил да ми даде да разбера. — По гласа му личеше, че според него това е почти изключено.
— Ако е така, защо ще иска Легаси да пострада или да накаже теб?
Кон я погледна съчувствено.
— Той има голям опит в операциите си със заемите. Повярвай ми, прибягвал е до по-екзотични техники от тровенето на кон.
— Значи съм малко наивна — промълви тя. — Не мога да проумея как някой би отровил такова красиво животно като Легаси.
— Имаш право. Малко си наивна.
Тонът на Кон бе пропит със силно чувство, докато той провираше пръсти през заплетената й коса.
— Знаеш ли, нещо забравяме — продължи замислена тя. — Всъщност Легаси не е отровен. Итън ти е показал доказателствата, нали?
— Точно така. Твърдеше, че ги е взел от бокса на Легаси.
— И после ти е казал, че са ме видели около конюшните.
— Да.
Чувството от тона на Кон изчезна.
Онър поклати глава.
— Сигурно известно време си ме мразил.
Той се поколеба.
— Почувствах се предаден — призна си най-после.
— Какъвто бащата, такава и дъщерята ли?
Той трепна.
— Признавам, че подобна мисъл мина през ума ми. Но ти сигурно си се чувствала по същия начин, когато Итън Бейли ти е наговорил врели-некипели.
— Да, почувствах се предадена.
За известно време отново настъпи тишина, после Кон каза тихо:
— Странно, нали?
— Заради предателството между нашите бащи ли? Може би е било неизбежно, след като сме се свързали с теб.
— Не, не беше неизбежно — промълви сдържано Кон. — Чувството за предателство, което изпитахме с теб, нарочно е било предизвикано от трето лице.
— От Итън Бейли. Но той е разполагал с информация, нали? И до известна степен е бил прав — добави Онър.
— За какво?
— Че по всяка вероятност, не съм от типа жени, които харесваш — обясни непринудено тя.
— А аз мъж от твоя тип ли съм? — отвърна с въпрос той.
— Не, не си. Струва ми се, че Адина беше права в това отношение.
— Госпожице, дразниш ли ме? — Кон направи рязко движение, бутна я на възглавницата и я прикова към нея. Потърси лицето й, предизвиквайки я да си признае, че го дразни.
— Може би. Малко.
Кон изстена, целуна я бързо и силно, и седна в леглото.
— Ако това е важно за теб, струва ми се, че не харесвам определен тип жени. Всъщност не съм имал кой знае колко жени през живота си, Онър.
Той сведе поглед към ръцете си.
— Не съм изненадана — каза спокойно тя.
Кон се сепна.
— Защо казваш това? Толкова ли съм загубен?
— Ти не можеш да бъдеш загубен, а много трудно допускаш хората до себе си — каза провлачено и замислено тя. — Която и да е жената, тя трябва да изплете много изкусно мрежата си, за да те хване.
Той присви очи.
— Стана направо показно, нали? Ние с теб — оплетени заедно в една мрежа. И двамата сме впримчени.
Не — помисли Онър. Не съвсем. Аз още не съм те хванала. Не напълно. Но ти наистина си ме хванал. Малко е несправедливо, но май в живота става така. Изрече на глас:
— Както казваш, показно е. Особено тази вечер.
— Особено тази вечер. Сега трябва да помислим повече за Итън Бейли.
— И за Грейнджър — добави тя.
Изведнъж Кон скочи на крака, взе джинсите си и бързо ги обу.
— Може би ще успея да науча нещо повече поне за Грейнджър.
— Сега ли? — попита Онър. — Посред нощ?
— Някои хора, които имат информация за Грейнджър, работят предимно през нощта — съобщи Кон, като закопчаваше ризата си. — В това, което върша, се стремя да установявам колкото може повече контакти както със светлата, така и със сенчестата част от обществото.
— И какво възнамеряваш да правиш?
Онър се изплъзна от леглото и навлече пеньоара си.
— Ще завъртя няколко телефона. — Той тръгна към хола с решителна крачка. — Добре че тук имаш телефон.
— Налага се. Хората, които наемат вилата, много държат на това, дори когато са в отпуска. Те винаги действат, вършат нещо или поне се правят на много активни. Това е част от манталитета в Лос Анжелис.
Онър тръгна след него, като в движение нахлузи чехлите си. Стигна до вратата на спалнята, точно когато Кон хвана слушалката на телефона.
Видя как чертите на лицето му се изостриха, още преди да беше набрал номера.
— По дяволите! — промърмори Кон, като тръшна слушалката.
— Какво има?
— Телефонът не работи.
Той стана и я погледна с непроницаем поглед.
— Сигурен ли си? Напоследък не е имало буря.
— Да, не е имало, нали? Облечи се, Онър.
— Защо? Но сега е три през нощта!
— Знам. Три през нощта е, телефонът не работи и ние сме на километри от града. Като прибавиш и няколко кратки въпроса, които останаха без отговор, както и това, че умът ми вече се проясни и мога да мисля нормално, мога да кажа, че си изпаднала в много объркана ситуация. Искам и двамата да се махнем оттук. Веднага. Облечи се и не губи време.
Той тръгна към нея.
— Добре, добре, отивам — каза бързо тя, обърна се и се запъти към спалнята, подчинявайки се на заповедническия му тон. — Винаги ли ставаш такъв, когато работиш?
Той се зае да напъха някои нейни вещи в куфара.
— Какъв?
— Напрегнат и всяващ страх. Разпореждаш се така, сякаш имаш голям опит в даването на заповеди.
Тя намъкна джинсите си и облече раиран пуловер с много ярки цветове.
— Може би. Откровено казано, не съм се замислял. — Той закопча куфара. — Готова ли си?
— Не.
