— Какво? — попита подозрително пънкарят.
— Попитах къде отиваме — повтори примирено тя.
— Към отдалечения край на плажа. Там е опасно. Труповете може няколко дни да не излязат на повърхността, ако изобщо някога излязат.
— Разбирам — промълви Онър.
Кон усети, че тя започна да диша дълбоко и равномерно, опитвайки се да овладее страха си. Мисълта, че тя се страхува, още повече го вбеси. С голямо усилие той потисна буйната си реакция. Нищо нямаше да помогне, ако изгубеше контрол. Не усещаше колко здраво бе стиснал ръката на Онър, докато тя не го погледна въпросително. Той отпусна хватката, но не освободи дланта й. На плажа е студено — помисли си смътно той. Водата щеше да бъде ледена.
— Явно много си наясно с океанските течения по тези места — успя да отбележи той, когато стигнаха до водата и се обърнаха към скалите при най-отдалечената част от плажа. Нямаше много време. Носът бе на няколко метра и се мержелееше тъмен и отблъскващ. В основата му злокобно белееха разбиващите се вълни.
— Всичко ми е обяснено — поясни намусено въоръженият. — Казах ти, че всичко е планирано.
— Ти ли премести паравана в спалнята ми? — попита напрегнато Онър.
— Не знам за какво говориш, госпожице. Никога не съм бил в твоята спалня.
Кон хвърли бърз любопитен поглед на Онър, но тя внимаваше къде стъпва. Струваше му се, че движението й по пясъка е по-трудно от нормалното. Вчера сутринта бе тичала по плажа без такива затруднения. Но сегашната й липса на координация му бе много удобна. Толкова удобна, че той чудеше дали тя не се спъва нарочно. Без съмнение, въоръженият не обръщаше кой знае колко внимание на затрудненията й, стига тя да не падаше и да продължаваше да се движи. Сигурно бе свикнал със затруднението й. Ако внезапно се спънеше и паднеше на колене, може би той най-спокойно би натиснал спусъка.
Изпълнен с несигурност как да даде сигнал на Онър, той я дръпна за ръката. Дали не си внуши, или тя наистина леко наклони глава към него? Дясната му ръка стисна предмета, който бе пуснал в джоба си във вилата, когато за първи път помогна на Онър да не падне. Щеше да има само една възможност, затова трябваше всичко да прецени много точно. До себе си усети как Онър бе обзета от силно напрежение, в стремежа й да се стегне физически.
Щеше да го направи — усети Кон. Разбра какво иска той. Отново го обзе гордост, че е толкова схватлива. Онър Мейфийлд бе жена, на която човек може да разчита при критични ситуации, реши той.
— Хайде, движение, вие двамата! Побързай, госпожице. Какво ти става? Не можеш ли да вървиш изправена?
— Малко ме е страх — отвърна направо Онър.
— Чудесно! Проблемът си е твой, нали? — По гласа му си личеше, че му е приятно да властва. — Ако ще ти олекне от това, ще ти кажа, че Грейнджър иска цялата работа да изглежда много романтична.
— Романтична! — Онър повтори ужасено.
— Да. Така е. Кавга между любовници. Това, на което ченгетата му казват битова злополука.
— Боже мой! — пое въздух Онър. После се спъна и падна на колене.
Кон веднага пусна ръката й, като изобщо не се опита да й помогне. Бързо се завъртя и хвърли металния предмет с форма на звезда, който държеше в ръката си.
— Проклета… — започна да крещи въоръженият на Онър, вбесен от тромавостта й. Но не успя да довърши изречението.
Острите като бръснарски ножчета връхчета на звездата се врязаха в рамото му, разсичайки дочената му риза така, сякаш бе най-фина коприна.
Безделникът изкрещя от страх и гняв. Ръката му се сви в спазъм и изпусна пистолета. Той падна върху мокрия писък там, където вълните заливаха брега и след миг бе погълнат от водата.
Кон изобщо не губи време да търси оръжието. Той за един миг се бе хвърлил върху другия и тялото му се извиваше с отмерени силни движения.
— Кон!
Онър скочи на крака, като погледът й се премести от двамата мъже, сплетени в хватка на плажа, към пистолетът, който за малко се появи, наполовина покрит с мокър пясък. Тя се пресегна да го вземе, но твърдият глас на Кон я спря. Още докато говореше, друга вълна заля оръжието.
— Не се занимавай с него. Вече за нищо не става. А и нашият приятел никъде няма да отива.
Онър рязко се обърна и видя, че Кон пуска пленника. Мъжът на пясъка тихо хленчеше, като стискаше кървящото си рамо. Кон бършеше оръжието с форма на звезда в джинсите си. Онър видя как кръвта оставяше мокри следи по памучната материя. После Кон пусна смъртоносния предмет в джоба на ризата си. Лекотата, с която си служеше със звездата, бе достатъчно красноречива.
— Изправи се! — Кон побутна жертвата с върха на обувката си. — Струва ми се, че бързата ти кариера по стълбицата на Грейнджър малко се забави. Може би забавянето да е за постоянно. Млади и амбициозни изпълнители като теб обикновено нямат втори шанс при хора като Грейнджър.
Момчето хвърли безмълвен гневен поглед, но се свлече на земята. Все още стискаше кървящата рана на рамото си.
— Трябва ми лекарска помощ — измърмори той.
— Струва ми се, че вече не правят прегледи по домовете — отговори веднага Кон. — И след като и двете ни коли не са в движение…
— С моя пикап — каза задъхано мъжът, който започна да се влачи напред, когато Кон го бутна. — Пикапът ми е паркиран на пътя.
— Добре. Ще те закараме с него в града и ще те предадем на ченгетата.
— Грейнджър ще се погрижи за мен — заяви пънкарят. По гласа му ясно пролича колко несигурен бе в това, което изрече. — Този, който ме нае, каза, че Грейнджър винаги се грижи за хората си.
— Което навежда на интересен въпрос — промърмори Кон, поглеждайки към Онър, напредваща до него без предишната тромавост. — А кой те нае? Явно не самият Грейнджър.
— Няма да кажа — заяви високомерно момчето.
Кон не си направи труда да започне да го убеждава в противното. Вниманието му бе насочено към Онър.
— Добре ли си, скъпа? — попита я той, когато приближиха до вилата.
— Да.
Но тя не успя да прикрие напрегнатия прекалено спаднал тон на гласа си. Нито можеше да разбере защо все още трепереше. Реакция на напрежението — реши тя. Сигурно е от това.
— Много добре се справи — продължи Кон с глас, изпълнен с одобрение и гордост.
— Е, благодаря. Може би съм сбъркала професията си.
Шеговитият тон бе също така неестествен, колкото и треперенето на краката и ръцете й, но Кон я разбра.
— Всичко е наред — успокои я той, докато чакаше тя да отвори вратата на вилата. — След малко ще се оправиш.
За момент Кон се спря, гледайки внимателно раненото момче, което ги следваше през входната врата.
Първа Онър разбра, че тази нощ във вилата имаше още един посетител. Тя рязко се спря, когато видя едно познато лице да се взира в снимка на Стайлиш Легаси.
— Итън! — прошепна Онър.
Итън Бейли вдигна поглед, след това рязко се обърна и насочи пистолет към тримата, които стояха на вратата.
— Доколкото виждам, събитията не са се развили както трябва — отбеляза той с пресилено примирение.
— Рядко всичко става както трябва — каза с въздишка Кон.
Десета глава
