изглеждат приемливи. Ужасно й се искаше адреналинът й, който се бе качил от страха, да се укроти. Когато се наведе към сандъка, видя, че пръстите й треперят. Онър несръчно потупа черно-бялото одеяло отгоре.
— Татко беше бизнесмен. Винаги е бил такъв. Колкото и да се въодушевяваше от победите на Легаси, заявяваше, че за него конят не е нищо повече от прецизен източник на постоянни доходи. Само бизнес. И поради тази причина той си е водил най-подробна документация.
— Не ти вярвам — озъби се Бейли. — Ако си знаела нещо, отдавна щеше да го систематизираш.
Онър поклати глава.
— Не съм го направила толкова години, защото не исках да се натоварвам психически с всички документи и спомени, оставени от татко преди толкова много години. Беше прекалено болезнено. Винаги когато поглеждах към този сандък, си спомнях как е загинал. От друга страна, не можех да понеса да изхвърля тези неща. Затова реших да вложа всичките си сили да украся с тях вилата. — Тя посочи към снимките и принадлежностите от състезанията по стените. — Създават подходяща обстановка, нали? Непретенциозна, но шик — битова, но елегантна. Така вилата стана много известна. Много рядко оставам без наематели.
Гласът й леко спадна при последната дума и Онър веднага млъкна, за да възвърне самообладанието си.
— Щом толкова години не си проучила какво има в този сандък, защо трябва сега да го правиш? — попита предизвикателно Итън.
— Ако не те бях видяла на хиподрума, никога нямаше да разпозная третия човек, който се появява на снимките при победите на Стайлиш Легаси — каза просто Онър. — Рядко разглеждам подробно снимките, но след като вчера пристигна Кон и започна да се интересува от родословието на Легаси, взех да се взирам в тях. А когато се взирам, Итън, аз обикновено виждам разни неща. Имам набито око за подробности — допълни тя с иронична нотка на извинение в гласа си. — Дизайнерите са много печени в това отношение. И най-дребните подробности могат изцяло да променят вида на едно иначе добре проектирано помещение.
— Ти, малка вещице! — извика Итън.
Онър решително продължи. Итън все още държеше пистолета, но вече много по-съсредоточено. Тя се обърна към шкафчето.
— Щом като установих, че си на толкова много снимки с победители и като видях изражението на лицето ти…
— Изражението ли?
Онър печално поклати глава.
— Изражението на собствениците на победителите и на треньорите винаги е едно и също. Този доволен и развълнуван вид от победата. Неповторим е. Огледай се, Итън. Виж на снимките изражението на баща ми. Същото е и на Ричард Стоунър. Видях го и върху лицето на Кон, когато онзи ден Легаси победи. И твоето е такова на всички снимки след победите на Стайлиш Легаси. Независимо колко хората се стремят да представят всичко като бизнес, то направо влиза в кръвта им. Винаги е нещо повече от бизнес.
— Това нищо не доказва. Нищо.
— Наистина, но беше достатъчно, за да възбуди любопитството ми. Отворих сандъка, Итън. Започнах да преглеждам някои записки и документи на баща ми. Както казах, той беше бизнесмен. По свой начин обръщаше внимание на детайлите — също като мен. Всичко е там, Итън — приключи тя, надявайки се, че няма да се наложи да хитрува повече. Беше много трудно да е изобретателна с насочено срещу себе си дуло на пистолет. С крайчеца на окото си забеляза, че Кон с тихи стъпки се приближава към Итън. Вниманието на стареца бе все още приковано към Онър.
— Лъжеш — измърмори Итън, като погледът му се премести от Онър към сандъка. — В този сандък няма нищо.
— Искаш ли да видиш записките? — попита подигравателно Онър, като ръката й бе протегната над одеялото.
— Напълно си права. Искам да ги видя! Покажи ми изфабрикуваното си доказателство, госпожичке! — изръмжа ожесточено той.
Онър се наведе и повдигна тежкото вълнено одеяло.
— Бейли! — извика отривисто Кон.
Итън инстинктивно се обърна при рязката команда. Той изпадна в паника, като видя Кон толкова близо до себе си. Но Онър вече хвърляше одеялото към Бейли.
— Дяволите да ви вземат! — изкрещя Бейли и без да иска натисна спусъка. Но одеялото покри главата и раменете му и изстрелът отиде на вятъра.
В същия миг Кон се хвърли върху стареца, блъсна го на пода и изтръгна пистолета му. Всичко приключи за миг. Кон беше много по-млад и по-силен от Бейли и схватката можеше да приключи по един-единствен начин. Итън лежеше неподвижен, обезкуражен от това, че бе загубил. Кон бавно се надигна на едното си коляно и хвана пистолета. Той загледа втренчено мъжа на пода и после хвърли бърз одобрителен поглед на Онър.
— Добре ли си, скъпа?
— Върховно — промълви Онър, отпускайки се върху шкафа. — Просто върховно. С изключение на коленете. Те май не са съвсем в ред. — Тя пое няколко пъти дълбоко въздух, налагайки си да се успокои. — Но ми се струва, че няма да мога да понеса друга изненада тази нощ. Много ми се насъбра.
Той вече се бе изправил и силно стискаше рамото й.
— Знам какво имаш предвид. Защо според теб съм се отказал от добре платената работа по охраната в чужбина, за да се занимавам с дребни консултации по капиталовложения в недвижими имоти? Тези неща след време започват да натоварват човек. Никога през живота си не съм се страхувал толкова, колкото тази вечер. Два пъти срещу теб бе насочено оръжие и изпитах ужас, че няма да мога да те защитя.
Тя вдигна поглед към отчаяната му физиономия и любовта озари очите й.
— Странно. Аз изобщо не съм се съмнявала. Просто не понасям напрежението.
Кон я погледна с непроницаемо изражение.
— Не си се съмнявала?
— Знаех, че ще направиш това, което според теб трябва да се направи — каза тихо тя. Така беше. Тази вечер Кон би дал живота си за нея и тя го съзнаваше. Онър бе решена да не допуска такава саможертва.
— Благодаря ти — каза тихо той.
— За какво?
Той сви рамене.
— За доверието, което имаш към мен.
Онър докосна ръката му, но не знаеше какво да му каже. Очите й срещнаха неговите в безмълвен контакт, който бе прекъснат от стона на Итън Бейли. Тя се обърна към мъжа, който бавно се надигна и седна. Сега Итън изглеждаше по друг начин. Имаше вид на съсипан човек. Или на някого, изминал много дълъг път.
Кон заговори първи.
— Струва ми се — каза той, — че е време да получим някои отговори. — Седна до Онър, като небрежно държеше пистолета в дясната си ръка. Неумолимостта, която излъчваше, плашеше. — Наистина ли си бил партньор в сянка за Стайлиш Легаси? — попита той, взирайки се в Итън.
— Попитай нея. Тя явно знае всичко по въпроса — промърмори Бейли, като масажираше тила си.
— Това бе само предположение — призна си Онър. — Никога не съм разглеждала какво има в сандъка. Направих го напосоки, имайки предвид изражението ти на снимките. Никой не може да се въздържи да се снима, когато конят печели, най-малко собствениците.
— По-добре ти ни разкажи — подкани го Кон, който замислено го наблюдаваше. — Сега, след като връзката е ясна, няма да е трудно човек да порови в миналото и да установи цялата истина. Ти си бил свързан с нашите бащи. Имам чувството, че тази връзка не е бил само един състезателен кон. Имало е и друго, нали, Итън? Нещо, което е трябвало да скриеш, без значение дали заради това ще убиеш сина и дъщерята на собствениците на Стайлиш Легаси.
