по стъпалата. Карлайл беше готов да стреля с втория си пистолет.
Тобиас се опита да изпълзи нагоре по стълбата. Нещо не беше наред с левия му крак. Не можеше да го движи свободно. Обърна се по корем и се изтегли нагоре по стъпалата, като използваше ръцете и десния си крак. Ходилото му се подхлъзна в нещо мокро и той разбра — от бедрото му течеше кръв.
Долу Карлайл се движеше предпазливо към стълбата. Тобиас знаеше, че не е чул втори изстрел само защото противникът не го вижда добре в сянката на втория етаж.
Мракът беше единствената му надежда.
Успя да пропълзи до стълбищната площадка и падна през вратата в неосветената стая. Ръката му се удари в тежката урна, която Лавиния бе оставила с такова нежелание.
— Нищо не е толкова неприятно като оръжие, което заяжда, нали? — попита любезно Карлайл. — На всичкото отгоре изпуснахте и втория пистолет. Несръчно. Много несръчно.
Той изкачи стълбата бързо и самоуверено. Тобиас сграбчи урната, обърна я на една страна и се опита да диша бързо и безшумно. Болката в левия крак беше непоносима.
— Нима човекът, който ви е изпратил да ме преследвате, не ви е казал, че вероятно няма да се върнете жив в Англия? — попита любезно Карлайл, който вече бе изкачил половината стъпала. — Или той още не знае, че някога бях член на Блу Чеймбър? Знаете ли изобщо какво означава това, приятелю?
Имам само един шанс, каза си Тобиас. Трябваше да изчака подходящия момент. Колкото и да му беше трудно.
— Не знам колко ви е платил той, за да ме откриете, но явно сумата не е била особено голяма. Постъпили сте глупаво, като сте се съгласили. — Карлайл изкачи и последните стъпала. В гласа му се усещаше възбуда, примесена с копнеж. — Това ще ви струва живота.
С последни сили Тобиас премести голямата урна към вратата. Тежкият съд се затъркаля към стълбата.
— Какво е това? — извика стреснато Карлайл отвън. — Какъв е този шум?
В следващия миг урната се удари в краката му и той изпищя. Тобиас чу как престъпникът се опитва да се вкопчи в стената, за да не загуби опора, но напразно.
Чу се продължително трополене, докато Карлайл се търкаляше по стълбата. Малко преди да стигне долу, виковете му спряха изведнъж.
Тобиас смъкна чаршафа от леглото, откъсна дълга ивица и превърза крака си. Изтегли се до вратата, но трябваше да спре, защото му се зави свят.
Успя някак си да се изправи и заслиза по стълбата, но още към средата едва не загуби съзнание. С нечовешки усилия се задържа на крака. Карлайл лежеше в подножието на стълбата, главата му извита под неестествен ъгъл. Навсякъде около него бяха разпръснати парчета от урната.
— Искам да ти кажа, че тя избра Аполон — пошепна безсилно Тобиас. — Взе единственото правилно решение. Дамата има дяволски добри инстинкти.
1
Нервният дребосък, който му бе продал дневника, го предупреди, че шантажът е опасно занимание. Някои от записките в дневника на камериера можели да му струват живота. Може би е прав, но по-важното е, че могат да ме направят много богат, мислеше си Холтън Феликс.
От години печелеше препитанието си в игралните салони. Беше добре запознат с всички възможни рискове и още много отдавна бе проумял, че късметът не се усмихва на онези, които не притежават решителност и здрави нерви.
Аз не съм глупак, каза си той, когато потопи перото в мастилницата и написа последното изречение от своето послание. Нямаше намерение оттук нататък да печели пари с шантаж. Щеше да престане веднага щом събере достатъчно, за да плати най-належащите си дългове.
По-добре е да запазя дневника, размишляваше Холтън. Тайните, които крие, може да се окажат много полезни, ако някой ден отново изпадна в трудно положение.
Стресна го силно чукане по вратата. Погледът му спря за миг върху последния ред от заплахата, която бе съчинил толкова грижливо. Мастилено петно подчертаваше думата „съжалявам“. Гледката на унищоженото послание го ядоса. Толкова се гордееше със своите остроумни, добре обмислени и добре формулирани писма. Беше работил много, за да съгласува днешното послание с характера на получателя. От мен можеше да излезе известен писател, може би дори втори Байрон, повтаряше си горчиво той, ако обстоятелствата не ме бяха принудили да печеля прехраната си в игралните салони.
В сърцето му се надигна гняв. Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако животът не беше толкова несправедлив. Ако баща му не беше убит на дуел след спор при игра на карти. Ако отчаяната му, загубила всяка надежда майка, не бе умряла от треска малко преди синът й да навърши шестнадесет години. Ако беше имал по-добро детство, сигурно щеше да постигне много в живота. Щеше да се движи в най- изисканото общество, да има много приятели. За съжаление го лишиха от предимствата, които имаха другите мъже.
Затова беше принуден да се грижи сам за оцеляването си. Затова беше стигнал до изнудване. Но един ден със сигурност щеше да заеме мястото, което му се полагаше. Закле се, че ще го постигне. Един ден…
На вратата отново се почука. Някой от кредиторите му, без съмнение. Беше оставил разписки за дълг във всички игрални салони в града.
Холтън смачка писмото в юмрук и стана. Прекоси с две крачки малката стая, застана пред прозореца, вдигна завесата и погледна навън. Улицата беше пуста. Който и да бе почукал, явно се бе отказал да говори с него. Но на стълбата лежеше пакет.
Холтън отвори вратата и се наведе да вдигне пакета. В този миг забеляза края на тежко палто. От сянката изникна едра фигура.
Тежката маша улучи главата му със смъртоносна точност. Светът на Холтън Феликс се пръсна на хиляди парченца. Ударът заличи с един замах всичките му неизплатени дългове.
2
Миризмата на смъртта беше силна. Лавиния спря на прага на осветената само от огъня в камината стая и бързо потърси кърпичка, за да закрие носа и устата си. Това не беше предвидено в плановете й за тази вечер. Притисна бродирания лен до носа си и с мъка се пребори с напора да се обърне и да избяга.
Тялото на Холтън Феликс беше простряно на пода пред камината. В първия миг Лавиния не откри признаци на нараняване и се запита дали пък сърцето му не е отказало да работи. Но после забеляза, че нещо с формата на главата му не беше наред.
Очевидно някоя от другите жертви на Феликс е била тук преди нея. Феликс не беше особено умен мошеник и изнудвач, припомни си тя. Сравнително лесно бе успяла да установи самоличността му, малко след като получи първото писмо с предложение да плати известна сума. Направи го, макар да беше абсолютно неопитна в издирването на изнудвачи.
Щом научи адреса му, тя поговори първо с прислужничките и готвачките, които живееха в съседство. Остана доволна от разказите им, че Феликс има навика да прекарва нощите в игралните салони, и реши да дойде тук тази вечер и да претърси жилището му. Надяваше се да намери дневника, за който той й беше писал.
Лавиния се огледа несигурно в малкото помещение. Огънят все още пращеше весело в камината, но тя усети как по гърба й се стекоха студени вадички пот. Какво да прави сега? Дали убиецът се е задоволил с отстраняването на Феликс или си е направил труда да претърси стаята на негодника, за да намери дневника?
Имаше само един начин да открие отговорите на въпросите си. Трябваше да претърси стаята на Феликс, както бе планирала първоначално.
Пое дълбоко въздух и си заповяда да се раздвижи. Трябваше да събере цялата сила на волята си, за да пробие невидимата стена на страха, стегнала сърцето й в корава хватка. Трепкащата светлина на догарящите пламъци хвърляше призрачни сенки по стените. Сега най-важното беше да не поглежда към
