— Не желая повече да слушам оценките ти за недостатъците на годеницата ми.
Тя пламна от възмущение.
— Чудесно, не искаш да слушаш за нищо, което може да развали красивия малък свят, с който си се оградил, нали така? Дори когато това би било само в твой интерес. Ти никога няма да си щастлив с Ема. Може да не искаш да го чуеш, но все някой трябва да ти го каже, преди да направиш непоправимото и да обречеш живота си на безкрайна скука!
— Може би мислиш, че съм по-подходящ за теб? — думите му я удариха като камшик. — Това ли искаш да кажеш?
Джоди прехапа език. Беше казала твърде много. В продължение на минута се опита да поправи положението, но не намери никакъв изход. Вместо това подбра полите си и изтича в къщата.
Както бе предвидил Майкъл, започваше да се разразява буря. Джоди легна на леглото си и се опита да си пред стави, че се появява ветрец. През двукрилата стъклена врата, която водеше към верандата на горния етаж, тя видя да проблясват светкавици и чу гръмотевичен тътен. Бурята все още беше на километри оттук, а с нея и хладният въздух, който тя носеше.
Джоди седна в леглото. По кожата й се стичаше пот, от която нощницата неприятно лепнеше по тялото й. Тя с отвращение свали краката си от леглото, стъпи на пода и тръгна боса към отворената двукрила врата. Нощният въздух навън беше малко по-хладен. Излезе на верандата. На север проблесна светкавица. След малко отекна гърмът. Джоди повдигна косата на врата си и се помоли поне за малък полъх.
До нея на пода изскърца дъска и тя рязко обърна глава. На няколко крачки в тъмнината стоеше Майкъл.
— Страхувах се да не те стресна — каза той.
Тя се извърна. Макар че беше по нощница, тя се почувства гола, след като бе привикнала към плътните рокли на Камила.
— Не знаех, че си отвън. Не можах да заспя.
— И аз.
Той се приближи към перилата и далечна светкавица за миг го освети. Беше по риза и понеже тя рядко го беше виждала без сако, успя да забележи дори само в този кратък проблясък колко тесен беше ханшът му и как ризата плътно обхващаше стройните му гърди. Веднъж го бе чула да казва, че ризите му ги шие френски шивач в Ню Орлиънс, и сега видя, че те му стояха идеално.
Джоди извърна поглед.
— Не биваше да говоря така за Ема. Беше грубо от моя страна.
— Прощавам ти. Ти сигурно си ужасно напрегната — той се поколеба. — Не можеш да си намериш място тук, не можеш и да се върнеш у дома си. Все забравям, че не си оттук.
— Понякога и аз забравям това.
Тя постави ръцете върху перилата и се загледа в далечните върхове на дърветата, където бурята вече набираше сила.
— Мислиш ли, че ще стане по-хладно?
— Сигурен съм. Усещам наближаващата промяна.
— Сякаш и аз чувствам това… — прошепна тя. — Промяна… Усещам я с цялото си същество.
— Промяната настъпва в много форми.
Тя зачака да чуе какво ще каже, но той не продължи мисълта си.
— Днес направих нещо, което може би не трябваше да правя. Ходих да плувам в голямото езеро до пасището.
Той помълча доста дълго време.
— Така ли?
— Беше толкова горещо, а водата бе много приятна. По-късно осъзнах, че може да не е било съвсем безопасно. Винаги са ми казвали да не плувам сама, но този път дори не се замислих.
— Защо ми казваш това?
Тя въздъхна.
— Опитвам се да подхвана разговор, за да спрем да се ядосваме взаимно. Нищо друго не съм имала предвид.
— Не бива да плуваш сама. Ако друг път решиш пак да плуваш, добре би било Камила да е с теб.
— Тя може ли да плува?
— Не.
— Тогава няма да ми е от кой знае каква помощ, нали?
— Не познавам жена, която умее да плува. Мисля, че не бива повече да ходиш там. Можеш да се удавиш, независимо че този водоем не е много дълбок Веднъж видях как един мъж се удави в съвсем плитка вода.
— Как така?
— Беше по време на войната. Понякога се биехме край реки. Видях как простреляха един войник и той не успя да се измъкне от водата. Не можехме да стигнем до него, защото янките ни обсипваха с куршуми. Той се удави в рекичка, от която дори и котка би се измъкнала — споменът изпълни с мъка гласа на Майкъл. — Беше от моята рота. Едва ли някога ще забравя какво почувствах при мисълта, че не бях в състояние да се добера до него — Майкъл помълча минута. — Той така или иначе сигурно щеше да умре, но това не променя нещата.
— Не бива да говориш за войната.
— Да, не е подходяща тема за пред дами. Джоди, не можеш да си представиш какво представлява войната. Дни наред е тихо — не знаеш къде е врагът, а и не искаш да привличаш вниманието му. И ето че се изправяте лице в лице, едни срещу друг и като че ли се отприщват всичките стихии в света. Когато човек е прострелян, той стене известно време, после утихва. Конете цвилят, докато умрат. Такива звуци не се забравят — той се приближи, застана до нея и двамата се загледаха в приближаващата буря. — В такива нощи всичко това отново нахлува в главата ми. Така изглежда едно сражение в здрача. Проблясват дула на оръдия и пушки, звукът идва по-късно, също както при гръмотевиците.
— Никога не съм си представяла, че бурята може да прилича на битка.
— Може би там, откъдето идваш, няма войни — каза той с глас, изпълнен с надежда.
— Има войни. Само че не са на американска земя. Никога не съм виждала битка, дори отдалече.
— Надявам се и никога да не ти се случи.
— Няма — тя беше решила никога да не му разказва неща за бъдещето, които биха могли да му окажат пряко въздействие, но реши да го успокои, че докато е жив няма да избухне друга война. — Няма да ми се случи, ако остана тук.
Той я погледна и кимна.
— Благодаря ти.
Тя разбра, че той е схванал думите й.
— Никога не съм те виждала без сако — каза тя, за да прогони мълчанието. — Не се ли уморяваш винаги да си официално облечен?
Майкъл се обърна в момента, в който отново проблесна светкавица и за миг озари лицето му.
— И аз не съм свикнал да те виждам по нощница. Като джентълмен мисля, че не е зле да те подсетя, че си забравила да си сложиш пеньоар.
— Не съм забравила. Беше твърде горещо — направи кратка пауза и допълни: — Освен това не знаех, че ти ще си отвън.
— Джоди, аз не мога да си позволя да имам чувства към теб. Нямам право.
Тя усети мъката в гласа му.
— Там, откъдето идвам аз, нещата не са толкова сложни. Годежите се развалят и това не е срамно за никого.
— Там може да е така, но тук не е.
— Да не би нежеланието ти да промениш решението си да се дължи само на чувството ти за дълг? Всеки
