— И аз мога. Тук в този край всички знаят френски — тя натопи четката в червена боя. — Разбира се има много голяма разлика между това да си креол и френски канадец.
— Сигурно е така. Аз мисля, че французинът си остава французин. Ние с Хортенс се считаме за американци.
— Ето в това е разликата — тя внимателно докосна хартията с четката и проучи резултата. — Водните бои са много трудни. Не можеш да рисуваш върху грешките си. Наистина предпочитам пастелите.
— А аз не различавам единия край на четката от другия — каза Джордж с тон, в който сякаш звучеше гордост. — Мога да кажа, че почти не различавам цветовете.
— Така ли?
— Почти.
Ема се намръщи.
— Не може почти да имате цветна слепота. Или я имате, или я нямате.
— Ами тогава предполагам, че нямам.
— Надявам се, че не ви задържам — каза Ема с надежда.
— Ни най-малко. Днес не съм на работа. Имам половин почивен ден.
Тя понечи да подчертае, че половин почивен ден не е като съвсем да не си на работа, но се отказа, тъй като си помисли, че той може да си тръгне, ако не му обръща внимание.
— Получихме нова партида ръкавици. Има едни розови, които много ще ви харесат. Цветът им е почти като на онзи плат, който купихте завчера.
— За него вече имам подходящи ръкавици.
— А има и едни сини.
— Сини ли? — за миг тя се замисли. — Нали помните онзи синия поплин. В същия цвят ли са?
— Абсолютно. Да отделя ли един чифт за вас? — той наведе глава, изскубна стрък трева и го заоглежда. — Нямам нищо против да сляза с коня в града и да ги взема, ако ги искате още сега.
— Сега не ми трябват. Поплинът е част от зестрата ми. Роклята от него ще облека чак на втория ден след сватбата.
— Вие имате най-красивите дрехи в града. Може би защото самата вие сте толкова красива.
Ема се изчерви.
— Не бива да говорите такива неща, господин Пърси. Не е прилично. На практика аз съм вече омъжена жена.
— Извинявайте.
Той доби такъв съкрушен вид, че Ема го съжали.
— Е, предполагам, че просто не можете да се въздържите да не изразите мнението си — тя се опита да съчетае жълтите и червените тонове на дърветата, но не хареса резултата. — Мисля, че на тези бои им има нещо. Колкото и да се старая, не мога да докарам точния цвят.
Джордж огледа цветните петна върху хартията.
— Никога не съм виждал такива червени и жълти листа по дърветата. Права сте, че не са такива в действителността. Тези бои май наистина не са наред.
Ема го стрелна с очи, за да види дали не й се подиграва, но той беше напълно сериозен.
— Струва ми се, че няма смисъл да се мъча с тях. Просто трябва да се опитам някой друг ден — тя погледна по посока на Оъкс. — Дали не срещнахте прислужника ми да идва насам? Струва ми се, че съм тук най-малко от час.
— Мога да отида да го доведа.
— Няма нужда, той сам ще дойде — тя започна да прибира боите в кутията. — Госпожица Фарнел посещава ли магазина?
— Не много често. Понякога я виждам заедно с госпожа Галиър. Госпожица Фарнел като че ли не се интересува много от ръкавици.
Ема се усмихна.
— Когато ръцете й станат на петна като яйце на токачка, ще види тогава — тя огледа собствените си ръце. Носеше чифт ръкавици без пръсти, за да предпазва ръцете си от слънцето, а широкополата шапка пазеше сянка на лицето й. — Един ден дори я видях без шапка!
— Я виж ти! Сигурно затова вашата кожа е толкова по-бяла от нейната.
На Ема това й хареса.
— Е, аз съм блондинка. Понякога тъмнокосите имат мургава кожа. Като госпожица Фарнел, например.
— Не бих казал, че кожата й е мургава — отсъди Джордж. — Просто не е така бяла както вашата.
— А тя не може да ушие дори и един подгъв. Забелязах това на последното ни шивашко парти в дома на Камила. Шие по-зле и от дете. Да бяхте видели какви шевове правеше!
— Трудно се постигат правите шевове. Знам го, защото понякога оправям раздърпани шевове на ръкавици.
— Вие ли? А аз си мислех, че го прави госпожица Бейкър.
— Не, тя само продава платовете. Аз поправям ръкавиците. Това е моя работа. Надявам се скоро да взема и шапките. Още не се е разчуло из града, но госпожа Симсън каза, че скоро ще се оттегли от работа Сигурно знаете, че тя вече наближава шейсетте.
— Нима е толкова стара? Никога не бих предположила. Ами какво ще правим ние, когато тя се оттегли? Ще трябва да ходя чак в Шрийвпорт, за да си купувам шапки!
Ема отвори широко очи при мисълта за такава трагедия.
— Не, госпожо. Аз ще правя шапките, както и ръкавиците.
— Вие ли?
— Работя шапки много отдавна. Майка ми е шапкарка — той гордо се усмихна. — Бих могъл да кажа, че съм доста добър майстор.
— Но вие наистина ли умеете да правите шапки? — Ема не се въздържа и го зяпна от почуда. — Никога не съм познавала мъж, който да прави шапки. Мислех, че само жени се занимават с това.
— Аз съм по-голям от Хортенс и мама реши да предаде опита си на мен. Както и да е, тя ме научи на всичко, което знаеше. Хортенс повече я бива да обшива портмонета с мъниста.
— Виж ти! Горя от нетърпение да кажа на Клодия — Ема се засмя. — Тя казва, че мъжете не мислят за нищо друго освен за кучета, коне и реколта.
— Мен не ме бива за тези неща. Винаги съм живял в големия град, преди да дойда тук и да натрупам състояние.
Тя поклати глава и къдриците й се разтресоха.
— Странно място сте избрали за трупане на състояние. Джоакуин е толкова малък, че дори янките не му обръщат внимание.
Моментално си спомни, че разговаря с човек от Минесота и му се извини.
— Няма нищо. Аз не се засягам, когато ме наричат така. Та аз съм си янки. В родината ми се гордеем с това.
— Предполагам, че различните хора го приемат различно — Ема затвори кутията с боите и я постави настрана. — Тук това не се приема за комплимент.
— Госпожице Парланг, може би не ви е известно, но аз изобщо не съм видял битка по време на войната. Носех униформа, разбира се, но никога не съм се сражавал. Пренасях превързочни материали, поща и други такива неща.
— Така ли?
Тя никога не бе предполагала, че Джордж е бил войник, но след като той казваше, сигурно не я лъжеше.
— Просто исках да знаете, че никога не съм изстрелял дори един куршум срещу вашите войници. Честна дума, никога не съм стрелял срещу бунтовниците.
— Войниците на Конфедерацията — поправи го тя. — Радвам се, че ми го казахте, господин Пърси. Това ще ни успокои, както мен, така и моите приятелки. Ние наистина не приехме добре факта, че госпожа Симсън ви нае на работа.
— И аз се опасявах, че имате лошо мнение за мен. Е, просто исках да ви кажа истината.
