Чу се тропот на кабриолет, който привлече вниманието на Ема.
— Маркъс идва да ме вземе. Вие трябва да си вървите, преди да ви е видял. Няма да е добре и за двама ни да ни заварят как разговаряме насаме.
— Добре, госпожо.
Той неловко се поклони и сложи крак в стремето. Когато Маркъс се появи с кабриолета на завоя, Джордж вече се отдалечаваше надолу към новата си къща. Ема замислено го изпрати с поглед. Не я интересуваше дали е бил в армията на янките или не, но все още беше дълбоко впечатлена от това, че може да прави шапки и да поправя разпрани ръкавици. „Колко жалко, че не е приемлив за обществото“ — помисли си тя.
— Не така — каза Джоди и с бързи крачки прекоси дървеното скеле. — Премери колоните и не ги разполагай където ти хрумне!
Тя отвърна на мъжа със същия гневен поглед, с който я гледаше и той.
— Господин Девъро знае, че аз винаги правя така. Разполагам колоните така, че дървената стена да се получи повече или по-малко равна.
— Но не го правиш както трябва.
Майкъл чу спора и дойде да види какво става.
— За какво спорите?
— Не може тя да ми нарежда къде да слагам колоните — оплака се мъжът. — Не се е родила жена, която да разбира от строителство повече от мен.
— С изключение на мен — отсече Джоди. — Виж колко дървен материал хабиш — обърна се към Майкъл: — Стойките трябва да са разположени през четиридесет сантиметра. Така винаги знаеш къде се намират.
— Че кой го интересува това, след като стената бъде издигната? — възрази й мъжът. — Жена ми дори не знае, че ги има, а още по-малко ще я интересува на какво разстояние са една от друга.
— Ако ще правиш нещо, ще го правиш както трябва. — Така беше кипнала, че беше готова да хвърли с нещо по него.
— Направи както тя ти нарежда — каза Майкъл. — Разположи ги през четиридесет сантиметра. Тя има основание.
Джоди го остави да я хване под ръка и да я отведе настрана от строителната площадка. Когато се отдалечиха достатъчно от работниците, Майкъл каза:
— Какво значение има къде ще поставят колоните?
— Ами ако някой ден Марсел Хауард реши да отвори нова врата или прозорец? Така ще знае кои колони да пререже преди да е започнал работата. Освен това, когато знаеш къде точно се намират колоните, е по-лесно да се направи топлинната изолация на къщата.
— Топлинна изолация ли?
Тя го погледна изумена.
— Вие не правите ли топлинна изолация на стените и таваните? Нищо чудно, че в къщите ви има такова течение. Изобщо не бях разбрала, че нямат изолация.
— Ние използваме дебел дървен материал, който е достатъчна изолация.
Майкъл се начумери, сякаш не бе сигурен в думите си.
— Не, не е достатъчна. R-факторът на дървения материал е почти нулев.
— Моля?
Джоди пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Това означава, че не е нужно кой знае колко, за да се направи къща, която да бъде топла през зимата и прохладна през лятото. В стените трябва да се постави нещо, което намалява топлообмена.
— Ние нямаме такова нещо.
Тя прехапа устни.
— Трябва да има нещо, което можем да използваме. Какво ще кажеш за памук?
Майкъл се усмихна.
— Искаш да напълниш стените с памук? Работниците ми така ще се смеят, че няма да могат да вдигнат чуковете, за да заковат пироните.
— Добре, да не е памук. Дай ми някаква идея — тя поглед на към дърветата. — Испански мъх! Няма да е най-доброто но все пак ще е нещо.
— Джоди, не мога да наредя на дърводелците си да спрат работа, за да берат мъх и да го слагат в стените.
— Това ще направи къщата по-уютна.
Тя напрегнато мислеше, за да се сети за нещо по-подходящо.
— Освен това няма да е безопасно. Ако стане пожар, къщата така ще пламне, че ще изгори до основи. Не, не можем да използваме мъх.
— Ще измисля нещо.
— Скъпа, понякога трябва да се предаваш и да оставяш нещата да се развиват така, както е прието.
Джоди го стрелна с поглед. Дали бе забелязал как я нарече? Никога не беше сигурна дали проявява нежност или просто така си говори. Реши, че е по-добре да не му казва нищо.
— Пак хванах онзи червенокосия, че не използва нивелир — оплака се тя. — Казах му, че ако не подравнява стените с нивелир, ще го накарам да ги разглоби и отново да ги издигне.
Майкъл сложи ръцете на раменете й.
— Там, откъдето идваш, работниците правят ли всичко това или просто искаш да ми подлудиш хората?
— Майкъл, тези работници изглежда си мислят, че къщата сама може да се построи. Използват разни телове и тежести за отвеси, а един от тях не се занимава с нищо друго, освен да събира изкривени пирони.
— Ако някой пирон се изкриви или счупи, ние не го хвърляме. Събираме ги, претопяваме ги и правим нови. А сега кажи кой хаби материал?
Тя поклати глава.
— Аз все забравям, че дървеният материал далеч не е най-скъпата стока, а в същото време кутия пирони съвсем не е толкова евтина в магазина.
— Да, можеш да ги купиш, но са много скъпи. Направиш ли си ги сам, хем по-евтино ти излиза, хем знаеш какво им е качеството. Същото важи и за дървения материал. Зная, че този, който взимам от дъскорезницата е добре оразмерен и не е необходимо да мериш всяко парче.
— Не съм свикнала да работя с елементи два на четири инча.
Той се озадачи.
— Ако не беше така, нямаше да се наричат два на четири.
— Не всичко става по-добро с течение на времето. Дървесината струва цяло състояние там, откъдето идвам.
— Къщите ви не могат да са стабилни, ако не използвате дървесна сърцевина. Всички носещи елементи в Уайтфрайърз са от дървесна сърцевина.
Джоди погледна към къщата.
— Строежът напредва бавно. Ако имахме машините, с които съм свикнала, вече можехме да сме го свършили.
— И за какво да бързаме? Марсел и Сали още не са се оженили. Докато това стане, къщата ще е готова.
Тя се усмихна.
— Все забравям, че нямаме пусков срок — тя вдигна очи и го погледна. — Ние можем много да научим един от друг.
— Мисля, че вече го правим. Какво ще кажеш да напълним стените с кирпич?
