Джоди повдигна брадичката си.
— Нима?
Преди да си даде сметка какво прави, тя сложи ръцете си на врата му и привлече лицето му към себе си, за да го целуне. Устните й се раздвижиха под неговите и когато Майкъл ги разтвори, тя заигра с език по тях. Той силно притисна тялото й към своето и я целуна така, че у нея не остана никакво съмнение в чувствата му. В този миг Джоди още по-силно се усъмни, че Уил би могъл някога да я направи щастлива.
Когато го пусна и се отдръпна назад, тя каза:
— Помисли си, Майкъл. Наистина ли вярваш, че Уил може да ме накара да се почувствам така? Може би си прав.
Тя влезе в къщата и го остави сам на верандата.
Майкъл още бе зашеметен от нейната целувка. Виеше му се свят. Искаше да я грабне и да я занесе в леглото си. По дяволите всички условности! Никога досега не беше срещал жена, която да го предизвика така. При мисълта, че Уил може да я има, от ревност кръвта нахлу в главата му. Отиде до перилата и се загледа в студените звезди. Гореше от желание да я има… Нощи наред не можеше да спи, като знаеше, че тя е само на няколко крачки от него. Денем тя беше негов приятел и изповедник; вечер беше изкусителка, която го принуждаваше да отхвърли всякакво благопристойно поведение. Най- лошото беше, че той много се съмняваше дали тя усеща как му действа. Ако знаеше, в никой случай нямаше да го целуне така.
Опря се с ръка на перилата, за да се закрепи на краката си. Не искаше да допусне да го командуват емоциите и нуждите му. Ако всеки мъж правеше така, нищо няма да остане от човешката цивилизация. И въпреки това не можеше да забрави топлината на устните и тялото й, прилепнало до неговото. Един мускул затрепка по лицето му, до като той се опитваше да се овладее.
Шестнадесета глава
— Колко мило, че ви виждам отново — възкликна Ема с дружелюбен тон, но очите й продължиха да я гледат като два ледени кристала. — Така се развълнувах, когато Майкъл ми изпрати съобщение, че ще доведе и вас.
Джоди колебливо се усмихна.
— Благодаря ви. Казах му, че това би било натрапване от моя страна, но той настоя.
— Натрапване ли? За нас в Оъкс е чест да приемаме гости — Смехът на Ема зазвъня като сребърни камбанки. — Как можете да си помислите такова нещо?
Майкъл се усмихна на Джоди.
— Ето. Видя ли? Нали ти казах, че Ема няма да има нищо против.
Самият той почувства облекчение. Напоследък беше започнал да се пита дали преценката на Джоди за Ема не бе по-обективна от неговата. Стана му приятно да види, че Ема е все така мила.
— Каква хубава рокля — измърка Ема. — Сама ли си я ушихте?
— Не, мен не ме бива да шия. Беси ми я направи.
— О, да. Беси е чудесна шивачка, нали? Никога няма да си обясня защо Камила не я взе със себе си, когато се омъжи за Рийд.
— Може би Беси не е искала да се премести при нея. Освен това, самата Камила е великолепна шивачка.
Докато дамите разговаряха, Майкъл се приближи до масичката в салона и наля на всички кафе. Знаеше, че Джоди не обича силното креолско кафе, но като гостенка, тя трябваше да пие това, което й поднасят. Беше почти сигурен, че в един разговор с Ема й бе казал, че Джоди не понася силно кафе, но като не видя в подноса кафе с мляко реши, че навярно греши.
— Ама вижте ме само каква съм! — възкликна Ема. — Седя си тук и те оставям ти да наливаш кафето, сякаш са ме възпитавали на полето. — Погледна през рамо. — Къде ли е прислужникът?
— Нямаме нужда от него. Кафето е налято.
Майкъл поднесе на двете дами пълните чаши, наля и за себе си и седна срещу Ема.
— Откакто премахнаха робството, слугите станаха невъзможни — Ема деликатно отпи от кафето. — Заявявам ви, че ако бях мъж, щях да се присъединя към Клана.
Джоди бързо я стрелна с поглед, но се въздържа от коментари.
— Кланът е просто една глутница подстрекатели — каза Майкъл. — Изживели са предназначението си и трябва да бъдат разпуснати.
— Как можеш да говориш така? — възмути се Ема и отвори широко очи. — Представи си само колко зверства щяха да станат, ако не беше Клана.
— Войната не засегна Джоакуин. Повечето от неприятностите тук са дело на Клана — възрази й Майкъл.
— Стига да искаха, те можеха да освободят Джоакуин от политическите авантюристи — възрази Ема. — Имахме нужда от това и, откровено казано, чудя се защо не го сториха.
Майкъл поклати глава.
— Тук има само един политически авантюрист и той е Джордж Пърси, който не смятам, че ни заплашва с каквото и да било.
— На твое място не бих била толкова сигурна — подхвърли Ема, сведе поглед, отърси някакви несъществуващи трохи от полата си и смирено сви ръце в скута си. — Той се опитва да ме ухажва.
Майкъл рязко се изправи на стола.
— Как така се опитва да те ухажва?
Джоди вдигна чашата си и се опита да отпие от черната течност, без да се мръщи.
— Лично на мен ми изглежда безобиден.
Ема я стрелна с очи.
— А мен направо ме плаши.
Джоди се засмя.
— Джордж Пърси от галантерийния магазин те плаши?
— Какво ти е казал? — поиска да разбере Майкъл.
Ема нацупи розовите си устни и отметна глава като дете, което не желае да си каже урока.
— Каза, че съм хубава. Дойде на мястото, където рисувах и се опита да завърже разговор с мен. Аз естествено веднага му казах да си върви.
— Може би ще трябва да поприказвам с него — намръщи се Майкъл. — Не мога да си представя Джордж Пърси да е толкова безцеремонен.
— Може би погрешно сте изтълкувала думите му — изрази мнението си Джоди. — Той просто се държи прекалено дружелюбно, но моето мнение е, че не може да бъде опасен.
— Не знам как стоят нещата в Тенеси — каза Ема, — но в нашия край жената трябва да пази достойнството си. Особено спрямо янките. Тъй като Тенеси е граничен щат, може би там не сте толкова строги към това кой заслужава добър прием и кой — не.
В погледа на Джоди се появи предпазливост, но Майкъл не забеляза това.
— Освен това — продължи Ема, — аз трябва да съм извънредно внимателна да не се замеся в нещо скандално, тъй като скоро ще стана съпруга на Майкъл. — Тя му се усмихна. — Във фамилията Девъро досега няма жена, която да се споменава с лошо.
— В такъв случай изглежда, че повечето от тях са прекарали живота си в манастир — заключи Джоди. — Не зная фамилия, в която да няма черна овца.
— Изобщо не исках да кажа, че в много от семействата няма жени, от които останалите да се срамуват — поясни мило Ема, — но мъжете от фамилията Девъро не се женят за тях.
Джоди постави чашата си в чинийката. Майкъл отново попита:
— Искаш ли да говоря с Пърси?
— Би ли го направил? — Ема вдигна очи, загледа се в неговите и се усмихна така, че трапчинките й се появиха. — Това ще е голямо облекчение за мен.
Джоди не се въздържа и се обади:
— Ако аз се бях сблъскала с нахалник, щях да му кажа веднага да ме остави намира. Вие казахте ли му това или оставихте някакво съмнение у него относно вашите чувства?
