Въздушна клопка

— Нещо се беше разбързал… Говорих с Ивлин от счетоводството…

— И?

— Пътуванията му са били осчетоводени от една специална сметка, покриваща различни услуги, които компанията предоставя на клиентите си. Нещо като сметка за бакшишите… Хлапето е изхарчило цяло състояние.

— Колко?

— Поеми си дъх. Готова ли си? Двеста осемдесет и четири хиляди долара!

— За три месеца? — ахна Кейси.

— Точно така.

— Това са доста ски ваканции… Под каква форма са били осчетоводени разходите?

— Забавления на клиенти. Имена не са посочени.

— Кой ги е одобрил?

— Сметката е към производствения отдел — отвърна Норма. — А това означава, че е под контрола на Мардър…

— И той е сложил подписа си под всичко това?

— Вероятно. Ивлин ще провери и ще ми каже… — Норма размести бумагите върху бюрото си: — Друго май няма… ФАВ ще забави разпечатките от записите в кабината. Те са пълни с китайски термини, преводачите са се видяли в чудо. Превозвачът прави собствен превод, така че…

— Нищо ново под слънцето — въздъхна Кейси. При инциденти от подобен характер записите се изпращат на ФАВ, където се правят съответните преводи. Причината за това се крие във факта, че самите записи принадлежат на компанията превозвач.

— Алисън да е звъняла?

— Не, скъпа. В личен план те търси единствено Теди Роули.

— Няма значение — поклати глава Кейси.

— И аз бих казала същото…

Седна зад бюрото и разлисти папките върху него. Повечето бяха свързани с Полет 545 на „Транс Пасифик“. Най-отгоре имаше списък на отделните документи:

ФАВ ФОРМУЛЯР 8020–9 — ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЗАПИСКИ ЗА ИНЦИДЕНТА

ФАВ ФОРМУЛЯР 8020–6 — РАПОРТ ЗА ИНЦИДЕНТА

ФАВ ФОРМУЛЯР 8020-6-1 — РАПОРТ ЗА ИНЦИДЕНТА (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

ФАВ ФОРМУЛЯР 7230–10 — ДАННИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

ХОНОЛУЛУ ARING

ЛОС АНДЖЕЛИС ARTCC

ЮЖНА КАЛИФОРНИЯ ATAC

АВТОМАТИЧЕН ЗАПИС НА ВКЛЮЧВАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ ОТ СЪОТВЕТНАТА ЗОНА — ЮЖНА КАЛИФОРНИЯ ATAC

ФАВ ФОРМУЛЯР 7230–4 ЕЖЕДНЕВЕН ЗАПИС НА ПОКАЗАНИЯТА

ЛОС АНДЖЕЛИС ARTCC

ЮЖНА КАЛИФОРНИЯ ATAC

ФАВ ФОРМУЛЯР 7230–8 — ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПОЛЕТА

ЛОС АНДЖЕЛИС ARTCC

ЮЖНА КАЛИФОРНИЯ ATAC

ПЛАН НА ПОЛЕТА, ICAO

Отдолу бяха струпани купчина полетни маршрути, транскрипции на записи от диспечерските кули, метеорологични данни. Малко встрани беше оставен един материал от „Нортън“, съдържащ извадка от неверните полетни данни — всъщност единствените автентични материали, с които разполагаха…

Реши да ги вземе вкъщи. Беше прекалено уморена, за да остава повече тук.

ГЛЕНДЕЙЛ22.45 ч.

Той рязко се изправи, спусна краката си на пода и промърмори:

— Така… Слушай, скъпа…

Тя гледаше мускулите на гърба му, прешлените на гръбначния стълб, широките рамене.

— Беше страхотно… Много съм доволен, че се видяхме.

— Аха — едва чуто отвърна тя.

— Но утре ме чака тежък ден, знаеш…

Би предпочела да остане. Главно защото не ѝ се искаше да бъде сама през нощта. Но той щеше да си тръгне. Винаги го правеше.

— Разбирам, Теди — рече. — Всичко е наред.

Тези думи го накараха да се обърне. На лицето му се появи познатата очарователна и малко цинична усмивка:

— Ти си върхът, Кейси!

Наведе се и я целуна, страстно и продължително. От благодарност, че не го моли да остане. Тя отвърна на целувката му. В дъха му се долавяше леката миризма на бира. Ръката ѝ обви шията му, пръстите ѝ погалиха меките къдрици на тила.

В следващия миг той се отдръпна.

— Време е да бягам…

— Разбира се, Теди.

— Чух, че си се разхождала из „градините“, точно между смените — подхвърли той.

— Вярно е.

— Не трябва да ядосваш някои хора…

— Зная.

— Убеден съм, че знаеш — усмихна се той, целуна я по бузата и се наведе за чорапите си. — Но аз трябва да бягам…

— Разбира се, Теди — повтори тя. — Искаш ли едно кафе преди тръгване?

— Не, скъпа — отвърна той докато намъкваше каубойските си ботуши. — Беше много хубаво…

Тя не искаше да остане сама в леглото и също стана. Навлече една широка тениска, изпрати го до вратата и бегло го целуна за сбогом.

— Беше страхотно — докосна носа ѝ той.

— Лека нощ, Теди.

Залости вратата след него и включи алармата.

Върна се обратно, изключи стереото и се огледа. Повечето мъже забравяха по някоя вещ, просто като причина да се върнат. Но не и Теди. Нямаше никакво доказателство, че е бил тук, ако не се брои недовършената бира на кухненската маса. Тя я изхвърли в кофата за боклук и избърса мокрото кръгче.

Месеци наред си повтаряше, че трябва да приключи тази история. (Каква история, каква история, Господи?), обади се познат вътрешен глас. Не си правеше труда да отвръща на този въпрос. Беше претрупана с работа, изпитваше определени трудности да поддържа дори и най-обикновените контакти. Преди около шест месеца посети един кънтри клуб в Студио Сити, заедно с Айлийн, сътрудничката на Мардър. Там се събираха млади хора от киното, предимно аниматори от студията „Уолт Дисни“. Много приятна тълпа, беше я уверила Айлийн. Но Кейси я намери досадна. Не беше красива, не беше млада, липсваше ѝ непринудеността на момичетата, които се мотаеха из бара с плътно прилепнали джинси и съблазнителни деколтета.

Мъжете също бяха прекалено млади за нея, с още неоформени черти на гладките си лица. Не беше в състояние да си бъбри глупости с тях, чувстваше се прекалено сериозна за обстановката. Беше жена със сериозна професия и дете, наближаваше четиридесетте… Не повтори посещението си в този клуб.

Не че не искаше да се среща с хора, не… Просто ѝ беше трудно. Нямаше нито време, нито