— Така ли? — вдигна вежди Дженифър.
— Пийнал е — поясни момичето.
— О, ще се справя — тръсна глава Дженифър.
Дик Шенк я слушаше със затворени очи и скръстени на корема ръце. Отвреме навреме бавно кимаше с глава.
Сбито и точно, тя очерта всички ключови моменти в бъдещия материал: инцидентът в Маями, забавянето на полетния сертификат от европейската агенция, Полет 545 на „Транс Пасифик“, застрашената от провал китайска сделка. Бившият служител на ФАВ, който твърди, че този модел има сериозни конструктивни дефекти. Репортерът от местния вестник, който казва, че компанията се управлява зле, в заводите ѝ се ширят наркомания и бандитизъм, новият президент е противоречива фигура, решил на всяка цена да продаде на китайците серия Н-22… С две думи: портрет на някога отлична и горда от себе си корпорация, която днес преживява сериозни трудности…
После се спря на начина, по който възнамеряваше да представи материала. Той беше добре известен на Шенк, наричаха го „Загнила ябълка“. В основни линии трябваше да прозвучи така: лошо управлявана компания произвежда некачествен продукт, при това години наред. Съответните специалисти протестират, но компанията е глуха. Тя поддържа близки отношения с ФАВ, която избягва да се намесва. Но истината най-сетне излиза наяве. Европейската агенция бави подновяването на полетния сертификат, ентусиазмът на китайците относно бъдещата покупка на Н-22 рязко спада. Междувременно самолетът продължава да убива хора — точно според предвижданията на експертите. Тук идва ред на изключителния видеоматериал, заснет с любителска камера. Той показва на живо агонията на невинните пътници, неколцина от които намират смъртта си… Заключението е повече от категорично: Н-22 действително е летящ ковчег!
Свърши. В кабинета се възцари дълго мълчание. Най-после Шенк отвори очи и промърмори:
— Не е лошо…
На лицето ѝ се появи усмивка на облекчение.
— Каква е реакцията на компанията? — с ленив глас попита Шенк.
— Каменна стена. Самолетът си е наред, критиците лъжат.
— Все същото — въздъхна Шенк и поклати глава. — Обичайният американски боклук… — Беше известен с презрението си към родното производство. Караше БМВ, носеше швейцарски часовници и английски обувки, пиеше френско вино. — В тази страна се произвежда боклук и нищо друго… — Облегна се назад, сякаш изтощен от това заключение. После в ленивия му глас се долови предпазливост: — С какво могат да подкрепят тезата си?
— На практика с нищо — отвърна Дженифър. — Разследването на инцидентите в Маями и на борда на „Транс Пасифик“ все още не е приключило.
— Кога трябва да приключи?
— Най-рано след няколко седмици.
— Това ми харесва — бавно кимна той. — Много ми харесва. Ето какво означава убедителна журналистика! Ще накараме „60 минути“ да си хапят опашката! Миналия месец пуснаха репортаж за дефектни самолетни части, но ние ще говорим за цял дефектен самолет! Летящ ковчег! Великолепно! Това ще накара всички да се подрискат от страх!
— И аз мисля така — отвърна Дженифър с широка усмивка на уста. Шенк приемаше материала!
— Много ще ми бъде приятно да го начукам на Хюит — доволно промърмори Шенк. Дон Хюит, легендарният продуцент на „60 минути“ беше кръвният му враг. По простата причина, че предаването му винаги имаше по-висок рейтинг от „Нюзлайн“. — Нещастници! Помниш ли репортажа им за извън сезонните професионални играчи на голф?
— Страхувам се, че не — поклати глава Дженифър.
— Вярно, това беше доста отдавна… — Очите на Шенк бяха замаяни, тя разбра, че обедните питиета са му дошли малко в повече от нормалното. — Няма значение… Докъде бяхме стигнали? Аха… Разполагаш с човека от ФАВ, също и с местния репортер. Имаш и запис от Маями… Ключова е ролята на любителския видеоматериал, с него ще започнем…
— Точно така.
— Но Си Ен Ен ще го пуска денонощно — погледна я предупредително той. — Което означава, че следващата седмица това ще е древна новина. Трябва да излъчим предаването още сега, тази събота.
— Точно така.
— Разполагаш с дванадесет минути — промърмори Шенк и се извърна към цветната схема с различните сегменти на предаването, която беше окачена на стената. — Ще ти дам Марти… В четвъртък прави интервю с Бил Гейтс в Сиатъл, веднага след това ще го качим на самолета за Лос Анджелис. Ще го имаш за шест, максимум седем часа…
— Добре.
— Сигурна ли си, че ще сглобиш всичко навреме?
— Имайте ми доверие — кимна Дженифър и започна да събира бележките си.
Беше стигнала бюрото на Мериън, когато откъм отворената врата я настигна кресливият му глас:
— Хей, Дженифър! Не искам никакви истории за резервни части! Чуваш ли? Никакви шибани части!
КК / НОРТЪН
14.21 ч.
Следвана по петите от Ричмън, Кейси влетя в отдела. Току-що завърнала се от обяд, Норма палеше поредната си цигара.
— Норма, да си виждала една видео-касета? — попита Кейси. — От онези мъничките, осем милиметра…
— Видях, че снощи я оставяш на бюрото си и я прибрах — кимна Норма, разрови чекмеджето си и ѝ я подаде. После се обърна към Ричмън: — А тебе два пъти те търси секретарката на Мардър. Казал да му ее обадиш веднага…
— Добре — кимна младежът и тръгна към кабинета си. Норма го изчака да затвори вратата зад гърба си и заговорнически прошепна:
— Знаеш ли, тоя час по час си говори с Мардър… Айлийн ми каза.
— Може би Мардър иска да се сближи с него — рече Кейси. — Нали е член на фамилията Нортън?
— Глупости говориш — тръсна глава женището. — Забрави ли, че е женен за единствената дъщеря на Чарли?
— Какво искаш да кажеш? — присви очи Кейси. — Че Ричмън е ухо и око на Мардър?
— Докладва му три пъти на ден — сви рамене Норма.
— Как така? — учуди се Кейси. — Защо?
— Добър въпрос, момичето ми. Мисля, че ти правят постановка…
— Но за какво?
— Нямам представа — рече Норма.
— Може би нещо във връзка с китайската сделка?
— Наистина не знам — въздъхна Норма. — Но Мардър е най-големият интригант в тази компания, поне откакто аз съм тук. Освен това умее да прикрива следите си… На твое място бих внимавала с този хлапак, при това много! — Приведе се над бюрото си и понижи глас: — Днес, като се върнах от обед, тук нямаше никого. Куфарчето на хлапака беше на бюрото му и аз хвърлих едно око…
— И какво видя?
— Ричмън си вади копия от всичко, което се намира тук. Има екземпляри от всички документи, които идват на твоето бюро. Плюс ксерокопие от разпечатката на автоматичната телефонна централа, която регистрира разговорите ти…
— Това пък за какво му е?
— Бих могла да се позамисля по въпроса, но това не е всичко — въздъхна Норма. — Видях паспорта му. За последните два месеца е пътувал пет пъти до Корея.
— Корея? — учудено я изгледа Кейси.
— Точно така, скъпа. Сеул. Почти всяка седмица е отскачал дотам. Съвсем кратки пътувания — ден,
