Машината е в процес на ремонт. Превозвачът взема необходимите мерки.
Изготвил: Дейвид Ливайн Технически експерт Отдел „Производство и поддръжка“ НОРТЪН ЕЪРКРАФТ КЪМПАНИ Бърбанк, Калифорния.
Докладите от този вид винаги са дипломатични, каза си Кейси. В случая с Португалските авиолинии нещата опираха до груба небрежност, проявена от наземния персонал. Колелата на носовия колесник не са били проверявани от години и това води до инцидент с изключително опасни последици: блокирането на тези колела при излитане неизбежно пръска гумите, пожарът е най-малкото зло… На практика катастрофата е била избягната по чудо. В доклада това не беше отбелязано, но ясно се четеше между редовете. Виновен за инцидента несъмнено е превозвача, но той е и клиент на компанията… Никой не би посмял да му друсне един юмрук право в носа — така, както заслужава…
Кейси беше убедена, че докладът относно инцидента на ТПА 545 ще бъде също така дипломатичен. Но до изготвянето му имаше още много работа… В кабинета отново се появи Норма.
— Офисът на „Транс Пасифик“ е затворен — обяви тя. — Утре ще им звънна да поискам списанието…
— Добре.
— Скъпа?
— Какво?
— Върви си у дома.
— Имаш право, Норма — въздъхна Кейси.
— И гледай да си починеш!
ГЛЕНДЕЙЛ
21.15 ч.
На телефонния секретар я чакаше послание от дъщеря й. Щяла да спи у Ейми, татко нямал нищо против. Кейси сбърчи вежди. Тя самата не позволяваше подобни волности, особено през седмицата. Но в случая нямаше какво да направи. Мушна се в леглото, обърна снимката на дъщеря си така, че да може да я вижда, след което се залови за работа. Искаше да свери данните от записите на ТПА 545 с координатите на Ръководство „Полети“ в Хонолулу и центъра в Оклънд. Телефонът иззвъня.
— Кейси Сингълтън.
— Здравей, Кейси, обажда се Джон Мардър.
Тя се изправи в леглото. Мардър никога не ѝ беше звънял у дома. Погледна часовника. Минаваше девет. Мардър прочисти гърлото си и каза:
— Току-що ми позвъни Бенсън. Някаква телевизионна компания поискала разрешение да снима в завода. Той отказал.
— Ясно.
В това нямаше нищо чудно: компанията поначало не позволяваше никакви снимки в завода.
— После му се обадила някоя си Малоун, продуцентка на предаването „Нюзлайн“ — продължи директорът. — Уточнила, че именно нейното предаване поискало разрешение за снимките и настояла да го получат. Била много настоятелна и много самоуверена. Той ѝ казал да забрави за тази идея…
— Аха.
— Казал ѝ го по най-любезния начин… Кейси мълчеше и чакаше.
— Малоун съобщила на Бенсън, че „Нюзлайн“ готви предаване за Н-22 и иска интервю с президента на „Нортън“. Той отговорил, че Хал е в чужбина…
— Аха.
— Мадамата обаче предложила да си помислим пак, тъй като „Нюзлайн“ щяло да акцентира върху проблемите на безопасността и изредила всичко: два инцидента с Н-22 за два дни — проблеми с елероните и двигателите, няколко убити пътници. Казала, че вече разговаряла с критици на „Нортън“, без да споменава имена, но можеш да се досетиш с кои… Искала да даде възможност на президента да се защити…
Кейси само въздъхна.
— Бенсън ѝ казал, че може би ще бъде в състояние да ѝ уреди интервю с Хал идната седмица. Но мадамата отвърнала, че това не ѝ върши работа, тъй като материалът щял да бъде излъчен този уикенд…
— Този уикенд?
— Точно така — въздъхна Мардър. — Адски неподходящо време. Аз пътувам за Китай, а шибаното предаване е много популярно. Гледа го цялата страна.
— Така е — рече Кейси.
— Малоун подчертала, че иска да бъде честна към нас. В подобни случаи липсата на отговор се отразява зле на компанията, към която са насочени обвиненията… Предложила такъв отговор да даде някой друг високопоставен служител…
— Аха…
— Тъй, че утре по обед ще се срещна с въпросната вещица…
— Пред камера? — попита Кейси.
— Не, не, никакви камери. Възнамерявам да ѝ дам информация относно разследването на КРИ, затова искам да присъстваш и ти.
— Няма проблеми.
— Подозирам, че подготвят много гаден материал за Н-22 — рече с въздишка Мардър. — Шибаният репортаж на Си Ен Ен! Той е виновен за всичко! Но вече сме вътре и с двата крака, Кейси! Трябва да се оправяме!
— Ще бъда там — кратко отвърна тя.
ЧЕТВЪРТЪК
ХОТЕЛ „ЕЪРПОРТ МАРИНА“
6.30 ч.
Дженифър Малоун се събуди от мекото, но настоятелно жужене на електронния будилник до леглото. Тя се пресегна да го изключи, после с неприязън погледна загорялото рамо на мъжа до себе си. Той беше каскадьор в един от телевизионните сериали, с когото се беше запознала преди няколко месеца. Притежаваше загоряло обветрено лице и хубаво мускулесто тяло, което умееше да използва както трябва… Но Господи, Дженифър не понасяше мъжете, които остават да преспят!
Мразеше да се събужда с друг човек в спалнята. Мразеше всички дреболии, свързани с чуждото присъствие: дишането, миризмата на кожата, мазната коса върху възглавницата си… Дори знаменитостите, които караха сърцето ѝ да блъска лудо в гърдите на светлината на свещите, сутрин ѝ изглеждаха като полумъртви китове, изхвърлени на брега…
Тези типове просто не си знаят мястото. Идват, получават каквото искат, тя също. И двамата са доволни. Но защо след това не се сещат да си вдигат чуковете? Нямат ли си дом, да ги вземат мътните?!
Обади му се от самолета: здрасти, пристигам, какво ще правиш довечера… Теб ще те правя, отвърна без всякакво колебание той. Хубаво. Даже ѝ стана смешно. Лети в самолета до някакъв счетоводител, който е забил нос в преносимия си компютър, а в ушите ѝ звучи гласът на мъжкаря: „теб ще те правя, по веднъж във всяко помещение на хотелския ти апартамент!“
И го направи, това трябваше да му се признае. Нямаше кой знае колко умствен багаж, но в замяна на това притежаваше излишък от телесна енергия. Онази калифорнийска енергия, която в Ню Йорк просто я няма. Здраво чукане, без много приказки…
Но сега, когато слънцето надничаше през прозорците…
По дяволите!
