Сипълвида, откъдето се разкриваше отлична гледка към южните писти на Международното летище на Лос Анджелис. Мястото беше подбрано наистина безупречно, а Баркър не пропусна да подхвърли, че те са първият телевизионен екип, който го използва…
След това ѝ трябваха кадри от работното място, също свързани с дикторския текст на Марти („След като напуска ФАВ, Баркър си поставя за цел да привлече вниманието на обществеността към конструктивните недостатъци на самолетите — особено към тези на Н-22, производство на «Нортън Еъркрафт»“). За тези снимки Баркър предложи собственият си офис. Идеята му беше да застане пред високата лавица, претъпкана с дебели справочници и предписания на ФАВ, и да разлиства други такива документи, натрупани върху бюрото му…
Следващата фаза беше изложението на самия материал. Тук Дженифър трябваше да се погрижи за всички онези детайли, с които Риърдън не би имал нито време, нито желание да се занимава. Баркър имаше готово решение и на този проблем. Той знаеше къде се намират ключовете на всички шумни уреди, които трябва да бъдат изключени по време на снимките: климатична инсталация, хладилник, телефони и прочие. Беше приготвил дори видео монитор, който трябваше да излъчва материала на Си Ен Ен едновременно с неговия коментар… Професионален апарат „Тринитрон“ с висока разделителна способност, поставен точно където трябва: в най-тъмния ъгъл на кабинета. Така камерата можеше директно да запише изображението му… От монитора излизаше специален куплунг за синхронен запис с текста. Накрая, Баркър се беше погрижил да прехвърли материала от любителската видеокамера па професионална едно инчова лента, която осигуряваше максимално добро качество на записа. Разполагаше дори и с макет на модела Н-22, който включваше всички основни агрегати, включително елероните и задкрилките. С негова помощ възнамеряваше да илюстрира проблемите, възникнали по време на Полет 545… Поставен на специална стойка върху бюрото, макетът изобщо не изглеждаше като реквизит на предаването, призна пред себе си Дженифър. Самият Баркър беше облечен точно както го изисква ролята му: по риза с навити ръкави и разхлабена вратовръзка. Един опитен експерт по време на интензивна работа…
Пред камерата също го биваше. Държеше се спокойно, отговаряше кратко и ясно, не използваше жаргон. Изглежда усещаше как Дженифър възнамерява да монтира и максимално я улесняваше. Например, зает да разяснява специфичните проблеми на Н-22, той не посегна към макета, както биха постъпили повечето хора на негово място. Вместо това завърши обяснението си и чак тогава добави: „За целта ще използвам този макет…“ Получил одобрението на Дженифър, той повтори цялата си фраза и едва тогава протегна ръка към модела. Получи се гладко, абсолютно професионално. Никакво разкъсване, никакви непредвидени паузи…
Този човек го биваше не само пред телевизионната камера, но и в съдебната зала. Единственото нещо, което Дженифър не одобри, беше липсата на емоции. Той не показваше нито шок, нито гняв. Напротив: интонацията и жестовете му излъчваха единствено дълбоко съжаление… „Такава е ситуацията, за съжаление… За съжаление не бяха взети мерки за отстраняване на проблемите… За съжаление властите са глухи за моите предупреждения, които отправям от години…“
— С елероните на този модел има осем инцидента, преди днешния — каза Баркър, взе макета и се обърна така, че лицето му да не блести на светлината на прожекторите. Пръстите му издърпаха малките пластинки от предната част на крилото, гласът му поясни: — Ето това са елероните… — Отмести ръката си и попита: — Хванахте ли ги в едър план?
— Закъснях — отвърна операторът. — Бихте ли повторили?
— Разбира се. С широк обхват ли снимате?
— Да.
Баркър направи нужната пауза и започна отново:
— С елероните на този модел има осем инцидента, преди днешния… — Макетът зае правилната позиция: — Ето това са елероните… — Млъкна и изчака.
— Този път всичко е наред — каза операторът.
— Елероните се спускат само при излитане и кацане — продължи Баркър. — По време на полета те са плътно прибрани в леглата си. Но при Н-22 има няколко случая на непредизвикано спускане, което се дължи на конструктивни недостатъци… — Пауза, после: — Сега ще направя демонстрация с макета, може би трябва да го покажете в едър план…
— Широк обхват — кимна операторът.
Баркър търпеливо изчака настройването на обектива и продължи:
— Ще ви покажа какво става при непредизвиканото спускане на елероните… — Китката му се завъртя, макетът вирна нос: — Ето, самолетът тръгва нагоре. Овладяването му е трудно, почти невъзможно. Ако пилотът направи опит да възстанови хоризонталното положение ръчно, автопилотът прекомпенсира, машината започва рязко гмуркане… При последвалата нова ръчна корекция се постига обратният ефект: рязко изкачване… И така нататък. Самолетът ту се гмурка, ту стръмно набира височина. Точно това се е случило на Полет 545. Точно това е довело до гибелта на хора…
Пауза.
— Приключих с макета и мисля да го отстраня — обади се след известно време експертът.
— Добре — кимна Дженифър. Беше наблюдавала записа направо върху монитора. Щеше да има известни трудности при монтажа, особено при преминаването от общ към едър план. Налагаше се повторение…
— Самолетът ту се гмурка, ту стръмно набира височина. Точно това се е случило на Полет 545. Точно това е довело до гибелта на хора…
С тъжно изражение на лицето Баркър сложи макета обратно в поставката му. Стори го бавно и внимателно, но нещо в жеста му внушаваше чувство за необратимост, за катастрофа…
Дженифър беше съвсем наясно какво става пред очите й. Това беше не интервю, а представление. Изобщо не се учуди, тъй като в днешно време мнозина от хората, които интервюираше, притежаваха значителни познания в областта на телевизионните снимки и монтажа. Много висши стопански функционери се появяваха на интервю с професионално положен грим… Отначало това явление стресна както нея, така и членовете на екипа ѝ после постепенно свикнаха с него. Още повече, че то им носеше значителни облекчения. При вечната борба с времето беше по-лесно и по-приятно да работят с предварително подготвени хора…
Но въпреки професионалното си поведение пред камерата, Баркър нямаше да се отърве без съответните проверки. Това беше и последната задача за деня, която си беше поставила Дженифър. Възнамеряваше да получи отговор на основните въпроси в интервюто, просто за всеки случай. Марти спокойно можеше да забрави да ги зададе, особено ако не му стигне времето…
— Господин Баркър?
— Да? — извърна се към нея експертът.
— Проверка на образа — кратко заповяда на оператора тя.
— Широк план — отвърна онзи. — Трябва да се приближиш до камерата.
Дженифър се плъзна напред заедно със стола си и спря на няколко сантиметра вдясно от обектива. Баркър леко се извърна към нея.
— Така е добре…
— Вие сте бивш служител на Федералната Агенция по въздухоплаване, господин Баркър — започна Дженифър.
— Това е вярно. Работих известно време в Агенцията. Напуснах в знак на несъгласие с пасивното ѝ отношение към самолетостроителните компании. Резултат от това отношение е създаването и пускането в експлоатация на самолет като Н-22.
Баркър отново демонстрираше уменията си: отговорът му си беше едно напълно завършено изявление. Очевидно си даваше сметка, че шансовете му да запази място в материала са значително по-големи, ако избягва да отговаря пряко на поставените въпроси.
— Около вашето напускане има противоречиви мнения — подхвърли Дженифър.
— Запознат съм с някои от тях — кимна Баркър. Думите му отново прозвучаха като изявление. — На практика моето напускане постави Агенцията в доста неудобно положение. Аз критикувах начина на работа там и напуснах едва след като се убедих, че никой не обръща внимание на тази критика. Изобщо не съм
