изненадан от продължаващите им усилия да ме дискредитират…
— Агенцията твърди, че сте бил уволнен защото сте предавал поверителни материали на пресата.
— Тези твърдения никога не са били доказани. До този момент не съм видял нито един официален документ, който да ги потвърждава.
— Сега работите за юриста Брадли Кинг, нали?
— Бил съм призоваван като авиационен експерт по редица съдебни дела. Мисля, че в съда по-често трябва да се изслушват показанията на специалисти като мен.
— Получавате ли заплата от Брадли Кинг?
— Всички призовани в съда експерти получават компенсация за времето и труда си. Това е стандартна процедура.
— Но не е ли вярно, че сте щатен служител на Брадли Кинг? Че наемът и обзавеждането на този офис се плащат от него?
— Финансиран съм от Института за авиационни проучвания във Вашингтон, който е нестопанска организация. Работата ми е свързана с усилията за подобряване на сигурността на гражданското въздухоплаване. Правя каквото мога в тази насока, надявам се, че небето ще стане по-безопасно място за пътуване.
— Вие наемен експерт ли сте, господин Баркър?
— Вижте, аз имам ясно изразено отношение към безопасността на полетите. Съвсем естествено е услугите ми да ползват хора, които споделят моите убеждения.
— Какво е вашето мнение за Федералната Агенция?
— ФАВ е замислена добре. Но целите ѝ са двустранни: да регулира въздухоплаването и да го насърчава. Според мен Агенцията се нуждае от основна реорганизация. В сегашния си вид тя е твърде удобна за производителите…
— Можете ли да посочите конкретен пример? — Въпросът беше предварително уточнен, Дженифър знаеше какво ще отговори Баркър.
— Да, разбира се. Подходящ пример за топлите отношения между Агенцията и производителите са полетните сертификати. Това са разрешителните, които ФАВ издава за годността на всеки нов самолет. Но вместо да съхранява тези документи в собствения си архив, Агенцията е предоставила това на самите производители… Нещо абсолютно недопустимо — все едно да възложиш на лисицата да охранява курника…
— Добра работа ли върши ФАВ?
— Страхувам се, че не. Животът на хиляди американци се излага на неоправдани рискове. Ако искате откровеното ми мнение, настъпило е времето за дълбока промяна. Не се ли осъществи тя, смъртните случаи ще продължат… Като на борда на Н-22, за който става въпрос… — Ръката му направи преднамерено бавен жест към макета, позволявайки на камерата да я проследи: — Честно казано, този инцидент е срам за американската авиация!
Интервюто свърши. Екипът започна да прибира апаратурата.
Баркър пристъпи към Дженифър и попита:
— Какво ще снимате сега?
— Интервю с Джак Роджърс.
— Той е добър журналист.
Дженифър прелисти бележника си и добави:
— После имам среща с представител на „Нортън“… Някой си Джон Мардър…
— О…
— Какво означава възклицанието ви?
— Ами… Мардър го бива в приказките. Ще ви затрупа с информация, извлечена главно от Директивите за сигурност на полетите… Ще използва жаргона на ФАВ. Но нито за миг не трябва да забравяте едно: той е програмен директор на Н-22, което означава, че е ръководител на целия екип по създаването на този самолет… Той прекрасно знае, че има проблем, защото е участвал в създаването му…
ПРЕД ЗАВОДИТЕ „НОРТЪН“
11.10 ч.
След репетираната ефикасност на Баркър, репортерът Джак Роджърс беше един малък шок. Появи се в лимоненозелено спортно сако, което буквално крещеше „Ориндж Каунти“, а шарената му вратовръзка сякаш заплашваше да изтощи цветовете на монитора. Приличаше на професионален играч на голф, на когото предстои интервю за нова работа…
Отначало Дженифър не каза нищо. Просто му благодари, че се е появил и го помоли да се изправи до мрежестата ограда на „Нортън Еъркрафт“ за улеснение на оператора. Започна да му задава въпросите, които щяха да бъдат записани на лента. Роджърс отговаряше бързо и угоднически, личеше му, че се вълнува.
— Каква жега, Господи! — въздъхна тя и се извърна към оператора: — Как се получава, Джордж?
— Почти добре.
Звукооператорът прикачи микрофона за ризата на Роджърс, който видимо започваше да се поти. Дженифър накара гримьорката да избърше лицето му, той благодарно кимна с глава. После го помоли да свали сакото си и да го преметне през рамо. Каза, че така ще изглежда като компетентен журналист в разгара на работата си. Той отново кимна. Накрая му предложи да разхлаби възела на вратовръзката си и пристъпи към оператора:
— Как е сега?
— Без сако е далеч по-добре. Но тази връзка е кошмар! Дженифър се върна при Роджърс.
— Почти сме готови — усмихна се тя. — Но защо не опитаме без вратовръзка и с навити ръкави?
— О, това не го правя никога — поклати глава Роджърс. — Не обичам да си навивам ръкавите…
— Това би ви придало вид на силен и решителен мъж, готов за битка — подхвърли тя. — На журналист, който никога не отстъпва… Поне аз така виждам нещата…
— Никога не си навивам ръкавите — упорито повтори Роджърс.
— Никога ли? — намръщи се тя.
— Никога.
— Става въпрос за начина, по който ще изглеждате пред камерата — опита се да го убеди Дженифър. — По-изразителен, по-решителен…
— Съжалявам.
„Що за тип?“ — учуди се Дженифър. Повечето хора са готови на всичко, само и само да се видят в предаване като „Нюзлайн“. Биха дали интервю и по бельо, стига да ги помолят, някои дори го бяха правили. А това смотано репортерче се опъва! Какъв му е годишният доход, да го вземат мътните? Вероятно не повече от трийсет бона — толкова, колкото са месечните ѝ разходи.
— Имам псориазис — смутено поясни Роджърс.
— Това ли било! — въздъхна с облекчение тя. —
Изправен със сако през рамо, разкопчана яка и навити ръкави, Джак Роджърс отговаряше на въпросите й. Говореше бързо и накъсано, повече от тридесет четиридесет секунди без пауза. А когато тя повтаряше някой въпрос с надеждата да получи по-кратък отговор, той започваше да се поти и ставаше още по- словоохотлив.
Спираха често, за да подсушават лицето му. Дженифър непрекъснато му повтаряше, че се справя чудесно, просто
Репортерът действително разполагаше с интересна информация, но просто не беше в състояние да я предаде пред камера. От друга страна изобщо не си даваше сметка, че приказките му ще бъдат жестоко орязани, а лицето му ще бъде в кадър не повече от три секунди накуп. В ефира ще прозвучат само фрагменти от изреченията му, придружени от кратки кадри с фона на завода. Иначе правеше каквото може — усилията му да бъде полезен бяха съвсем искрени. Но я затрупваше с подробности, които нямаха никаква стойност за предаването…
