Стана от леглото, хладният въздух на климатичната инсталация накара голото ѝ тяло да потръпне. Отвори гардероба да избере дрехите, които ще носи през деня. Предстояха ѝ срещи с безцеремонни типове, затова се спря на чифт джинси, бяла тениска „Агнес-Б“ и морскосин жакет „Джил Сандър“. Отнесе ги в банята и завъртя крановете на душа. Докато чакаше водата да се стопли, позвъни на оператора и му нареди след половин час екипът да чака във фоайето.
Докато се къпеше, направи преглед на предстоящите задачи. Пръв, в девет часа, беше Баркър. Ще го загрее с няколко кадъра авиационна фактология, останалата част от интервюто ще направи в кабинета му.
После Роджърс, местният репортер. Поради липса на време няма да го снима на работното му място — в редакцията на вестничето от Ориндж Каунти. Ще направят интервюто в Бърбанк. Друго летище, друг фон. Ще говори за „Нортън“ на фона на заводите на компанията.
По обед ще интервюира човека от „Нортън“. Дотогава вече ще има мнението на другите двама. Надяваше се, че това ще бъде достатъчно, за да я допуснат до президента на „Нортън“.
После? После ще видим… Някъде следобед ще трябва да намери време за онзи, дето тича подир линейките. Съвсем кратко. В петък трябва да открие някой от ФАВ, за да има баланс. Друг представител на „Нортън“, също в петък… Марти ще бъде записан на фона на завода. Сценарият още не беше готов, но това не я притесняваше. Малко въведение, после обичайната проповед… Поддържащи кадри с пътници, които изкачват стълбичката на самолета, обречени от съдбата… Няколко излитания и кацания, гарнирани с архивни кадри от катастрофи.
Толкоз.
Материалът ще се получи, рече си Дженифър докато излизаше от банята.
Единственото нещо, което е тревожеше в момента, беше оня тип в леглото.
Защо по дяволите не си вдигна чуковете още снощи?!
КК
6.40 ч.
Кейси влезе в офиса и веднага забеляза палеца на Норма, многозначително насочен към дъното на коридора.
— Заварих го тук — поясни секретарката. — Вече цял час не изпуска телефона. Господин Сънливко изведнъж стана ранобуден…
Кейси се намръщи и тръгна към кабинета на Ричмън. Отвътре ясно се чуваше гласът му:
— … съвсем не… Ние сме абсолютно сигурни в крайния резултат. Не, не. Никаква идея…
Надникна през открехнатата врата.
Ричмън беше качил краката си на бюрото и стискаше слушалката. Видя я, на лицето му се изписа изненада. Прикри мембраната с длан и прошепна:
— След минутка свършвам…
— Добре.
Влезе в своя кабинет и започна да рови документите, струпани върху бюрото. Не искаше хлапака наоколо, трябваше да му измисли някаква работа.
— Добро утро — изправи се на вратата Ричмън. Беше пълен с енергия, на лицето му грееше широка усмивка. — Донесох документите от ФАВ, които ти трябваха. Ето ги там, на бюрото…
— Благодаря — кимна тя. — Днес трябва да отскочиш до офиса на „Транс Пасифик“…
— Той е на летището, нали?
— Не, доколкото съм осведомена, намира се в центъра на града. Норма ще ти даде адреса. Искам пълен комплект от рекламното им списание. Най-малко от година насам…
— Хей! — изгледа я с леко подозрение Ричмън. — Не може ли куриер да свърши тази работа?
— Спешно е.
— Но това означава да пропусна заседанието…
— Присъствието ти не е задължително, а списанията ми трябват спешно.
— Какво всъщност представляват тези списания?
— Боб! — хладно го изгледа Кейси. — Иди и ги донеси!
— Имам чувството, че искаш да се отървеш от мен — криво се усмихна Ричмън.
— Донеси списанията, остави ги при Норма и ми се обади!
БОЙНАТА ЗАЛА
7.30 ч.
Джон Мардър закъсня. Влезе в залата с нервна походка и мрачно изражение на лицето.
— Окей, да почваме — тръсна се на стола си той. — Докъде стигнахме с Полет 545? Записът от кабината?
— Още нищо — отвърна Кейси.
— Тези данни ни трябват, побързай — погледна я предупредително Мардър. — Конструкторите?
— Нещата вървят трудно, много трудно — мрачно въздъхна Дохърти. — Продължавам да се безпокоя от онази дефектна заключваща скоба. Според мен трябва да бъдем изключително внимателни при…
— Дъг, вече ти казах, че ще я проверим при полетните симулации — прекъсна го Мардър. — Какво е състоянието на хидравликата?
— Всичко е наред.
— Кабелите на рудана?
— Без отклонения. Но това са заключенията от механичните тестове. За да бъдем сигурни, трябва да направим и студена промивка.
— И това ще стане по време на симулациите. Електрозахранване?
— В шест следобед започваме цикличен тест на ел. системите — взе думата Рон. — Ще продължи през цялата нощ, утре сутринта ще имаме резултатите…
— Някакви подозрения в момента?
— Нищо, освен сензорите за близост на дясното крило.
— Направихте ли функционални проби?
— Да, изглеждат наред. Разбира се, за да бъдем абсолютно сигурни, ще трябва да ги демонтираме от леглата им, което обаче означава…
— Означава да забавим цялата проверка — довърши вместо него Мардър. — Никакъв демонтаж! Двигателна тяга?
— Пушка! — отвърна Кени Бърн. — Двигателите са без забележки. Някои уплътнения на охладителната система бяха монтирани наопаки, открихме и един фалшив обтекател за обратна тяга. Но това не може да е причина за инцидента.
— Окей. Двигателите са окончателно елиминирани. Авиониката?
— Проверките не показват съществени отклонения — каза Трунг.
— Автопилотът? Да не забравяме, че командирът се е борил с него…
— Автопилотът е изправен.
— Ясно — проточи Мардър и очите му обиколиха присъстващите. — Излиза, че дотук не разполагаме с нищо… След седемдесет и два часа интензивни проверки все още нямаме идея какво се е случило по време на шибания полет! Това ли искате да ми кажете?
Никой не отговори.
— Исусе! — изръмжа с отвращение директорът и стовари юмрук върху масата. — Не разбирате ли какво става, бе хора? Шибаният проблем трябва да бъде решен и
БУЛЕВАРД СИПЪЛВИДА
10.10 ч.
Фред Баркър решаваше всичките ѝ проблеми.
За начало ѝ трябваха няколко кадъра от началото на работния ден, които щяха да бъдат фон за въведението на Марти ( „Разговаряхме с Фредерик Баркър, бивш експерт на ФАВ и убеден привърженик на идеята за повишена сигурност на полетите…“) — Баркър предложи тези кадри да бъдат заснети на булевард
