— О, я стига! — невъзпитано я прекъсна Мардър.
— Предвид сериозността на обвиненията срещу „Нортън“ може би ще обмислите предложението ни да заснемем интервю с господин Едгартън, президентът на компанията…
— Няма да стане! — отсече Мардър.
— Това е във ваш интерес — настоя Малоун. — Представяте си как ще прозвучи, ако съобщим на зрителите, че президентът на „Нортън“ отказва да говори пред камера…
— Вижте какво! — мрачно я изгледа Мардър. — Дайте да престанем с глупостите! Без инцидента с „Транс Пасифик“ вие нямате нищо… А утре ние ще публикуваме предварителния си доклад за този инцидент. Ще ви кажем точно кога. Толкоз по въпроса, госпожице Малоун. Благодаря, че се отбихте.
Интервюто приключи.
АДМИНИСТРАЦИЯТА НА „НОРТЪН“
12.43 ч.
— Каква жена! — процеди Мардър след като Малоун напусна кабинета. — Не се интересува от фактите, не ѝ пука за ФАВ, пет пари не дава за начина, по който се правят самолети. Решила е да размаха томахавката и толкоз! Имам чувството, че е агент на „Еърбъс“!
— Джон — обади се Кейси. — Какво беше това за предварителния доклад?
— Моя работа! — отсече Мардър. — Ти си гледай задачите, а аз ще се оправя… Ще сондирам мнение с десетия, етаж и ще задвижа нещата. По-късно пак ще поговорим…
— Но ти ѝ каза, че проблемът не е свързан с елероните.
— Мой проблем! — повтори троснато Мардър. — Иди да работиш!
Изчака я да излезе и позвъни на Едгартън.
— Излитам след час — осведоми го президентът. — Отивам в Хонконг да изразя лично съболезнованията си пред близките на загиналите. Ще поговоря и с представителите на превозвача…
— Добра идея, Хал.
— Докъде стигнахме с медиите?
— Подозренията ми се оправдават — въздъхна Мардър. — „Нюзлайн“ се готви да пусне един изключително остър материал за Н-22.
— Можеш ли да го спреш?
— Без всякакво съмнение — отвърна Мардър.
— Как?
— Ще публикуваме предварителен доклад, в който категорично ще отхвърлим хипотезата за елероните. Като причина за инцидента ще посочим неоригинална плоскост за обратна тяга, монтирана на самолета.
— А има ли такава в действителност?
— Има. Въпреки, че не тя е причинила инцидента…
— Хубаво — рече Едгартън. — Идеята за фалшива резервна част е много добра. Така на всички ще стане ясно, че „Нортън“ няма вина…
— Точно така.
— И момичето ще го каже в ефир?
— Да.
— Дано… Защото да даваш интервю на разни задници с популярни муцуни е опасна работа…
— Риърдън — рече Мардър. — Водещ на предаването ще е Марти Риърдън.
— Който и да е… Тя знае ли какво да говори?
— Да.
— Инструктира ли я?
— Да. И ще го сторя още веднъж…
— Хубаво — рече Едгартън. — Искам да я пратиш при онази инструкторка, която ги подготвя за контакти с медиите…
— Не зная дали това е благоразумно, Хал — проточи със съмнение в гласа Мардър.
— Направи каквото ти казвам! — отсече президентът. — Сингълтън трябва да бъде абсолютно готова за това интервю!
— Добре.
— И не забравяй, ако объркаш нещо, пиши се покойник!
Телефонът онемя.
ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНАТА СГРАДА
13.04 ч.
Дженифър Малоун напусна административната сграда на „Нортън“ и влезе в колата си. Чувстваше се доста по-разстроена, отколкото бе готова да признае. Беше наясно, че интервю с президента на компанията няма да има. Подозираше и друго — на въпросите ѝ пред камера ще отговаря онази Сингълтън, а това несъмнено ще се отрази на емоционалния заряд на предаването. Зрителят иска да види как маститите и арогантни кормчии на една могъща индустрия си получават заслуженото. Но когато вместо тях на екрана се появи интелигентна, искрена и привлекателна жена, ефектът става съвсем друг. Дали тези типове са толкова умни, че да го знаят?
А Марти без съмнение ще се нахвърли върху нея…
Нещо, което също няма да бъде от полза за предаването.
Представила си ги един срещу друг под светлината на прожекторите, Дженифър неволно потръпна. Сингълтън е умна, приятна и открита, поведението ѝ внушава доверие. Марти ще я захапе, а зрителят ще изпита неприятното чувство, че телевизията иска да разбие на пух и прах един достоен човек, една примерна майка и съпруга… В същото време никой не може да обуздае Марти, той както винаги ще скочи право към гърлото й…
Дженифър започна да изпитва безпокойство и от друго: струваше ѝ се, че материалът е слаб… Остана много доволна от интервюто с наистина убедителния Баркър, но ако компанията докаже своевременното издаване на онези директиви за сигурност, тя без съмнение ще разполага със силни козове. Безпокоеше я и репутацията на Баркър. Ако ФАВ разполага с доказателства за неговата нелоялност, достоверността на изявленията му ставаше нула, а „Нюзлайн“ ще изглежда глупаво предаване в очите на всички, тъй като му отделя ефирно време…
Репортерът Джак Едикойси е пълна скръб. Поведението му пред камерата е под всякаква критика, а и материалът му не е Бог знае какво… На кого му пука, че в производствените халета на компанията се употребяват наркотици? Нима не е така навсякъде из Америка? Като новина е нула, никой не може да докаже, че „Нортън“ прави лоши самолети, защото в заводите им се пуши марихуана… Именно това беше основната цел на Дженифър. Трябваха ѝ живи и убедителни кадри, които да покажат, че този Н-22 наистина е летящ ковчег. Толкоз.
Но не разполагаше с нищо подобно.
До този момент твърдите факти бяха два: записът на Си Ен Ен и блокиралият ротор в Маями. Първият не представляваше нищо друго, освен банално стара новина, а вторият — дреболия. Малко пушек изпод крилото на заснет отдалеч самолет…
Голяма работа!
Но най-лошото беше, че компанията ще публикува предварителен доклад от своето разследване на инцидента, който ще опровергае изцяло обвиненията на Баркър… Мобифонът ѝ иззвъня.
— Казвай — прозвуча гласът на Дик Шенк в слушалката.
— Здравей, Дик.
— Докъде стигна? — нетърпеливо попита Шенк. — В момента гледам схемата. Марти приключва с Бил Гейтс най-много след два часа…
Прииска ѝ се да му признае всичко. Да му каже: „Забрави, материалът не става… Проявих глупава самоувереност като обещах да го направя за два дни…“
— Дженифър, там ли си? — бръмна гласът на Шенк. — Да пращам ли Марти?
Нямаше сили да каже не. Не можеше да признае, че е сгрешила. А и Шенк положително ще я разпъне
