— Пратих го при Бенсън, във „Връзки с обществеността“ — усмихна се Норма. — Да прибере някои материали, в случай, че ни потрябват…
— Бенсън сигурно ще се ядоса…
— Аха — продължаваше да се усмихва Норма. — Може и да му понатрие носа… Но това ти дава един час спокойствие, така че действай!
ЛАИ
15.05 ч.
— Сядай, Сингълтън… — промърмори Циглър и разсеяно махна с ръка към стола. Беше я допуснал в светая светих едва след петминутно яко блъскане по звукоизолираната врата. — Мисля, че открихме това, което търсим…
На монитора беше замръзнал кадър с усмихнатото бебе, седнало в скута на майка си.
— Трябваше ти периода непосредствено преди инцидента, нали? — рече Циглър. — Тук сме на около осемнадесет секунди преди него. Ще започна с пълно аудио, после ще включа филтрите. Готова ли си?
— Да — кимна Кейси.
Лентата тръгна. Усилено докрай, гукането на бебето наподобяваше тътен на далечен водопад. Жуженето в пътническия салон се превърна в силен грохот.
„Вкусно ли е?“, попита с гръмотевичен глас мъжът.
— Включвам високочестотен байпас — обади се Циглър. Звукът стана по-глух.
— Отстранявам фона в кабината.
Грохотът изчезна, остана единствено гукането на детето, неочаквано ясно в тишината.
— Високочестонен байпас „Делта-V“.
Бебешкото гласче се стопи, вместо него изпъкнаха фоновите шумове: подрънкване на сребърни прибори, шумолене на дрехи.
„…ова-а ли-и за-акуска-ата-а ти-и а-ара-а“, измуча мъжкият глас, потрепващ и разтеглен до неузнаваемост.
— „Делта-V“ е неподходящ за човешката реч — поясни Циглър. — Надявам се, че това не те смущава…
— Не — поклати глава Кейси.
„… ня-яма-а да-а а-акаш ю-а-арде-еса-а-а а-а-ли?“, продължи гласът.
Настъпи пауза, тишината се нарушаваше от едва доловими далечни шумове.
— Старт — предупредително вдигна ръка Циглър.
На екрана се появи брояч с червени цифри, който започна да отмерва десетите и стотните на секундите. Съпругата рязко вдигна глава: „… а-акво-о е-еше-е о-ова-а?“
— По дяволите! — не се сдържа Кейси. Долови го абсолютно ясно: ниско и басово трептене.
— Звукът е изтънен от байпаса — обади се Циглър. — На практика това е един дълбок тътен, в границите между два и пет херца. Почти вибрация…
Никакво съмнение, въздъхна Кейси. Филтрите позволяваха да бъде чут абсолютно ясно.
Смехът на мъжа отекна като гръмотевица: „… о-око-о-йн-о-о, Е-ем, я-яма ни-ищо-о…“ Бебето изгука, звукът прозвуча така, сякаш някой цепеше дърва. Мъжът добави:
„… о-очти-и м-е-е и-и у-у о-ома-а…“ Грохотът изчезна.
— Стоп! — вдигна ръка Кейси.
Червените цифри замръзнаха, ярки и нетрепващи. Означението беше 11:59:32…
Почти дванадесет секунди, рече си тя. Времето, което беше необходимо за пълното спускане на елероните.
Кадрите на видеомонитора продължаваха да текат. Бебето се плъзна от скута на майка си, тя го сграбчи, на лицето ѝ се изписа паника. Пътниците в кадър разтревожено се спогледаха. Преминали през филтрите, писъците им прозвучаха като странно пропукване, наподобяващо статично електричество…
Циглър спря лентата.
— Това е, Сингълтън — каза той. — Мисля, че нещата са ясни.
— Елероните са се спуснали.
— По всичко личи, че е така — кимна бившият агент. — Доста необичайно, нали?
— Но защо?
Самолетът лети с нормална скорост, на нормална височина. Дали става въпрос за непредизвикано спускане на елероните, или за пилотска грешка? На този въпрос можеше да отговори единствено записът на полетните параметри, но разчитането му все още се бавеше…
— Прослуша ли останалата част от записа? — попита тя.
— Да — кимна Циглър. — Интерес за нас представляват алармите, включили се в пилотската кабина. Мога да прослушам сегмента след като камерата се е заклещила под вратата и сигурно ще разчета предупрежденията, които самолетът отправя към пилотите. Но за това ще ми трябва още едно денонощие…
— Направи го — примоли се Кейси. — Имам нужда от всичко, което може да се извади от този запис!
Пейджърът на колана ѝ зажужа, тя го измъкна.
??? ДМ СП ВК БТИГЗ
Джон Мардър искаше да я види. В кабинета си. Веднага.
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, „НОРТЪН“
17.00 ч.
Настроението на Джон Мардър беше спокойно. За онези, които го познаваха, тона беше най-опасното му настроение.
— Интервюто ще бъде кратко — каза той. — Десет минути, най-много петнадесет. Няма да имаш време за подробности. Но в качеството си на ръководител на КРИ ще получиш отлична възможност да подчертаеш усилията на компанията по отношение на сигурността. Ще опишеш колко внимателно разследваме всеки инцидент, какви усилия правим по отношение на качеството на резервните части. След което ще се спреш на предварителния доклад на комисията. В него е отбелязано, че инцидентът с ТПА 545 е причинен от нелегално произведен панел на ускорителя, монтиран от сервизен екип извън страната. Подозренията за непредизвикано спускане на елероните отпадат. Това ще прати по дяволите както Баркър, така и шибания материал на „Нюзлайн“…
— Току-що се върнах от лабораторията, Джон — тихо продума Кейси. — Няма никакво съмнение, че елероните са се спуснали…
— Резултатите от звуковия анализ винаги са косвени, а Циглър е един луд и нищо повече — поклати Глава Мардър. — За да бъдем абсолютно сигурни какво е станало, трябва да чакаме разчитането на полетните параметри. Междувременно обаче, комисията вече е изключила елероните, изводите ѝ са категорични.
— Джон, това ме кара да се чувствам неудобно — каза тя. Изпита усещането, че чува гласа си някъде отстрани.
— Става въпрос за бъдещето на компанията, Кейси.
— Разбирам, но…
— Китайската сделка ще спаси компанията. Приток на свежи пари, създаване на нов самолет, светло бъдеще. За това става въпрос, Кейси. За хиляди работни места…
— Разбирам, Джон, но въпреки това…
— Искам да те попитам нещо — прекъсна я Мардър. — Ти лично мислиш ли, че нещо около Н-22 не е
