наред?
— Категорично не!
— Виждаш ли го като летящ ковчег?
— Не.
— А компанията? Добра ли е тя според теб?
— Разбира се.
Той поклати глава, очите му дълбаеха лицето й.
— Искам да поговориш с един човек…
Едуард Фулър беше началник отдел „Правен“ в „Нортън Еъркрафт“. Слаб мъж на около четиридесет години с болезнено изражение на лицето. Беше видимо притеснен, че се намира в кабинета на Мардър.
— Имаме проблем, Едуард — започна без предисловия директорът. — Телевизионното предаване „Нюзлайн“ подготвя материал за Н-22, който ще бъде излъчен в събота, в най-гледаното време. Един крайно неблагоприятен за компанията материал…
— Какво по-точно имате предвид под „неблагоприятен“?
— Наричат машината ни „летящ ковчег“.
— Лошо — въздъхна Фулър. — Много лошо.
— Затова съм те повикал — изръмжа Мардър. — Искам да чуя какво може да се направи…
— Да се направи ли? — намръщи се Фулър.
— Да — кимна Мардър. — По наше мнение „Нюзлайн“ гони сензациите, материалът им е фактологически необоснован и тенденциозен. Считаме, че „Нюзлайн“ умишлено дискредитира нашата продукция.
— Разбирам…
— Въпросът ми е какво може да се направи… В състояние ли сме да спрем излъчването?
— Не.
— Можем ли да го сторим по съдебен път?
— Не. Това би се тълкувало като опит за цензура и не е препоръчително…
— Искаш да кажеш, че ще си създадем лош имидж…
— Опит да ограничим свободата на информацията означава нарушение на Първата поправка — поясни юристът. — Означава и друго — че крием нещо…
— Казано с две думи, те могат да си излъчат материала, а ние не можем да ги спрем — пожела да си изясни нещата Мардър.
— Точно така.
— Добре. Но по мое мнение информацията на „Нюзлайн“ е едностранчива и неточна. Можем ли да изискаме съответното време за нейното опровергаване?
— Не — поклати глава Фулър. — Доктрината за справедливостта, според която на участниците в даден обществен диспут се осигурява еднакво време за изява, беше отменена при управлението на Рейгън. Телевизионните канали не са длъжни да представят всички участници в дадено предаване…
— Значи могат да дрънкат каквото си пожелаят, така ли? Без да се грижат за някакъв баланс?
— Да.
— Това ми се струва глупаво…
— Такъв е законът — сви рамене Фулър.
— Добре — въздъхна Мардър. — Но въпросното предаване ще бъде излъчено в един особено деликатен момент за компанията. То представлява антиреклама и може да провали китайската сделка…
— Напълно възможно — кимна юристът.
— Да допуснем, че предаването нанася конкретни вреди на бизнеса ни… Доказваме, че гледната точка на „Нюзлайн“ е погрешна, предупредили сме ги предварително за това… Можем ли да ги съдим за обезщетение?
— Практически погледнато, не. Защото ще трябва да докажем, че са манипулирали факти, които са им били известни предварително. Тъй нареченият казус за „умишлена небрежност“. Поне аз не помня този казус да е бил доказан в съда…
— Значи „Нюзлайн“ не подлежи на съдебно преследване?
— Точно така.
— С други думи могат да дрънкат каквото пожелаят и ако тези дрънканици ни докарат до фалит, това си е лош късмет за „Нортън“ и нищо повече?
— Да.
— Нима няма начин да бъдат обуздани!
Фулър се размърда в стола.
— Всъщност, можем да ги съдим, ако представят компанията в невярна светлина… — проточи той. — Но в конкретния случай те лесно ще се измъкнат. Срещу нас е заведено дело от пътник на ТПА 545 и „Нюзлайн“ ще заяви, че просто предава фактите. Ще цитират обвиненията на адвоката и нещата ще спрат дотук…
— Това ми е ясно — отвърна Мардър. — Но тук става въпрос за нещо съвсем друго. Жалбата в съда си е жалба в съда, за нея знаят малцина. Но „Нюзлайн“ възнамерява да я измъкне оттам и да я поднесе на четиридесет милиона зрители! Повтаряйки претенциите на някакъв смахнат от екрана, те автоматически ги правят валидни, независимо от съдебното решение, което все още предстои… Вредата за нас идва не от жалбата, а от предварителното ѝ разгласяване!
— Разбирам ви много добре — кимна Фулър. — За съжаление законът разглежда нещата в друга светлина. „Нюзлайн“ има право да информира за всяко заведено дело в съда.
— Без да носи отговорност за достоверността му, така ли? — избухна Мардър. — Ами какво ще стане, ако например някой обяви, че назначаваме на работа
— Точно така — въздъхна Фулър.
— Добре. Да речем, че завеждаме дело срещу тях и го печелим. Доказваме, че „Нюзлайн“ представя продукцията ни в лоша светлина на базата на необоснавана жалба, която е отхвърлена от съда. Длъжно ли е в този случай предаването да опровергае лъжливата си информация, поднесена на четиридесет милиона зрители?
— Не. Те нямат подобно задължение.
— Защо?
— Защото сами решават коя информация става за новина и коя не. Ако преценят, че решението на съда не става за новина, те просто не го публикуват.
— А междувременно компанията е фалирала — горчиво поклати глава Мардър. — Тридесет хиляди души губят работните си места, ипотекираните си жилища и здравните си осигуровки. Започват нова кариера в „Макдоналдс“ или някъде другаде… Съдбата им споделят други петдесет хиляди, тъй като нашите доставчици в Джорджия, Охайо, Тексас и Кънектикът също забелват кореми… Да не забравяме, че това са квалифицирани специалисти, отдали живота си на производството и поддръжката на най-добрата техника в бранша. И какво получават в замяна? Едно прощално ръкостискане и здрав ритник в задника! Това ли искаш да ми кажеш, Едуард?
— Такава е системата — сви рамене Фулър.
— Бих казал, че тази система вони!
— Нищо не можем да направим… Системата си е система.
Мардър хвърли кратък поглед към Кейси и отново се извърна към юриста:
— Ситуацията е много неприятна, Ед… Ние произвеждаме един първокласен продукт, чиито качества се доказват по неоспорим начин чрез дългогодишни изпитания и пряка експлоатация. Но в даден момент ти ни казваш, че този качествен продукт може да отиде по дяволите само защото някакво шибано телевизионно шоу решава да излъчи негативен репортаж за него! При това без да носи никаква отговорност за действията си, а в същото време ние не можем да го съдим за имуществени вреди! Фулър само кимна с глава.
— Гадна работа, Ед!
Юристът прочисти гърлото си и промърмори:
— Невинаги е било така… През 1964 година имаше едно дело „Съливан“. Тогава за последен път съдът
