беше вдигнат на три метра от земята и лежеше върху дебели метални стойки, боядисани в синьо. Две под крилата, три по протежение на фюзелажа. Отдолу беше опъната предпазна мрежа, вратите и люковете на електрозахранването зееха, от тях се проточваха дебели снопове кабели, които водеха към главната контролна конзола — метален сандък два на два метра, поставен малко встрани от корпуса.
Същността на проверката, известна като ЦЕТ — цикличен електротест, се състояше в изпращането на импулси към всички системи на електрозахранването на самолета. В бърза последователност се тества всичко, което ползва ток: контролните уреди в кабината, дисплеите, стартерите на двигателите, колесниците. Процесът трае около два часа, но се повтаря средно десетина — дванадесет пъти. Точно това щеше да стане през тази нощ…
Натъкна се на Теди Роули в близост до конзолата. Той само ѝ махна с ръка. Беше много зает, тъй като несъмнено знаеше, че от полетните изпитания ги делят само три дни. Дотогава трябваше да е абсолютно сигурен за изправността на електроинсталацията…
Кейси му махна в отговор, но той вече беше с гръб към нея. Тя се обърна и тръгна към кабинета си.
Навън се смрачаваше, небето придобиваше теменужен цвят. Закрачи към административната сграда. Откъм пистите на Бърбанк долиташе свистене на реактивни двигатели. Еймъс Питърс бавно се поклащаше към паркинга, стиснал няколко папки под мишница. Спря пред колата си, озърна се и я забеляза.
— Хей, Кейси!
— Здрасти, Еймъс.
Той тръсна папките върху покрива и се наведе да отключи.
— Чувам, че са ти прехвърлили топката…
Тя не се изненада. Беше убедена, че целият завод е в течение. Това научи отдавна, още при постъпването си в „Нортън“: минути след дадено събитие всичко се знае…
— Ще те интервюират, а?
— Да, дадох съгласието си — кимна тя.
— И ще кажеш това, което ти диктува голямото доброутро?
Тя само сви рамене.
— Не се надувай — посъветва я Еймъс. — Тия от телевизията са помияри… Ако приложиш таблицата на еволюцията към тях, ще ги откриеш някъде между амебата и поповата лъжичка… Лъжи ги, момичето ми, хич да не ти пука!
— Ще видим.
— Вече си достатъчно голяма, за да имаш представа как стават тия неща — въздъхна Еймъс. — Тръгваш ли си?
— Още не…
— На твое място не бих се навъртал много много из завода, особено нощем…
— Защо?
— Хората са неспокойни — отвърна Еймъс. — През следващите няколко дни е най-добре да си тръгваме по-раничко… Нали разбираш какво искам да кажа?
— Ще го имам предвид.
— Дано…
Старецът влезе в колата и завъртя стартерния ключ.
КК
19.20 ч.
Норма си беше тръгнала, офисът на КК беше пуст. От кабинетите в дъното на коридора се чуваше транзисторчето на чистачката, мъжки глас настоятелно повтаряше припева на нашумяло парче: „Бягай, скъпа, бягай!“…
Кейси пристъпи към машината за кафе, напълни една чаша с изстиналата течност и я понесе към кабинета си. Запали лампата, очите ѝ се спряха на внушителната купчина документи, която я чакаха на бюрото.
Седна и направи опит да прогони разочарованието си от хода на събитията. До интервюто оставаха двадесет часа, а евентуалните ѝ козове се разпадаха…
Еймъс може и да прав, въздъхна тя.
Отмести списанието със снимката на Джон Чанг и насочи вниманието си към купчината. Не знаеше откъде да започне. Може би с повторните проверки…
Таблиците с плана на полета… Беше ѝ хрумнало нещо във връзка с тях, но точно тогава ѝ позвъни Мардър… Имаше някакво предчувствие…
Както и да е… Предчувствието отдавна го нямаше. Отмести плана встрани, заедно с прикрепения към него полетен манифест, който включваше и списъка на екипажа:
Джон Дзен Чанг, командир 5/7/51 М
Лю Дзан Пинг, първи пилот 3/11/59 М
Ричард Йонг, първи пилот 9/9/61 М
Герхард Райман, първи пилот 7/23/49 М
Томас Чанг, първи пилот 6/29/70 М
Анри Маршан, бординженер 4/25/69 М
Робърт Шенг, бординженер 6/13/62 М
Хариет Чанг, стюардеса 5/12/77 Ж
Линда Чинг, стюардеса 5/18/76 Ж
Нанси Морли, стюардеса 7/19/75 Ж
Кей Лианг, стюардеса 6/4/72 Ж
Джон Уайт, стюард 1/30/70 М
М.В. Чанг, стюардеса 4/1/77 Ж
