НОРТЪН ЕЪРКРАФТ
КОМИСИЯ ЗА ВЪТРЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ
ОБОБЩЕНИЕ ЗА РЪКОВОДНИ КАДРИ ОТНОСНО:
НЕСТАБИЛНИ ПОЛЕТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА Н-22
Следваше списък на участниците в комисията. Нейното име беше на първо място, като председател.
Тя прекрасно знаеше, че няма нищо нередно нито в проучванията на комисията, нито в нейните заключения. Но самата форма на документа, а и темата на разследването звучаха изключително зле, звучаха изобличаващо. Щеше да ѝ бъде безкрайно трудно да даде смислени обяснения…
Той не се интересува от информация…
Това е документ за вътрешно ползване, на всичкото отгоре отпреди три години. Което означава, че почти никой вече не си спомня за него… Но как е попаднал в ръцете на Риърдън?
Насочи вниманието си към горния край на титулната страница, където беше изписан един номер на факс и името на изпращача: КК „НОРТЪН“.
Факсът беше изпратен от собственият ѝ офис.
Как?
Кой го беше сторил?
Изведнъж ѝ просветна.
Ричмън.
Хлапакът е бутнал този доклад между документите на бюрото й. Онези, които Норма е изпратила на „Июзлайн“…
Но откъде е научил за него?
От Мардър.
Мардър беше запознат с хода на това проучване. Нещо повече — като програмен директор на Н-22, именно той го беше поръчал. А сега прави така, че проучването да види бял свят по време на телевизионното интервю, защото…
— Госпожице Сингълтън? — погледна я с любопитство Риърдън.
Тя вдигна глава, очите ѝ се присвиха от режещата светлина прожекторите.
— Моля…
— Познат ли ви е този доклад?
— Да — кимна тя.
— Ваш ли подписът под документа? — попита Риърдън и ѝ подаде останалите три листа, съдържащи заключенията на комисията.
— Да.
— На практика вие сте била председател на секретна комисия, разследваща „нестабилни полетни характеристики“ на модела Н-22, нали така?
Божичко, как да отговоря на подобен въпрос?! Той не се интересува от информация…
— Комисията не е секретна — отвърна Кейси. — А разглежданата тема е рутинна. Подобни проучвания се правят на всички самолети, които са в експлоатация.
— Но тук става въпрос за нестабилни полетни характеристики, нали?
— Вижте какво — вдигна глава тя. — На практика това проучване е много полезно…
— Много полезно ли?! — Гъстите вежди отново демонстрираха отлично тренирано смайване.
— Точно така. Преди четири години, веднага след появата на проблема със спускането на елероните, възникна въпросът дали в определени моменти на полета машината не се изплъзва от управление. Ние нито избягнахме този въпрос, нито го игнорирахме. Напротив — поставихме го ребром и създадохме специална комисия, която да проведе съответните пълни тестове. Заключението на комисията гласеше, че…
— Ще го прочета — прекъсна я Риърдън. — „Полетната стабилност на машината зависи изцяло от компютрите за управление…“
— Точно така. Всички съвременни самолети използват…
— „Машината показва повишена чувствителност към ръчното управление по време на промяна във височината на полета…“
Кейси сведе очи към текста:
— Това е вярно, но ако прочетете и останалата част от изречението, без съмнение ще…
Риърдън не ѝ позволи да довърши.
— „Пилотите докладват, че самолетът излиза от контрол…“ — продължи да цитира той.
— Но вие умишлено манипулирате текста! — повиши тон Кейси.
— Така ли? — веждите саркастично се извиха. — Цитирам изйадки от вашия доклад, госпожице Сингълтън. Един секретен доклад на „Нортън“!
— Мисля, че имахте желание да ме изслушате — започна да се ядосва тя. Знаеше, че ѝ личи, но престана да ѝ пука.
Риърдън се облегна назад и вдигна ръце. Олицетворение на съгласието.
— Но, разбира се, госпожице Сингълтън.
— Тогава ме оставете да довърша. Това проучване имаше за цел да установи дали Н-22 има проблеми със стабилността на полета. Заключението на комисията беше отрицателно, след което…
— Така казвате вие… — вметна репортерът.
— Казахте, че ще ме изслушате!
— Да, разбира се.
— За тази цел ще вкарам вашите цитати обратно в текста, от който сте ги извадили — тръсна глава Кейси. — Докладът сочи, че Н-22 зависи от компютърната система за управление. Стабилността на полета при всички съвременни самолети зависи от компютрите. Не защото не могат да бъдат управлявани ръчно, от пилотите. Напротив, могат. При това без никакъв проблем. Но нашите клиенти настояват за икономични машини. А максимална икономия се получава при минимално натоварване на двигателите…
— Чакайте — размаха ръце Риърдън. — Това няма нищо общо с темата…
— За минимална тяга самолетът трябва да има много прецизно положение във въздуха — не обърна внимание на протестите му Кейси. — Изчислено е, че това положение се постига когато носът е леко повдигнат… Именно тук влизат в действие компютрите, защото и най-опитният пилот не е в състояние да го направи. И в това няма нищо необичайно…
— Няма нищо необичайно в нестабилността на полета?! — иронично подхвърли Риърдън.
Продължаваше да скача от тема на тема, пречейки ѝ да даде пълноценен отговор.
— Ще стигна и до това — погледна го Кейси.
— Целият съм слух!
Иронията му беше съвсем открита.
Тя положи сериозни усилия да не избухне. Даваше си сметка, че това само ще влоши и без това не особено добрите ѝ позиции.
— Позволете ми да довърша изречението, което цитирахте — започна тя. — Вие казахте: „Машината показва повишена чувствителност при ръчно управление по време на промяна височината на полета“, нали така? Това, което пропуснахте е следното: „но тази чувствителност е в допустимите параметри и не представлява трудност за пилотите със съответния лиценз“!
— Вие обаче признахте за наличието на повишена чувствителност при ръчното управление — контрира светкавично Риърдън. — Това не е ли друг термин за полетната нестабилност?
— Не — твърдо отговори Кейси. — Чувствителност не означава нестабилност.
— „Самолетът не подлежи на контрол…“ — не се предаваше Риърдън.
— Напротив.
— Но вие правите разследване, защото сте обезпокоени от този факт…
