Риърдън. — За инцидента в началото на седмицата, станал именно с Н-22…
— Да — кимна тя.
— Полет 545 на „Транс Пасифик“, инцидентът е станал над Тихия океан…
— Да.
— Трима загинали и неуточнен брой ранени…
— Петдесет и шест — кимна Кейси. Даваше си сметка, че както и да го каже, ще прозвучи ужасно.
— Петдесет и шест… — проточи Риърдън. — Счупени вратове, счупени крайници, контузии, мозъчни увреждания… Двама ще останат парализирни за цял живот…
Очите му очаквателно я погледнаха. Изречението не съдържаше въпрос и тя замълча под палещата светлина на прожекторите.
— Как се чувствате след всичко това?
— Както всички в „Нортън“, чиято основна грижа е безопасността на полетите. Конструкцията на нашите самолети е изградена по начин, който им позволява да летят три пъти по-дълго от предвиденото по спесификация време…
— Голяма грижа, няма що… Мислите ли, че това е най-подходящият отговор?
Кейси за миг се поколеба. Какви ги дрънка тоя?
— Съжалявам, но май не следвам мисълта ви — подхвърли тя.
— Нима компанията не е длъжна да строи сигурни самолети?
— Разбира се, че е длъжна. И го прави.
— Не всички са убедени в това — поклати глава Риърдън. — Например ОАВ, а може би и китайците… Задължена ли е компанията да отстранява всички конструктивни недостатъци, които влияят върху сигурността на полетите и които са ѝ предварително известни?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че това, което е станало на Полет 545, се е случвало и преди! — отсече Риърдън. — При това многократно, на други машини от модела Н-22. Вярно ли е?
— Не — отвърна Кейси.
— Не? — отскочиха нагоре веждите на Риърдън.
— Не! — твърдо повтори Кейси. Ето го моментът, рече си тя. Вече се е надвесила над пропастта.
— Твърдите, че това е първият инцидент от подобен характер?
— Да.
— Как тогава ще обясните този списък? — попита Риърдън и вдигна един лист пред камерата. Кейси не видя написаното на него, но прекрасно знаеше за какво става въпрос. — Тук са описани всички инциденти с елероните на Н-22. Първият от тях е станал през 1992 година, малко след пускането му в редовна експлоатация. Осем инцидента, „Транс Пасифик“ е деветият…
— Този списък е неточен — отвърна тя.
— Ще ми кажете ли защо?
Сбито и кратко, тя се зае да изяснява механизма на Директивите за сигурност на полетите. Изтъкна точните причини, поради които такива директиви са били издадени за Н-22, дебело подчерта, че проблемът е бил напълно решен в национален мащаб, но е останал открит за чуждестранните превозвачи, които не са длъжни да изпълняват директивите за сигурност, издадени в Америка. Фактът, че след 1992 година нито един Н-22 на националните превозвачи не е имал инцидент с елероните, беше основният ѝ аргумент…
Риърдън слушаше с извити вежди, сякаш искаше да подчертае, че за пръв път в живота си се натъква на подобно нахалство.
— Нека обобщим, за да съм сигурен, че съм ви разбрал правилно — каза накрая той. — Според вас компанията е спазила правилата, а директивите, за които говорите, са напълно достатъчни за решаването на проблема…
— Самата компания е решила проблема — поправи го Кейси.
— Така ли? Но според информацията, с която разполагаме, именно непредизвикано спускане на елероните по време на Полет 545 е причина да загинат хора!
— Това не е вярно.
Прекрасно съзнаваше, че стъпва на тънък лед. Затаи дъх и зачака следващия въпрос на Риърдън. Ако я попита „спуснаха ли се елероните, или не?“, щеше да има сериозни неприятности.
— Значи информацията ни е неточна, така ли? — попита Риърдън.
— Не зная откъде сте я получили — рече Кейси, после, решила да отиде докрай, добави: — Да, информацията ви е неточна.
— Това означава, че Фред Баркър, бивш служител на ФАВ, греши…
— Да.
— Греши и ОАВ…
— Може би знаете, че ОАВ забавя подновяването на полетния сертификат на Н-22 поради европейските изисквания за ограничение на шума, а това съвсем не…
— Да се ограничим върху проблема с елероните, ако не възразявате — пресече я Риърдън.
Той не проявява интерес към информацията, прозвучаха в ушите ѝ думите на Марта Гершън.
— Греши и ОАВ, така ли? — повтори въпроса си Риърдън. Това изисква доста подробен отговор, прецени Кейси.
Но как да го направи с малко думи?
— Погрешно е твърдението им, че самолетът е несигурен.
— Да разбирам ли, че отхвърляте всички критики по отношение на Н-22? — попита репортерът.
— Точно така. Става въпрос за един отличен самолет.
— Добре конструиран самолет, така ли?
— Да.
— Сигурен самолет?
— Абсолютно.
— Вие бихте летяли с него…
— При всяка възможност.
— Препоръчвате го на семейството си, на приятелите си…
— Абсолютно.
— Без никакво колебание?
— Да.
— А как реагирахте на кадрите, показани от Си Ен Ен? Ще се опита да изтръгне положителен отговор, след което ще ви удари под кръста…
— Всички ние в „Нортън“ си даваме сметка, че това е един трагичен инцидент — отвърна тя. — А на мен лично ми стана мъчно за пострадалите…
— Стана ви мъчно…
— Да.
— А не се ли разколеба доверието ви в сигурността на самолет Н-22?
— Не.
— Защо?
— Защото Н-22 е машина с отлични показатели по отношение на сигурността. Една от най-добрите, които се произвеждат в момента…
—
— Точно така, господин Риърдън. Нека и аз ви попитам нещо… Миналата година четиридесет и три хиляди американци загинаха при автомобилни катастрофи. Четири хиляди се удавиха, други две хиляди умряха при задавяне с храна. А знаете ли колко са жертвите от самолетни катастрофи по вътрешните линии?
Риърдън помълча, после лицето му се разтегли в усмивка:
— Признавам, че ме хванахте натясно…
— Отговорете приблизително, господин Риърдън. Колко души загинаха от самолетни катастрофи
