— Зная, зная — успокоително я погледна момичето. — Мъжете разчитат на мълчанието ни… Аз самата се опитах да накарам бившия си съпруг да се подложи на терапия, но той отказа… В крайна сметка си взех децата и го напуснах…
— Не ме разбрахте…
— Разбрах ви много добре. Но когато насилието продължава, човек неволно започва да се примирява. Обзема те депресия, чувство на безнадеждност… Но рано или късно всички ние се изправяме очи в очи с истината.
— Говорихте ли с Марти? — пристъпи към тях Малоун. — Ще се спрем главно на инцидента, но той вероятно ще засегне и китайската сделка, и профсъюзните искания. Отговаряйте без да бързате, не се смущавайте в случай, че той скача от една тема на друга. Винаги го прави.
— Погледнете надясно — обади се гримьорката и започна да обработва другата част на шията й. Кейси се подчини и видя някакъв мъж да пристъпва към нея.
— Трябва да ви предам нещо, госпожо — рече той и тикна в ръцете ѝ пластмасова кутия, от която стърчеше някаква жица.
— Какво е това? — попита тя.
— Надясно, моля! — повтори гримьорката. — Това е микрофонът, след малко ще ви помогна да го сложите…
Мобифонът ѝ в чантичката на пода изжужа.
— Изключете го! — извика някой.
Кейси протегна ръка към чантичката и поясни:
— Това е моят телефон…
— О, извинете.
Долепи машинката до ухото си и чу гласа на Мардър:
— Получи ли папката от Айлийн?
— Да.
— Прегледа ли я?
— Още не.
— Вдигнете леко брадичката си — каза гримьорката.
— Вътре е събрано всичко, за което говорихме — каза по телефона Мардър. — Рапортът за фалшивата плоскост на ускорителя и другите неща…
— Да, добре…
— Исках да се уверя, че всичко е наред…
— Всичко е наред.
— Разчитаме на теб. Тя изключи мобифона.
— Брадичката нагоре — повтори гримьорката. — Браво, точно така…
Най-сетне свършиха и Кейси се изправи. Жената почисти раменете ѝ с малка четчица и пръсна малко лак върху косата й. После я отведе в тоалетната и ѝ показа как да прекара микрофонния кабел под блузката и сутиена, за да го закрепи за ревера си. Долната му част мина под полата, после отново се насочи нагоре към кутията, която бе закрепена на кръста й. Когато всичко беше готово, тя натисна бутона за включване.
— От този момент нататък сте включена в системата, не забравяйте това — каза. — Могат да чуват всяка ваша дума…
— Ясно — кимна Кейси и оправи облеклото си. Кутията тежеше на кръста ѝ кабелът оставяше хладна следа върху голата ѝ кожа. Настръхна леко, почувства се некомфортно.
Гримьорката я поведе обратно към Бойната зала, придържайки я за лакета. Кейси изпита чувството, че е гладиатор, когото водят към арената…
Прожекторите в залата светеха, вътре беше много горещо. Насочиха я към мястото ѝ предупредиха я да не се спъне в дебелите кабели на камерите и я настаниха на стола. Две камери бяха насочени в лицето ѝ другите две бяха отзад.
Операторът я помоли да премести стола си сантиметър два вдясно. Тя се подчини. Някакъв мъж дойде да намести микрофона на якичката ѝ тъй като се чувало шумоленето на плата.
Риърдън се настани срещу нея и нагласи микрофона си без чужда помощ, безгрижно бъбрейки с операторите. Намести стола си, изглеждаше отпуснат и спокоен.
— Няма за какво да се тревожите — усмихна ѝ се той. — Всичко е наред.
— Да започваме, момчета — подвикна Малоун. — Те са по местата си, а тук е дяволски горещо!
— Камера А готова.
— Камера Б готова.
— Звук готов.
— Осветление! — заповяда Малоун.
Кейси мислеше, че осветлението вече работи, но се оказа, че не е така. Изведнъж всичко наоколо потъна в ослепителна, режеща очите светлина.
— Проверка иа камерите! — прозвуча гласът на Малоун.
— Ние сме окей.
— Ние също.
— Добре — рече Малоун. — Запис! Интервюто започна.
БОЙНАТА ЗАЛА
14.33 ч.
Очите на Марти Риърдън срещнаха нейните, устните му се разтеглиха в усмивка.
— Значи тук се решава всичко — подхвърли той и жестът му обхвана залата.
Кейси кимна.
— Тук специалистите на „Нортън“ обсъждат всички инциденти, свързани със самолетите на компанията…
— Да.
— А вие сте част от този екип…
— Да.
— Вие сте вицепрезидент на отдела за качествен контрол в „Нортън Еъркрафт“…
— Да.
— И работите за компанията вече пет години…
— Да.
— Защо наричате това помещение „Бойната зала“?
Тя замълча. Нямаше как да опише с две думи споровете, които се водеха тук, гневните изблици и аргументите на хората, поставили си за цел да изяснят всичко около даден инцидент. Ако го стореше, Риърдън несъмнено щеше да се залови за нещо, опитвайки се да го извади от контекста…
— Просто прякор — кратко отвърна тя.
— „Бойната зала“… — проточи Риърдън. — Карти, графики, таблици, напрежение… Напрежението на хора под обсада… Не мислите ли, че в момента „Нортън Еъркрафт“ е под обсада?
— Не съм сигурна, че разбирам какво имате предвид.
Веждите на Риърдън театрално отскочиха нагоре.
— ОАВ, Европейската агенция по въздухоплаването отказва да издаде полетен сертификат на един от вашите самолети… Тя твърди, че моделът Н-22 е недостатъчно сигурен…
— На практика Н-22 има полетен сертификат, но…
— Вашата компания се готви да продаде около петдесет машини от този модел на Китай… Но китайците също проявяват безпокойство относно сигурността му…
Тя не се ядоса на безпардонната забележка. Концентрира се изцяло върху мъжа насреща си, всичко останало се стопи и изчезна.
— Не съм чувала за подобно безпокойство.
— Но сигурно сте чувала за причините, породили подобно безпокойство — моментално я захапа
