журналистическа отговорност изобщо не го вълнуват, интересува се единствено от това как ще изглежда на екрана…
Нещата зависеха изцяло от Дженифър. Нямаше я някакви си двадесетина минути, но когато голямата лимузина „Таун кар“ се плъзна на снимачната площадка, Марти вече крачеше напред — назад с намусено изражение на лицето.
Съвсем в негов стил.
Тя слезе от колата и той се втурна към нея. От устата му се изля обичайният за подобни ситуации порой: трябвало да изчакат със снимките, да позвънят на Дик и да му кажат, че нещата се закучват… Дженифър бързо го отряза.
— Ела да ти покажа нещо, Марти — рече тя.
Извади от чантичката си една видеокасета и я подаде на оператора. Той я вкара в камерата, а тя се насочи към малкия монитор, поставен направо на тревата.
— Какво е това? — надвеси се над нея Марти.
— Ще видиш.
Лентата се завъртя. Бебе в скута на майка си. Гу-гу, гага… Бебето смуче пръстите на крачетата си.
Марти стрелна с поглед Дженифър, тъмните му вежди изразително се повдигнаха.
Тя замълча.
Лентата продължаваше да се върти.
Слънцето светеше право в монитора, изображението беше бледо, но достатъчно ясно. Човешки тела литнаха във въздуха. Марти шумно си пое дъх, развълнуван до крайност.
— Откъде докопа този запис? — напрегнато попита той.
— От една негодуваща служителка.
— Служителка на кого?
— На видеозаписна компания, която работи за „Нортън“ по договор. Сама ми се обади. Възмутена е, наранени са чувствата ѝ на достоен гражданин…
— Лентата е собственост на „Нортън“, така ли?
— Открили са я на борда.
— Невероятно! — прошепна Марти, заковал очи в екрана. — Невероятно! — Човешките тела продължаваха да летят във въздуха и да се блъскат в стените. — Шокиращи кадри!
— Нали?
Записът продължаваше. Беше добър, с отлично качество. Далеч по-добър от това, което показа Си Ен Ен. По-динамичен, по-радикален… Камерата снимаше сама, разтърсването и неясните на места кадри само подсилваха ефекта на трагедията…
— Кой друг разполага с този запис?
— Никой.
— Но твоята негодуваща гражданка може да…
— Няма — поклати глава Дженифър. — Обещах ѝ че ако нещата останат между нас, „Нюзлайн“ ще поеме съдебните разноски по делото, което евентуално ще заведе „Нортън“. Затова ще си кротува…
— Значи тази лента ще бъде гвоздеят на предаването…
— Точно така.
— И ние държим оригинален запис от борда на самолета на „Нортън“!
— Да.
— Ще стане страхотно предаване! — засия Марти.
Възкръснахме, рече си с въздишка Дженифър, докато гледаше как Марти се приближава до телената ограда и започва подготовката си за снимките. Предаването е спасено!
На Марти може да се разчита, особено когато става въпрос за отсяване на ненужните подробности. На практика новият запис не допълваше с нищо информацията, с която разполагаха до този момент. Но Марти е професионалист. Той прекрасно знае, че животът на всяко предаване зависи изцяло от визуалните материали, които го подкрепят. Ако те са добри, всичко друго е без значение…
А тази касета е убиец!
Възбуден и кипящ от енергия, Марти крачеше напред — назад край оградата, очите му час по час се извръщаха към грамадните халета на „Нортън“ в далечината. Ситуацията беше перфектна. Разполага със секретен материал на една огромна корпорация, която прави опит да прикрие престъпни пропуски в своя бизнес! Корпорация, която той блестящ, неумолим и безкомпромисен — ще разбие на пух и прах!
Гримьорката се зае с обработка на шията му, той извърна глава и потърси очите на Дженифър:
— Може би трябва да изпратим едно копие на Дик… Ще си умре от кеф!
— Вече е сторено — отвърна Дженифър и махна с ръка към една кола, която напускаше снимачната площадка.
Дик щеше да разполага със записа след един час, удоволствието му щеше да е огромно…
Разбира се, Дик ще започне да човърка… От лентата несъмнено ще се пръкне и рекламата, която ще предшества съботното предаване. Нещо от сорта на НОВИ ШОКИРАЩИ КАДРИ ОТ КАТАСТРОФАТА С „НОРТЪН“, или УЖАСЯВАЩ ФИЛМ ЗА СМЪРТТА НА НЕВИННИ ХОРА В НЕБЕТО! СЪБОТА, ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА, ЕДИНСТВЕНО ПО „НЮЗ-ЛАЙН“!
Тази реклама ще се излъчва на всеки половин час до началото на шоуто. И цялата нация в съботната вечер ще застане пред телевизорите…
Марти бързо приключи заснемането на спомагателните кадри, справи се много добре. После се настани на седалката до Дженифър и лимузината потегли към главния портал на „Нортън“. Спазиха разписанието си абсолютно точно, дори имаха няколко минути в запас.
— Кого от компанията ще интервюирам? — попита той.
— Една дама на име Сингълтън.
— Дама? — вдигна вежди Марти. — Каква е тя?
— Вицепрезидент, наближава четиридесетте. Ръководи вътрешното разследване на инцидента.
— Дай материалите — протегна ръка Марти, взе папката и започна да я прелиства. — Ти без съмнение знаеш какво ни предстои, Дженифър… Рамката се променя изцяло… Записът ще тече четири минути, може би четири и половина… А може би и ще го повторим. На твое място бих направил именно това. Следователно времето за Баркър и останалите рязко се съкращава. Същността на материала ще се завърти около записа и интервюто с представителката на „Нортън“. Нямаме друг избор. А мадамата остави на мен. Ще я закова както си зная!
Дженифър не отговори. Чакаше го да приключи с прегледа на материалите.
— Я виж, я виж! — промърмори Марти и вдигна глава от папката: — Ти да не си правиш майтап с мен?
— Не — кротко отговори тя.
— Но това е истински динамит! Откъде го докопа?
— От „Нортън“. Преди три дни го получих по куриер, очевидно нещо са се объркали…
— Фатална грешка! — тържествено обяви Марти. — Особено за госпожа Сингълтън!
БОЙНАТА ЗАЛА
14.15 ч.
Кейси прекосяваше територията на завода, когато мобифонът ѝ зажужа. Обаждаше се Стив Нието, ТП във Ванкувър.
— Лоши новини — каза той. — Токущо се връщам от болницата. Пилотът е мъртъв. Мозъчен кръвоизлив. Майк Лий го нямаше, помолиха мен да идентифицирам тялото и аз…
— Стив — прекъсна го Кейси. — Това не са неща за мобифон. Изпрати ми телекс, ако обичаш.
— Добре.
— Но не тук. Адресирай го до ТП в Юма.
— Сериозно?
— Да.
