— Винаги ли държите ръцете си върху бюрото, с преплетени пръсти? Бих искала да видя как ще изглеждате, ако просто ги положите върху бюрото. Да, точно така… Сключените ръце също издават напрежение. Разделени изглеждат по-добре, не мислите ли?
— Да, може би…
— Сигурно ви е досадно — усмихна се Марта Гершън. — Но аз познавам Марти Риърдън още от времето, когато беше начинаещ репортер… Кронкайт не можеше да го понася, считаше го за фуклив и повърхностен… Страхувам се, че тази преценка излезе абсолютно точна. Марти е пълен с номера, но нищо повече. Едва ли може да затрудни жена с вашата интелигентност, Катрин… Убедена съм в това.
— Ласкаете ме — усмихна се Кейси.
— Просто ви обяснявам как стоят нещата — игриво отвърна Марта. — При Риърдън най-важното е да не забравяте, че знаете повече от него. В този бизнес сте от години, докато той идва буквално за два часа и си отива… Иначе го бива, способен е бързо да вникне в материята. Но няма как да я овладее колкото вас. Затова повтарям: помнете, че знаете повече от него.
— Добре — кимна Кейси.
— Друго: поради факта, че Риърдън не разполага с почти никаква информация, той ще направи всичко възможно да изкриви и манипулира информацията, която получава от вас. Спечелил си е репутацията на човек, който задава неудобни въпроси, но ако наблюдавате внимателно поведението му, бързо ще откриете, че винаги прибягва до един и същи трик. Ето го: принуждава ви да се съгласите със серия изявления, които са толкова очевидни и логични, че всеки би ги приел. Вие, разбира се, кимате с глава: да, да, да… После изведнъж ви цапардосва с онова, което нито е логично, нито е вярно, и чака механичното ви съгласие… Абсолютно елементарен трик, на който обаче хората се хващат, въпреки че цял живот го е прилагал…
Ще ви дам пример.
Риърдън казва: Вие сте жена. Да. Вие живеете в Калифорния. Да. Имате добра работа. Да. Радвате се на живота. Да. Защо тогава откраднахте парите? Вие продължавате да кимате и изведнъж разбирате въпроса. Обърквате се, излизате от равновесие… Може би за кратко време, но това му е достатъчно: вече е получил реакцията, която може да използва.
Помнете, че му трябва само това: моментната реакция на объркване. Ако не я получи, ще започне отново, по друг начин. В състояние е да се връща няколко пъти на дадена тема. Стори ли го, вие сте наясно, че не е получил това, което иска.
— Ясно.
— Понякога прибягва и до друг трик: прави провокационно изявление и млъква в очакване да запълните липсващата част от него. Ще ви каже например: Кейси, вие сте в производството на самолети, значи трябва да знаете, че тези машини не са безопасни… После ще млъкне в очакване на вашия отговор. На практика обаче той не ви е задал въпрос…
Кейси кимна.
— Или пък ще повтори вашите думи с недоверчив тон.
— Разбирам…
—
— Няма да отговарям — съгласи се Кейси.
— Много добре — усмихна се Гершън. — Убедена съм, че ще се справите. Само не бързайте. Интервюто ще бъде на запис, което означава, че те ще орежат всички по-продължителни паузи. Ако не разбирате някой въпрос, помолете го да се изясни. Мартин умее да задава неясни въпроси, които провокират точни отговори. Помнете едно: на практика той няма понятие за какво става приказка. Долетял е замалко и си тръгва веднага след интервюто.
— Ясно.
— И още нещо. Ако не се притеснявате да го гледате в очите, просто го направете. В обратния случай си изберете нещо в близост до главата му: облегалката на стола, картина на стената зад него. Фиксирайте погледа си там, камерата не може да установи дали гледате лицето му, или не… Изобщо, направете така, че да не губите концентрацията си.
Кейси насочи поглед към ухото на Гершън.
— Точно така — похвали я възрастната жена. — Мога да ви кажа само още две думи, Катрин. Работата ви е сложна. Ако се опитате да обясните това на Мартин, ще ви стане досадно. Той просто няма да прояви интерес и вероятно ще ви прекъсне. Много хора се оплакват, че на телевизията ѝ липсва фокус. Но това е основна черта на медията. Телевизията не става за информация. Информацията е активна и ангажираща, а телевизията е пасивна. Информацията е обективна и това я прави незаинтересована. Телевизията е емоционална, тя е забавление. Каквото и да каже Мартин, той не се интересува от вас, от вашата компания, от самолетите. На него му се плаща за таланта да пробуди емоциите на хората, да ги накара да изгубят самообладание, да кажат нещо необичайно. Той не иска да знае нищо за самолетите, той търси медийния миг. Проумеете ли това, лесно ще се справите с него.
На лицето ѝ се появи усмивката на добра баба:
— Зная, че ще се справите отлично, Кейси…
— Вие ще присъствате ли на интервюто? — попита младата жена.
— О, не — поклати глава Гершън. — Ние с Мартин не се понасяме от години. В редките случаи, в които се окажем лице в лице, и двамата изпитваме желание да плюем!
АДМИНИСТРАЦИЯТА
13.00 ч.
Джон Мардър седеше зад писалището си и подреждаше документите, които бяха нужни за интервюто на Кейси. Искаше всичко да е наред, поставено на предварително избраното място. Първо, заключението на комисията за фалшивата ускорителна плоскост, открита в двигател номер две. Тази плоскост си беше чист късмет. Невротикът Кени Бърн най-сетне беше свършил нещо свястно. Плоскостта е важна, общо взето едрогабаритна част, която не може да остане незабелязана. А тази тук е несъмнено менте. „Прат & Уитни“ без съмнение ще вдигнат шум до Бога когато научат за нея, особено за обърнатия наопаки орел в тяхното прочуто лого. Но важното в случая беше, че наличието на фалшива част може да насочи интервюто в съвсем друга посока, което без съмнение ще облекчи…
Телефонът му иззвъня.
— Мардър.
В слушалката се появи характерното съскане на сателитна линия. Едгартън звънеше от борда на самолета, който го отнасяше към Хонконг.
— Свърши ли интервюто? — попита той.
— Още не. Започва след един час.
— Обади ми се веднага щом свърши.
— Добре, Хал.
— И гледай да ми съобщиш добри новини — приключи разговора президентът.
БЪРБАНК
13.15 ч.
Дженифър се притесняваше. Налагаше се да остави Марти сам за известно време. А да оставиш Марти сам по време на снимки е опасно. Той е неуморно и кипящо от енергия копеле, което се нуждае от постоянен контрол. Някой трябва да го държи за ръката и да му обръща внимание. Подобно на останалите водещи звезди в „Нюзлайн“, и той беше някогашен репортер, отдавна превърнал се в актьор. Егоцентричен, суетен, капризен актьор. Истинска болка в задника…
Дженифър си даваше сметка и за нещо друго: подозренията на Марти относно качеството на материала за „Нортън“ бяха породени единствено от загрижеността за собствената му изява. Той знае, че нещата са сглобени набързо, знае, че става въпрос за очернянето на една голяма компания. И се страхува, че след монтажа материалът може да се окаже твърде осакатен. Страхува се, че след излъчването на подобен материал, приятелите му в „Четирите сезона“ ще го засипят с иронични намеци. Понятия като
