Проблясък светлина откъм кабината, раменете на двамата пилоти. Командирът вляво от командната конзола, първият пилот вдясно. Капитанът посяга към конзолата.
— Стоп!
Втренчи поглед в кадъра. Командирът е без кепе, протяга ръка. Първият пилот гледа напред.
Командирът протяга ръка.
Кейси придърпа стола си по-близо до монитора и напрегна взор. После се изправи, носът ѝ почти се залепи за екрана, очите ѝ се заковаха върху сканиращите ивици.
Ето го, каза си с въздишка тя. Ясно и категорично, в естествени цветове…
Няма начин, даде си сметка тя. Нищо не може да се направи. Вече разполагаше с пълна информация за инцидента, но огласяването на тази информация със сигурност щеше да ѝ коства работата. Всъщност, това май ще стане при всички случаи… Мардър и Едгартън бяха я вкарали в капан. На практика нямаше почти никакво значение дали ще лъже според указанията на Мардър по време на телевизионното интервю, или ще каже истината… И в двата случая последиците щяха да се стоварят върху нейната глава.
Единственият начин да се измъкне беше да откаже интервюто. Но това едва ли беше възможно…
— Окей — въздъхна тя. — Видях това, което ми трябва.
— Какво още ще искате?
— Едно допълнително копие.
Хармън натисна някакви бутони върху пулта, после притеснено я погледна:
— Трябва да ви кажа нещо, госпожице Сингълтън… Колегите ми изгледаха записа и честно казано… някой от тях са доста притеснени…
— Представям си — кимна Кейси.
— Гледали и изявлението на оня човек по телевизията… Той твърди, че компанията ви се стреми да скрие истинската причина за инцидента…
— Аха…
— Повечето от тях са на мнение, че трябва да предадем тази лента на съответните власти, или пък на телевизията… За това особено много настоява нашата администраторка… Искам да кажа, че положението ни е като при случая с Родни Кинг… Седим върху динамит, животът на много хора е изложен на риск…
Кейси въздъхна. Не беше особено изненадана, но трябваше да се справи с този нововъзникнал проблем.
— Сторихте ли го вече? — попита тя. — Изпратихте ли някъде копие от тази касета?
— Още не — отвърна Хармън.
— Но хората са загрижени, така ли?
— Да.
— А вие какво мислите?
— Честно казано, аз също съм разтревожен — отвърна Хармън. — Вие работите в „Нортън“, лоялността ви към компанията е съвсем разбираема… Но ако нещо в този самолет действително представлява заплаха за живота на пътниците…
Умът на Кейси бясно препускаше. Нямаше начин да узнае колко са извадените копия на касетата. Събитията вече са извън контрол. Дойде ѝ до гуша от интриги: с превозвача, с конструкторския отдел, в профсъюза, с Мардър, с Ричмън… Куп интереси, куп предпочитания, а тя в средата на всичко това, опитвайки се да овладее положението…
На всичкото отгоре и тази видеокомпания!
— Как се казва администраторката ви? — попита тя.
— Кристин Барън.
— Тя наясно ли е с договора, който сме подписали? Най-вече с клаузата за дискретност?
— Да — кимна Хармън. — Но мисля, че в случая съвестта ѝ взема превес…
— Искам да се обадя по телефона — каза Кейси. — По възможност от директен апарат…
Хармън я заведе в един неизползван офис. Тя проведе два разговора, след което се върна в залата с мониторите.
— Касетата е собственост на „Нортън“ — обяви тя. — Съдържанието ѝ не може да става достояние на трети лица без наше разрешение. „Видео Имидж Системс“ е подписала договор, в който съществува съответната клауза за дискретност.
— А не ви ли гложди съвестта? — попита Хармън.
— Не ме гложди — тръсна глава Кейси. — Ние разследваме този инцидент и сме твърдо решени да стигнем докрай. А вие се бъркате в неща, които не разбирате. Ако публикувате съдържанието на тази касета, ще помогнете на един корумпиран адвокат да заведе дело за обезщетение срещу нас. Но ви предупреждавам, че това ще представлява нарушение на договора между вашата компания и „Нортън“. А ние сме достатъчно силни, за да ви смажем! Не забравяйте това.
След тези думи си прибра касетата и напусна залата.
КК „НОРТЪН“
11.50 ч.
Кипяща от гняв, Кейси рязко отвори вратата на кабинета си. Вътре я чакаше възрастна жена, която се представи като Марта Гершън, специалист по „медийно поведение“. Приличаше по-скоро на добродушна бабичка. Сивата ѝ коса беше стегната в кок, носеше семпла бежова рокля с високо деколте.
— Съжалявам, но съм изключителна заета — категорично заяви Кейси. — Зная, че Мардър ви е помолил да се отбиете, но се страхувам…
— О, прекрасно си давам сметка, че сте заета — каза Марта Гершън. Гласът ѝ беше тих и спокоен. — Нямате време за мен, особено пък днес. Освен това, нямате желание да беседвате с мен, нали? Вероятно защото нямате и кой знае колко добро мнение за Джон Мардър…
Кейси се закова на място и погледна възрастната жена, която се беше изправила в средата на кабинета ѝ и я гледаше с любезна усмивка.
— Вероятно имате чувството, че господин Мардър ви манипулира — продължи Марта Гершън. — Това мога да го разбера, тъй като и аз не останах с особено добри впечатления от него…
— А! — зяпна изненадано Кейси.
— Според мен той просто мрази жените — продължи възрастната дама. — Подозирам, че нарочно е възложил телевизионното интервю на вас, с надеждата да се провалите. Но аз няма да позволя това.
Кейси втренчено я изгледа.
— Моля, седнете — рече най-сетне тя.
— Благодаря, мила — отвърна Марта Гершън, седна на дивана и внимателно оправи гънките на бежовата си рокля. — Няма да ви отнема много време, но все пак ще е по-добре да седнете и вие — добави тя и сключи ръце в скута си. Изглеждаше абсолютно спокойна.
Кейси се подчини.
— Искам да ви напомня няколко дребни неща преди интервюто — започна дамата. — Предполагам знаете, че ще разговаряте с Марти Риърдън…
— Не, не знаех това.
— Това означава, че ще трябва да се справите със специфичния му стил. Което ще ви помогне…
— Надявам се да сте права…
— Права съм, мила — усмихна се Марта Гершън. — Успокоихте ли се вече?
— Мисля, че да.
— Бих желала да се облегнете назад. Още малко, точно така… Приведена напред изглеждате прекалено напрегната, тялото ви го издава… Стойте облегната в стола си, така ще изглежда, че приемате спокойно въпросите му… Трябва да бъдете максимално отпусната.
— Добре — кимна Кейси и се облегна назад.
— Чувствате ли се отпусната?
— Да.
