— Свърши ли превода?
— Да. — Кратък, безизразен отговор.
— Докрай? — Да.
— Можеш ли да ми го пратиш по факса? Мълчание.
После:
— Мисля, че няма да стане…
— Добре, но…
— Знаеш ли защо? — прекъсна я Елън.
— Мога да се досетя…
— Ще го донеса в кабинета ти — каза жената. — В два удобно ли е?
— Да.
Късчетата от мозайката се подреждаха, при това бързо.
Кейси беше почти сигурна, че вече може да обясни какво е станало на борда на ТПА 545, да опише поредицата от на пръв поглед невинни събития, довели до трагедията. А ако има късмет, видеозаписът в лабораторията в Глендейл ще докаже правотата на разсъжденията й…
Само един въпрос продължаваше да е без отговор.
И тя трябваше да го открие…
БУЛЕВАРД СИПЪЛВИДА
10.45 ч.
Фред Баркър се потеше. Климатичната инсталация в кабинета му беше изключена, а въпросите на Марти Риърдън бяха толкова настойчиви, че потта изби по бузите и брадичката му и овлажни предната част на ризата му.
Марти Риърдън беше четиридесет и петгодишен красавец с тънки устни и пронизителен поглед. Приличаше на опитен прокурор, сблъсквал се с какво ли не. Говореше бавно и ясно, с убедителен тон, използваше къси и сбити изречения. Оставяше на събеседника си достатъчно време за отговор, интонацията и изражението на лицето му най-често изразяваха разочарование, а леко повдигнатите вежди сякаш питаха: възможно ли е това?
— Господин Баркър, вие описахте редица „проблеми“, свързани с Н-22… Но компанията производител твърди, че те отдавна са отстранени, чрез тъй наречените Директиви за сигурност на полетите. Истина ли е това?
— Не.
Под влиянието на Марти, Баркър отговаряше едносрично, забравил за дългите изречения. Единственото му желание в момента беше да говори максимално кратко.
— Директивите не са довели до нищо?
— Съвсем наскоро имахме нов инцидент, нали? Причинен от елероните…
— От „Нортън“ заявиха, че инцидентът няма нищо общо с елероните…
— Скоро ще се убедите, че това не е истина.
— Значи „Нортън Еъркрафт“ лъже?
— Вършат това, което винаги са вършили: предлагат някое сложно обяснение, чиято цел е да скрие истинския проблем.
— Сложно обяснение, значи… — повтори Марти. — Но нали и самолетите са сложни машини?
— Не и в този случай. Инцидентът е резултат от упоритото им нежелание да отстранят един стар конструктивен недостатък.
— Убеден сте в това, така ли? — Да.
— А защо сте толкова убеден? Вие конструктор ли сте?
— Не.
— Притежавате ли диплома по някоя специалност, свързана с въздухоплаването?
— Не.
— Какво сте учили в колежа?
— Това беше много отдавна…
— Не беше ли музика, господин Баркър? Не сте ли завършил музикална академия?
— Да, но…
Дженифър следеше атаката на Марти със смесени чувства. Тази част от интервюто винаги беше забавна, публиката много обича да наблюдава как някой натрива носовете на надутите експерти… Но в случая атаката на Марти заплашваше да унищожи цялото предаване. Ако достоверността на изявленията на Баркър бъде ликвидирана, то какво ще…
Естествено, можеше да мине и без него, изявленията му съвсем не бяха задължителни…
— Бакалавър на изкуствата — уточни с тържествен и малко тъжен глас Марти. — Специалност музика. Смятате ли, че тази квалификация ви дава право да се произнасяте за сигурността на самолетите?
— Само по себе си не, но…
— Имате ли друга специалност?
— Не…
— Научен опит, инженерно образование? Баркър разхлаби яката си:
— Работил съм във ФАВ…
— Преминахте ли там някакъв специализиран курс на обучение? Динамика на течностите и газовете, да речем?
— Не.
— Аеродинамика?
— Все пак имам достатъчно опит, за да…
— Убеден съм в това. Но все пак искам да зная минал ли сте официален курс на обучение по аеродинамика, висша математика, технология на металите, структурен анализ и всички останали специалности, които са пряко свързани с производството на летателни апарати?
— Не, официално не…
— А неофициално?
— Разбира се. Имам дългогодишен опит в тази област…
— Много добре. Рафтовете зад гърба ви са пълни със специализирана литература, бюрото ви също… — Марти се наведе и взе разтвореното томче, което лежеше точно пред Баркър: — Какво е това тук? Аха… „Съвременни методи за структурен анализ на издръжливостта на самолетните корпуси“. Доста сложна материя… Вие оправяте ли се в нея?
— Да, до голяма степен…
— Добре, да вземем страницата, която сте отгърнали… — Риърдън извъртя книгата към камерата: — Страница 807… Цитирам: „Лийвърс и Рейдън въвеждат понятието биаксиален параметър, който е пряко свързан с магнитудите на опъна Т, както е посочено в уравнение №5…“ Виждате това, нали?
— Да — преглътна Баркър.
— Какво е биаксиален параметър?
— Хм… Трудно ми е да го обясна с няколко думи…
— Кои са Лийвърс и Рейдън? — нахвърли се върху него Марти.
— Изследователи в тази област…
— Познавате ли ги?
— Лично не…
— Но познавате техните трудове, така ли?
— Чувал съм ги…
— Знаете ли нещо за тях изобщо?
— Всъщност, не. Лично не…
— Важни ли са техните изследвания?
— Вече ви казах, че не знам — отвърна Баркър и отново разхлаби яката на ризата си.
Дженифър си даде сметка, че трябва да се намеси. Марти предприемаше обичайната си вълча атака,
