Сребристият макет на монитора зае хоризонтално положение, цифрите в карето бяха стабилни. После сред тях изведнъж замига червена лампичка.
— Какво е това?
— Регистрирана е грешна команда. Чакай малко… Да, има някакъв проблем с елероните…
Самолетът на екрана продължаваше да лети в хоризонтално положение. Всичко изглеждаше наред.
— Спускат ли се? — попита Кейси.
— Не. Регистрирана е грешка, нищо повече…
Кейси не отделяше очи от екрана. В продължение на пет секунди не се случи нищо, после предната част на крилата започна да променя формата си.
— Елероните се спускат — обяви Уонг и насочи вниманието си към цифрите в карето. — Спуснаха се напълно!
— Чакай малко — вдигна глава Кейси. — Значи първо се регистрира грешка, а след това се спускат елероните, така ли?
— Да.
— Непредизвикано спускане?
— Напротив, предизвикано — поклати глава Уонг. — Сега носът се повдига… Охо! Прехвърля допустимата граница… Ето го звуковия сигнал, който предупреждава за мъртвата точка и пропадането! А сега…
Самолетът на екрана прекрати издигането си, носът му рязко се наведе надолу. Белите облаци затичаха в обратна посока, като вихрушка. Екранът се изпълни с мигащите светлини на алармите.
— Какво означава това? — попита Кейси.
— Самолетът надхвърля допустимото натоварване, предизвикано от земното притегляне… Исусе, я го виж!
Макетът излезе от гмуркането и започна рязко да набира височина.
— Шестнадесет, осемнадесет, двайсет и един градуса! — развълнувано четеше показанията Уонг.
При гражданските полети допустимите градуси на изкачването варираха между три и пет. Десет градуса се позволяваха само при излитане. А при двадесет и един пътниците ще имат усещането, че се издигат вертикално нагоре…
Алармените сигнали се умножаваха.
— Претоварване — обясни със странно безизразен глас Уонг. — Тоя тип май иска да разкъса корпуса. Няма самолет, който да е конструиран за подобни натоварвания… Между другото, вие проверихте ли корпуса за механични изменения?
Самолетът на екрана отново се гмурна.
— Не мога да повярвам! — прошепна Уонг. — Автопилотът трябва да компенсира подобни резки аномалии!
— Може би е бил на ръчно управление…
— Дори и в този случай автопилотът се намесва… Той е програмиран да компенсира… — Пръстът му се закова на карето: — Ето, започва! Но пилотът продължава с ръчното управление…Това е чиста лудост!
Ново издигане.
Ново гмуркане.
С нарастващ ужас двамата гледаха трагедията, която се разиграваше пред очите им. Шест издигания, още толкова гмуркания… После, без всякакво предупреждение, машината зае хоризонтално положение.
— Какво стана? — попита с пресъхнало гърло Кейси.
— Автопилотът пое управлението — отвърна Уонг. —
БОЙНАТА ЗАЛА
9.00 ч.
В Бойната зала действаше екип по почистването. Големите прозорци към поточната линия бяха излъскани, столовете и овалната маса светеха без прашинка. В далечния ъгъл бучеше прахосмукачка, една жена довършваше мокета.
Дохърти и Рон Смит стояха в блзост до вратата и разглеждаха някаква разпечатка.
— Какво става? — попита Кейси.
— Днес няма да има заседание на комисията — отвърна Дохърти. — Мардър го отмени.
— И как така никой не се сети да ме… — Кейси млъкна насред изречението, спомнила си, че снощи бе изключила пейджъра. Пръстите ѝ механично се спуснаха към колана и го включиха.
— Снощният тест протече абсолютно перфектно — рече с въздишка Рон. — Сякаш за да потвърди първоначалното ни мнение, че имаме работа с един великолепен самолет. Открихме само две повтарящи се грешки: някъде около десет и половина се появи грешка в показанията на AUX СОА, при това след като в продължение на пет пълни цикъла всичко си беше наред… Аз нямам обяснение за този факт… — В погледа, който ѝ отправи, имаше очакване. Вероятно вече знаеше, че Кейси е била в хангара и то в посоченото време. Тя обаче не възнамеряваше да го осветлява по въпроса. Поне за момента. Вместо това попита:
— А сензорите за близост?
— Там беше втората грешка — кимна Смит. — От общо двадесет и два цикъла за нощта, сензорите за близост на крилото изключиха шест пъти… Това е твъдо доказателство за неизправност.
— Какво става, ако тази неизправност се прояви по време на полет?
— Неверни показания на дисплея в пилотската кабина. Кейси кимна и се обърна към изхода.
— Хей, къде отиваш? — подвикна след нея Дохърти.
— Ще погледам малко видео…
— По дяволите, Кейси! Защо имам чувството, че вече знаеш какво става?
— Ако е така, отдавна да съм го споделила с теб — отвърна тя и излезе.
Разследването се раздвижи. Усети това дълбоко в себе си, както вчера беше усещала, че тъпче на място. ЗУПД беше ключът, благодарение на него най-сетне се очерта последователността, в Която се бяха развили събитията на борда на ТПА 545. А заедно с нея и късчетата от мозайката започнаха да заемат местата си…
Тръгна към колата си и измъкна мобифона:
— Норма, искам да ми осигуриш маршрутното разписание на „Транс Пасифик“!
— Имам едно пред мен — отвърна Норма. — Дойде заедно с документите на ФАВ. Какво те интересува?
— Хонолулу.
— Ей сега… — Настъпи кратка пауза, после гласът на Норма отново бръмна в слушалката: — Не летят до Хонолулу.
Ходят само до…
— Няма значение, това ми стига — прекъсна я Кейси. Така и предполагаше.
— Слушай, Мардър те търси, звъня три пъти — съобщи ѝ Норма. — Казва, че пейджърът ти не отговаря…
— Кажи му, че не можеш да ме откриеш.
— Ричмън също се опитва да…
— И за него не знаеш къде съм — отсече Кейси, прекъсна разговора и забърза към колата си.
Подкара и набра номера на Елън Фонг в счетоводството. Секретарката я осведоми, че и днес Елън е останала да работи у дома. Кейси поиска домашния ѝ номер и го набра:
— Здравей, Елън, обажда се Кейси Сингълтън.
— Здравей, Кейси — гласът ѝ беше хладен и предпазлив.
