11.00–11.30 ФАВ на летището
11.30–12.30 Трансфер до Бърбанк
12.30–13.00 Роджърс в Бърбанк
13.00–14.00 Външни снимки „Нортън“
14.00–14.30 Сингълтън в „Нортън“
14.30–16.00 Трансфер ЛАКС
16.00–16.30 Кинг на летището
17.00–18.00 Изпращане
Така ще се получи. Замисли се върху възможните засечки. Ако човекът от ФАВ е добър (Дженифър не успя да го види, само говориха по телефона), Марти ще го оправи сравнително бързо. В случай, че прехвърлянето в Бърбанк отнеме повече време, отпада Роджърс, който тъй и тъй не е нищо особено… Сингълтън не би трябвало да ги забави, тъй като Дженифър щеше да предупреди Марти да не бъде прекалено заядлив. Ако всичко това се получи, напрегнатата програма би могла да бъде спазена…
После обратно на ЛАКС, където Марти приключва с Кинг и хваща самолета в 18.00. Дженифър ще разполага с достатъчно време да монтира материала и някъде през нощта да го изстреля в Ню Йорк. В събота сутринта ще позвъни на Дик да чуе забележките му, ще направи нова редакция и някъде около обед ще върне материала по електронната поща. Така ще си осигури достатъчно време преди излъчването…
Записа си да позвъни в „Нортън“ с молба за изтегляне на интервюто с два часа напред.
Едва след като приключи с програмата, тя се зае с купчината материали, изпратени по факса от „Нортън“. По принцип не се занимаваше с подобни документи, това беше работа на Дебора. И сега нямаше да го стори, но просто нямаше какво друго да прави. Прелисти ги набързо. Да, точно това, което можеше да се очаква… Различни хартийки, доказващи отличните летателни качества на Н-22…
Ръката ѝ изведнъж замръзна, очите ѝ се облещиха.
— Не! — прошепна Дженифър. — Това трябва да е някакъв майтап!
После бавно затвори папката.
ХАНГАР 5
22.30 ч.
През нощта заводите на „Нортън“ изглеждат пусти. Паркингите са полупразни, в спомагателните сгради цари тишина. Но целият периметър е ярко осветен, охраната внимателно следи показанията на видеокамерите, монтирани по ъглите на всяка сграда. Кейси излезе от администрацията и се насочи към Хангар 5, токчетата ѝ отчетливо зачукаха по асфалта.
Големият портал на Хангар 5 беше затворен и заключен. Пред него видя фигурата на Теди Роули, който разговаряше с някакъв електротехник. Над главите им се виеше цигарен дим, посребрен от светлината на прожекторите.
— Здрасти, скъпа — видя я Теди. — Още ли си тук?
— Аха — кимна тя и се насочи към страничната врата.
— Сградата е запечатана — спря я електротехникът. — Влизането в нея е абсолютно забранено, защото генералната проверка на електросистемите вече започна.
— Нищо — отвърна с усмивка Кейси.
— Съжалявам, не бива да влизате — изпречи се на пътя ѝ човекът. — Това е изричната заповед на Рон Смит. Ако пипнете нещо по самолета…
— Ще внимавам — отвърна тя.
— Нека влезе — намеси се Теди Роули, пристъпи напред и ѝ подаде тежко, дълго почти метър електрическо фенерче: — Вземи… Ако си забравила, вътре цари пълен мрак…
— Не бива да включвате осветлението, тъй като това може да повлияе на общото напрежение — обади се техникът.
— Разбирам — кимна Кейси. Понякога включването на централното луминисцентно осветление действително променя показанията на част от изключително прецизната апаратура.
— Може би трябва да позвъня на Рон — продължаваше да се притеснява човекът.
— Звънете на когото искате — изгуби търпение Кейси.
— И не пипайте парапетите, защото…
— Зная какво върша, за Бога!
Кейси им обърна гръб и хлътна в тъмния отвор.
В хангара цареше непрогледен мрак. Огромното покрито пространство по-скоро се усещаше, главно благодарение на едва уловимите очертания на големия самолет, от чиито отворени врати и отсеци се проточваха снопове кабели. Главната тест конзола беше монтирана под опашката, очертана от бледо синкаво сияние. То идваше от малък екран в горната ѝ част, на който се изписваха автоматично подадените команди. В кабината се появи светлина, примигна и бързо угасна. После светна салонът за първа класа, някъде на десетина метра над главата й. Угасна и той, няколко секунди цареше пълен мрак. Дойде ред на сигналните светлини по крилата и опашката, които започнаха да мигат с ярка оранжева светлина. Това продължи няколко секунди, последвано от нова тъмна пауза.
След това се включиха прожекторите под крилата, огромното помещение сякаш пламна в студено сияние. Колесниците започнаха да се прибират. Легнал върху масивните стойки, самолетът беше в състояние да спуска и прибира колесниците си. Това щеше да стане още няколко пъти през нощта.
Откъм вратата долиташе забързаното бръщолевеие на техника. Теди подхвърли нещо, двамата се разсмяха.
Кейси включи фенерчето и тръгна напред. Светлината излиташе на ярък и тесен сноп, тя протегна ръка и завъртя предната му част. Така вече беше по-добре…
Колесниците се прибраха, металните им капаци меко се захлопнаха. Няколко секунди не се случи нищо, после капаците се отвориха и в светлината на фенерчето изплуваха големите гуми, които бавно запълзяха надолу. Хидравличната система издаваше меко, монотонно свистене. На опашката се включи прожекторът, който осветяваше изписаната върху подвижните части на кормилото сигнатура. Миг по-късно угасна…
Кейси се насочи към опашката, където се намираше една от основните разпределителни кутии на електрозахранването. Искаше да я провери лично, въпреки твърдението на Рон, че вътре няма ЗУПД… Започна да се изкачва по широката сгъваема стълба, опряна на опашката, внимавайки да не докосва парапетите. Към тях бяха прикрепени снопове разноцветни кабели, някои от тях свързани с изключително чувствителна апаратура, която може да се повлияе дори от статичното електричество на дланите й…
Задната разпределителна кутия се оказа точно над главата й. Вратичките ѝ бяха широко отворени и Кейси насочи лъча на фенерчето си натам. Горната част на кутията беше заета от генератора на резервното захранване, обвит в лабиринт от разноцветни кабели. Под него беше натъпкана контролна апаратура от най-различен характер, с дигитални екрани и черни радиаторчета за охлаждане. Сред тях като
