нищо можеше да е монтиран и ЗУПД, чиято кутийка двайсет на двайсет сантиметра лесно би останала незабелязана…
Кейси си сложи специалните очила и включи плейъра на колана си. Пред очите ѝ моментално се появи пълната схема на уредите, разположени в задната разпределителна кутия. Правоъгълникът на ЗУПД беше маркиран в червено. Свал очилата и напрегна взор към мястото му. Там обаче се мъдреше уред за измерване на хидравличното налягане…
Рон се оказа прав.
Тук няма ЗУПД.
Спусна се обратно по стълбата и внимателно се насочи към носа. Предната разпределителна кутия се намираше в долната част на корпуса, непосредствено зад водещия колесник. Тя също беше отворена. Кейси спря под нея и насочи лъча на фенерчето си нагоре. После си постави очилата и натисна бутона на колана си. Пред очите ѝ се появи друга схема. Мястото на ЗУПД беше вдясно горе, непосредствено до релето, което командва предната хидравлика.
Мястото беше празно, от него стърчаха чифт кабели с изолирани клеми.
Значи трябва да се търси във вътрешността на корпуса, каза си с въздишка Кейси.
Изскочи изпод туловището и тръгна към стълбата, която водеше към предната пътническа врата, разположена непосредствено зад пилотската кабина. Токчетата ѝ звучно по-тропваха по металните стъпала.
В салона цареше пълен мрак и тя включи фенерчето. Вътрешността му изглеждаше дори по-зле от преди. Електротехниците бяха свалили страничните облицовъчни панели, за да стигнат до вградените в стената кабели. Навсякъде стърчаха сребристи ивици изолационен материал. Във въздуха все още се долавяше тежката миризма на повръщано, въпреки че някой се беше опитал да я премахне с помощта на спрей дезодорант…
Пилотската кабина зад нея внезапно се освети. Лампичките с променливо насочване на тавана хвърлиха мека светлина към двете кресла. В момента, в който се изключиха, започнаха да мигат контролните дисплеи, принтерът на уреда за полетни данни меко изтрака два реда контролни цифри, след което утихна. Кабината потъна в мрак.
Цикличните тестове продължаваха.
Дойде ред на бордовата кухня, само на крачка от нея. В бърза последователност се включиха котлоните и микровълновите печки, звънна контролен звънец, цифровите показания примигнаха и угаснаха.
Отново мрак.
Кейси остана на мястото си до вратата, натискайки бутоните на плейъра. Изведнъж ѝ се стори, че чува стъпки. Замръзна на място и напрегна слух.
Навсякъде около нея щракаха и жужаха различни релета и прекъсвачи, мигаха разноцветни светлини. Беше трудно да се доловят странични шумове…
Но тя продължаваше да се ослушва и търпението ѝ скоро бе възнаградено: наистина ги чу… Стъпки, без никакво съмнение.
Някой крачеше в хангара. Спокойно, без да бърза.
Разтревожена, Кейси надникна през отворената врата и подвикна:
— Теди, ти ли си?
Шумът от стъпките спря.
Пълна тишина.
Във вътрешността на самолета продължаваха да прещракват релета.
По дяволите, тръсна глава тя. Нервите ѝ явно бяха опънати от факта, че е сама в огромното туловище на Н-22, а наоколо цари непрогледен мрак. На всичкото отгоре е толкова уморена, че вече сигурно ѝ се причуват разни неща…
Излезе от бордната кухня и се наведе над лявата стена на коридора. Там, на няколко сантиметра от пода, беше разположена друга разпределителна кутия. Капакът ѝ беше свален. Диаграмата върху визуалния дисплей сочеше мястото на ЗУПД долу вляво. Нямаше го там. Кутията беше натъпкана с второстепенни релета и електромеханика.
Прехвърли се на следващата кутия. Тя беше монтирана в преградата, разделяща пътническата кабина на две, точно под раклата за вестници и списания. Едва ли някой ще монтира ЗУПД точно тук, каза си Кейси. И излезе права: в кутията нямаше нищо подобно…
Четири вероятни места за вграждане на уреда отпаднаха. Оставаха още двадесет и шест.
Насочи се към опашката, където имаше допълнителна разпределителна кутия. Намираше се в страничната стена на корпуса, непосредствено до задната врата. В нея спокойно можеше да се вмести квадратната кутийка на ЗУПД, още повече, че вътре имаше достатъчно свободно пространство, специално оставено от конструкторите. Дисплеят показа, че мястото на уреда е долу вдясно, до ключовете за централното осветление в кабината и бушоните за вътрешна връзка.
Нямаше го там.
В следващата секунда се включиха габаритните светлини на крилата, кабината се озари от ярка, мигаща светлина.
Нещо зад гърба ѝ издрънча и Кейси замръзна на мястото си. Звукът дойде откъм пилотската кабина. Приличаше на хлъзгането на метален предмет, улучен от нечий крак в мрака.
Напрегна слух.
Откъм кабината долетя търкане, придружено от леко скърцане.
Кейси смъкна очилата и ги остави да висят на верижката. Безшумно се плъзна вдясно и приклекна зад тройната редица седалки.
Стъпките се приближаваха, придружени от неясно мърморене. Нима на борда имаше няколко души?
Задържа дъх.
Осветлението се включи. Най-напред в кабината за първа класа, после и в туристическия салон. Повечето от лампите висяха на жиците си ниско над пода, видимостта беше слаба. След няколко секунди в салоните отново се възцари мрак.
Кейси стисна фенерчето, тежестта му ѝ подейства успокояващо. Премести се така, че да може да гледа между седалките.
Отново чу стъпките, но не видя нищо.
После се включиха прожекторите за приземяване, по тавана се появиха ярки кръгове светлина, идващи от илюминаторите. Един от тях, разположен в далечния край на кабината, угасна… После втори, трети… Някой вървеше към опашката и сянката му препречваше пътя на светлината.
Лошо, помисли си Кейси.
Как да реагира? Тежкото фенерче в ръката ѝ едва ли можеше да бъде използвано като оръжие за защита. Освен него разполагаше с пейджър, мобифон и…
Ръката ѝ се плъзна надолу и изключи пейджъра.
Човекът беше близо, само на няколко крачки от нея. След миг го видя. Вървеше бавно, главата му се въртеше на всички страни. От мястото си не можеше да зърне лицето му, но на светлината отвън видя, че носи червена риза на квадратчета.
Прожекторите за приземяване угаснаха.
Вътрешността на самолета потъна в мрак.
Кейси спря да диша.
До слуха ѝ достигна глухо щракане на реле, идващо някъде отпред. Тя разпозна характерния звук на електропрекъсвач, но непознатият в кабината вероятно не знаеше това. От устата му се откъсна изненадано сумтене, той се обърна и бързо тръгна обратно.
Кейси чакаше.
След известно време ѝ се стори, че долавя отдалечаващи се стъпки по металната стълба, която водеше обратно към пода на хангара. Но не беше много сигурна в това…
В самолета се възцари дълбока тишина.
Кейси изчака няколко минути, после предпазливо надникна иззад седалката. Крайно време е да се махам оттук, рече си тя. Подаде глава от отворената врата и напрегна слух. Да, вече беше напълно сигурна. По
