Всичко е наред, скъпа…
— Теди, не зная защо…
— Утре всичко ще разберем — прекъсна я той.
— Но какво е търсил в хангара по това време на нощта?
— Утре — повтори Теди.
Кейси се отпусна на леглото и изведнъж усети колко е уморена.
— Ще използвам дивана — обади се Теди. — Не искам тази нощ да си сама… — Протегна ръка и докосна брадичката й: — Не се тревожи за нищо, скъпа.
Отне записващото устройство от ръката ѝ и гальовна промърмори, сякаш говореше на дете:
— Това ще го оставим ей тук, на нощната масичка…
— Много е важно, Теди!…
— Знам — кимна мъжът. — Ще бъде тук и като се събудиш. Окей?
— Окей — кимна тя.
Теди стана и тръгна към вратата.
— Ако имаш нужда от нещо, повикай ме…
Очите ѝ се спряха на възглавницата. Трябваше да свали дрехите си и да се приготви за сън. Лицето я болеше. Трябва да се погледне в огледалото…
Взе кутийката и я тикна под възглавницата. После отпусна глава върху нея и затвори очи.
Само за мъничко, помисли си тя.
ПЕТЪК
ГЛЕНДЕЙЛ
6.30 ч.
Кейси рязко се изправи в леглото. Тялото ѝ бе пронизано от остра болка, от устата ѝ излетя неволен стон. Лицето ѝ гореше. Докосна бузата си и се намръщи.
На пода пред леглото имаше светъл правоъгълник. Слънцето беше изгряло. Очите ѝ попаднаха на двете кални следи върху чаршафа. Беше спала с обувки. И с дрехи.
Лежеше върху завивките, напълно облечена.
Простена, размърда се и бавно спусна крака на пода. Всичко я болеше. Будилникът на нощното шкафче показваше шест и половина.
Бръкна под възглавницата и измъкна зелената желязна кутийка с бяло капаче.
ЗУПД.
В ноздрите я погъделичка миризма на прясно кафе.
Вратата се отвори, на прага се появи Теди по боксерки. В ръцете си държеше каничка с кафе.
— Зле ли си, скъпа?
— Всичко ме боли.
— И аз тъй си помислих — кимна Теди и ѝ подаде каничката: — Ще се справиш ли?
Кейси кимна и с благодарност пое каничката. Кафето беше горещо и силно. Болка прониза раменете й.
— Лицето ти е горе — долу добре — огледа я преценяващо Теди. — Само скулата ти е зачервена. Предполагам, че си я ударила при падането върху мрежата…
„Интервюто!“ — изведнъж се сети тя.
— Исусе! — скочи от леглото, простена и се олюля.
— Три аспирина и гореща вана — предложи рецептата си Теди.
— Нямам време…
— Имаш! Ваната да е максимално гореща!
Тя влезе в банята и завъртя крановете. Погледна се в огледалото. Лицето ѝ беше прорязано от ивици мръсотия. Под ухото червенееше оток, който вървеше надолу и изчезваше към тила. Няма страшно, ще го скрия с косата, рече си тя.
Отпи глътка кафе, съблече се и влезе във ваната. Краткият оглед на тялото ѝ показа и другите поражения: рани по лактите и коленете, охлузване на дясното бедро. Нямаше представа кога и къде ги е получила. Горещата вода ѝ се отрази добре.
Когато излезе от банята телефонът звънеше.
— Не вдигай! — подвикна на Теди тя.
— Сигурна ли си?
— Нямам време! — отсече тя. — Днес нямам време за никакви странични неща!
Влезе в спалнята да се облече.
До интервютото с Марти Риърдън оставаха само десет часа. В този отрязък от време трябваше да свърши най-главното: да изясни същността на инцидента с ТПА 545.
НОРТЪН
7.40 ч.
Боб Уонг положи зелената кутия на работната си маса, свърза я с кабел и натисна един ключ на конзолата пред себе си. Върху челния панел на ЗУПД светна червена лампичка.
— Захранването работи — облегна се назад той. — Готова ли си?
— Да — кимна Кейси.
— Можеш да се прекръстиш, ако искаш…
Пръстът му натисна един бутон, червената лампичка започна да мига.
— Какво става? — разтревожено попита Кейси.
— Спокойно, прехвърляне на данните…
След няколко секунди червената светлина се стабилизира.
— Сега какво?
— Нищо — отвърна Роб. — Данните са прехвърлени и можем да ги видим. — Натисна друг клавиш и екранът се изпълни с цифри. Приведе се напред, помълча за миг, после обяви: — Всичко ми изглежда наред… Днес може би е щастливият ти ден… Я да видим… — Пръстите му затичаха по клавиатурата.
Секунда по-късно на екрана се появи триизмерно изображение на самолет със спуснати колесници. Блестящосиво, то ясно се открояваше на лазурния фон. Беше представено хоризонтално, под страничен ъгъл.
Уонг натисна няколко клавиша и пред очите им изплува опашката. Далеч пред нея се появи зелено поле, прорязано от сива писта. Изображенията бяха примитивни, но достатъчно ясни. Самолетът оживя и се насочи за кацане на пистата. После носът му се вдигна, колесниците се скриха в крилата.
— Токущо излетяхме — усмихна се Уонг.
Самолетът на екрана продължаваше да набира височина. Уонг натисна някакъв клавиш и на екрана се появи тъмно каре, в което тичаха цифри.
— Не е като на дигиталния запис, но върши работа — каза той. — Всички основни параметри са тук: височина, скорост, придържане към зададения маршрут, разход на гориво, показания на уредите, които контролират елерони, задкрилки, елеватори и рудан. Това, което ти трябва, Кейси… Данните са изключително стабилни.
Самолетът продължаваше да набира височина. Уонг натисна друг клавиш и на екрана се появиха бели облаци. Машината се издигаше сред тях.
— Предполагам, че не искаш засечка на реалното време — подхвърли Уонг. — Нали знаеш точно кога е станал инцидентът?
— Да — кимна Кейси. — Девет и четиридесет полетно време.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Ей сега ще стигнем до него…
