Но дали е проверил и останалата част на корпуса?
Дали е претърсил целия самолет?
Опциите, които се монтират по желание на клиента, не попадат под контрола на ФАВ и могат да бъдат поставени там, където пожелае превозвачът… В задния отсек, в товарния отсек, дори под пулта на радиопредавателя в кабината… Навсякъде…
Дали Рон е търсил както трябва?
Реши лично да провери това…
Следващите десет минути прекара надвесена над дебелите сервизни каталози на Н-22, но не откри нищо. В тях не се споменаваше нищо за ЗУПД, или поне тя не откри съответния раздел. Нейните каталози обаче бяха лични екземпляри. Това означаваше, че може и да не съдържат последните допълнения и изменения, тъй като работата ѝ не беше пряко свързана с поддръжката. На практика ги беше получила още при постъпването си в „Нортън“, тоест — преди цели пет години…
Нямаше време да изпита разочарование, тъй като в същия момент забеляза мострата на Контролно Визуалния Дисплей в ъгъла на бюрото си.
Охо, рече си тя и протегна ръка към странните на вид очила. Положи ги и включи компактдиска, но екранчето остана празно.
Изминаха няколко секунди преди да разбере, че в машинката няма СД-РОМ. Разрови картонената кутия, откри един сребрист диск и го пъхна в процепа. После отново натисна бутона за включване.
Очилата светнаха. Пред очите ѝ изплува страница от първия сервизен каталог. Не знаеше как точно действа устройството. Екранът беше едва на сантиметър-два от очите ѝ но прожектираните данни сякаш плуваха в пространството пред нея. Страницата изглеждаше прозрачна, Кейси виждаше абсолютно всичко през нея…
Кормън обичаше да казва, че виртуалната реалност е виртуално безполезна, с изключение на шепа тясно специализирани приложения. Едно от тях беше поддръжката. Там хората са дълбоко потопени в техниката, ръцете им са заети и най-често оплескани с машинно масло. По тази причина изобщо не са склонни да прекъснат работата си и да прелистят дебелия сервизен наръчник. Когато висиш на десет метра от земята и човъркаш някой неизправен реактивен двигател, няма как да мъкнеш и пет кила справочна литература със себе си. В този случай на помощ идва виртуалният дисплей. Същият, който беше изобретил Кормън…
Кейси откри, че може да прелиства каталога като натиска бутоните на апаратчето. Един от тях беше предназначен за търсене. При задействането му в пространството пред нея увисна компютърна клавиатура. Съседният бутон играеше ролята на мишка. Той задействаше съответната стрелка, която спираше на различните букви. Тромаво и бавно, но все пак вършеше работа. Стрелката спря на 3, после на У и накрая на П и Д… Миг на бързо прехвърляне, след което пред очите ѝ изплува съответната страница от каталога:
Н-22
ЗАПИСВАЩО УСТРОЙСТВО ЗА ПРЯК ДОСТЪП (ЗУПД)
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ МЕСТА ЗА МОНТАЖ
С помощта на бутоните тя прегледа поредица от схеми, които предлагаха точното описание иа местата за монтаж на ЗУПД в корпуса на Н-22.
Оказаха се около тридесет.
Закачи плейъра на колана си и тръгна към вратата.
ЕЪРПОРТ МАРИНА
22.20 ч.
Марти Риърдън все още не беше напуснал Сиатъл.
Интервюто с Гейтс се беше проточило по-дълго от предвиденото и той изпусна самолета. Наложи се да вземе сутрешния полет, а това налагаше и съответните поправки в програмата.
Денят ще е тежък, въздъхна Дженифър. Беше планирала да започнат в девет, но при новата ситуация едва ли ще могат да направят нещо преди десет… Настанила се удобно в хотелската си стая, тя започна да преработва програмата върху екрана на портативния си компютър.
9.00–10.00 Посрещане и трансфер ЛАКС
10.00–10.45 Баркър в офиса
11.00–11.30 Кинг на летището
11.30–12.00 ФАВ на летището
12.15–13.45 Прехвърляне в Бърбанк
14.00–14.30 Роджърс в Бърбанк
14.30–15.30 Кадри пред „Нортън“
16.00–16.30 Сингълтън в „Нортън“
16.30–18.00 Връщане на ЛАКС
Програмата беше прекалено натоварена. В нея не се предвиждаше никакво време за обяд, задръствания в трафика и нормалните за всички снимки професионални засечки. Марти несъмнено ще иска да хване обратния самолет за Ню Йорк, който излиташе в 18.00. Имаше ново гадже и държеше да прекара почивните дни с него. Ще бъде много ядосай, ако изпусне и този самолет…
А нямаше никакво съмнение, че ще го изпусне.
Работата беше там, че интервюто му със Сингълтън в Бърбанк ще приключи точно в часа на най- голямото задръстване на движението. Няма начин да хване самолета, ако не тръгне от Бърбанк някъде около два и половина. Което означаваше да направи интервютото със Сингълтън по-рано, за сметка на адвоката, който вероятно ще отпадне… Всъщност, той няма да отпадне, защото драпа да се види в предаването. Ако се наложи, ще чака и до среднощ… Но не така стояха нещата с представителя на ФАВ.
Вече беше успяла да поговори с адвоката. Труден за понасяне при продължителен разговор, Кинг пасваше идеално за кратки кадри, особено ако са умело монтирани. Пет, най-много десет секунди…
9.00–10.00 Посрещане и трансфер ЛАКС
10.00–10.45 Баркър в офиса
