останалите. Трябваше да се тревожат дали другите няма да инвестират.
Донигър направи няколко крачки по сцената.
— Днес всички очакват да получат забавление, и то през цялото време. Деловите срещи трябва да бъдат весели, с красиво отпечатани документи и компютърна анимация, за да не скучаят участниците. Магазините трябва да бъдат приветливи, тъй че днес те не само продават, но и забавляват. Политиците трябва да имат приятна външност и да ни казват само каквото желаем. Училищата внимават да не отегчат младите умове, които очакват всичко да става бързо и сложно като по телевизията. Студентите трябва да се развличат… всички трябва да се развличат, иначе ще сменят марката, канала, познатите и избраниците си. Това е интелектуалната реалност на западното общество в края на този век. През други векове човешките същества са желали да бъдат спасени, възвисени, освободени или образовани. Но в нашия век те искат някой да ги забавлява. Най-страшното нещо не е болестта или смъртта, а скуката. Чувството, че разполагаме с време и няма какво да го правим. Но докъде ще стигне тази развлекателна мания? Какво ще правят хората, когато се отегчат от телевизията? Или от филмите? Вече знаем отговора — търсят активно забавление: спортове, тематични паркове, атракции. Организирана веселба, запланирана тръпка. А какво ще правят, когато се отегчат от луна-парковете и планираните тръпки? Рано или късно прикритата измама излиза наяве. Започват да осъзнават, че увеселителният парк всъщност е нещо като затвор, само че си плащаш. Измамата ще ги тласне към търсене на автентичност. Автентичност ще бъде девизът на двайсет и първи век. А кое е автентично? Всичко, което не е измислено и сътворено, за да носи печалба. Което не е под контрола на корпорациите. Което съществува само за себе си и има своя собствена форма. Но разбира се, в днешния свят нищо не може да придобие своя собствена форма. Днешният свят е обществен еквивалент на грижливо поддържан парк, където всичко се засажда и обработва за постигане на максимален ефект. Където нищо не остава недокоснато и автентично. Накъде ще се обърнат тогава хората, за да преживеят тъй рядката и желана автентичност? Към миналото. Миналото безспорно е автентично. Миналото е свят, съществувал преди Дисни, Мърдок, „Нисан“, „Сони“, IBM и всички други могъщи сили, сътворяващи днешния ден. Имало го е преди тях. То се е възвисило и рухнало без тяхна намеса, без обработка и без продажба. Миналото е истинско. Автентично. И това ще го направи невероятно примамливо. Затова казвам, че бъдещето е в миналото. Миналото е единствената реална алтернатива на… Да? Какво има, Даян?
Той се обърна към влизащата Даян Крамър.
— Има проблеми в транзитната зала. Изглежда, че експлозията е повредила оцелелите водни щитове. Гордън направи компютърна симулация, според която четири щита ще се спукат, когато ги напълним с вода.
— Даян, това са пълни глупости — отсече Донигър, подръпвайки вратовръзката си. — Да не искаш да кажеш, че могат да се върнат без щитовете?
— Да.
— Не можем да поемем такъв риск.
— Нещата са по-сложни…
— Не са — каза Донигър. — Не можем да поемем риска. Бих предпочел изобщо да не се върнат, отколкото да пристигнат със сериозни увреждания.
— Но…
— Какво? Щом Гордън е направил компютърна симулация, защо продължава?
— Не вярва на компютъра. Казва, че данните са събрани набързо, и според него прехвърлянето щяло да успее.
Донигър поклати глава.
— Не можем да рискуваме. Не бива да се връщат без щитове. Това е.
Даян помълча, прехапа устни.
— Боб, мисля, че…
— Хей — рече той. — Май почна да забравяш. Нали ти не искаше да пуснеш Стърн заради риска от транскрипционни грешки? Сега пък искаш да върнеш цялата група без щитове. Не, Даян.
— Добре — съгласи се неуверено тя. — Ще ида да поговоря с…
— Не. Никакви разговори. Дръпни шалтера, ако трябва. Но не позволявай онези хора да се завърнат. Прав съм, и ти го знаеш.
— Какво? — възкликна Гордън в контролната кабина.
— Не могат да се завърнат. В никакъв случай.
Боб беше категоричен.
— Но те трябва да се върнат — каза Дейвид Стърн. — Длъжни сте да им разрешите.
— Не, не сме — отвърна Даян.
— Но…
Даян се обърна към Гордън.
— Джон, той виждал ли е Уелси? Показа ли му го?
— Кой е Уелси?
— Котарак — отговори Гордън.
— Уелси е разцепен — обясни Даян. — Той беше едно от първите опитни животни, които изпратихме в миналото. Преди да знаем, че трябва да използваме водни щитове. И е разцепен много зле.
— Разцепен?
Даян отново се завъртя към Гордън.
— Нищо ли не си му казал?
— Казах му, разбира се. — Гордън погледна Стърн. — Разцепен означава, че има много сериозни транскрипционни грешки… Но това беше преди години, Даян. Тогава имахме и проблеми с компютрите.
— Покажи му — предложи Даян Крамър. — Да видим дали пак ще настоява да върне приятелите си. Но основното е, че Боб взе решение и отказва категорично. Ако нямаме сигурни щитове, никой не бива да се завърне. Независимо от обстоятелствата.
Откъм таблото един техник се обади:
— Имаме полеви скок.
Всички се скупчиха около монитора, осеян с трептящи вълни и пикове.
— Колко остава до завръщането им? — попита Стърн.
— Ако се съди по сигнала, около час.
— Можете ли да кажете колко души…
— Не още, но… повече от един. Може би четирима или петима.
— Значи всички — каза Гордън. — Трябва да са открили професора и сега се прибират. Направиха, каквото им поръчахме и се връщат.
Той се обърна към Даян Крамър.
— Съжалявам — допълни тя. — Без щитове никой няма да се завърне. Точка.
01:01:52
Приклекнала край отвора, Кейт бавно се изправи. Стоеше в тясно пространство — малко повече от метър, между високи каменни стени. През отвор отляво нахлуваше светлината на огън. В жълтите му лъчи тя различи врата точно пред себе си. Зад нея каменно стълбище се изкачваше стръмно към тавана на височина около десет метра.
Къде беше попаднала?
Крис подаде глава през отвора в пода, посочи огъня и прошепна:
— Мисля, че знам защо не са открили прохода.
— Защо?
— Защото е зад камината.
— Зад камината? — повтори шепнешком Кейт. После осъзна, че е прав. Това тясно пространство бе един от тайните коридори в Ла Рок — зад камината на голямата зала.
Кейт предпазливо пристъпи напред покрай стената отляво… и пред нея се разкри гледка от камината
