30:21:02
Усещайки прилив на самоувереност, Кейт ги поведе бързо по спиралното стълбище. Схватката с пазача някак я беше освободила; бе преминала през най-страшното здрава и невредима. Сега се чувстваше по- спокойна и по-съсредоточена, макар че в главата й още пулсираше тъпа болка. Изведнъж си припомни резултатите от проучването. Вече знаеше къде са тунелите.
Излязоха на партера и надникнаха към двора. Той се оказа по-оживен, отколкото бе очаквала Кейт. Имаше много войници, рицари в доспехи и придворни с празнични дрехи — всички се връщаха от турнира. Тя предположи, че часът наближава три; дворът бе облян в ярка следобедна светлина, но сенките почваха да се издължават.
Марек поклати глава.
— Не можем да излезем оттук.
— Не се бойте.
Кейт ги поведе нагоре към втория етаж, после изтича по каменен коридор с врати откъм вътрешната страна и прозорци от външната. Знаеше, че зад вратите има малки стаи за роднини и гости.
— Аз бях тук — обади се зад нея Крис и посочи едната врата. — Клеър е в онази стая.
Марек изсумтя. Кейт продължи напред. В дъното на коридора лявата стена бе закрита с гоблен. Тя вдигна гоблена — оказа се удивително тежък — и продължи покрай стената, натискайки камъните с ръце.
— Сигурна съм, че е тук.
— Кое? — попита Крис.
— Тайният проход към задния двор.
Кейт стигна до края на стената. Не намери никакъв проход. И като се озърна назад, трябваше да признае, че не личи изобщо да има врата. Камъните бяха гладки и плътно прилепнали. Плоска стена без вдлъбнатини и неравности. Нямаше признаци за неотдавнашна зидарска работа. Когато притисна буза към камъка и присви едното око, стената й се стори монолитна.
Грешеше ли?
Или беше сбъркала мястото?
Не можеше да греши. Вратата трябваше да е някъде тук. Тя се върна, натисна отново. Нищо. Най-сетне я откри по чиста случайност. От другия край на коридора долетяха гласове — по стълбището идваха хора. Когато се завъртя да погледне, кракът й закачи нещо в основата на стената.
С тихо метално щракване пред нея изникна врата. Беше открехната само на няколко сантиметра. Но Кейт виждаше ясно, че зидарите са прикрили умело процепа.
Тя натисна вратата. Един по един всички минаха вътре. Марек, който бе останал последен, пусна гоблена и затвори вратата.
Намираха се в тесен, сумрачен тунел. На всеки няколко крачки малки дупки в стената пропускаха оскъдни лъчи, тъй че нямаше нужда от факли.
Когато за пръв път проучи този коридор в руините на Кастелгард, Кейт се питаше за какво е създаден. Изглеждаше напълно излишен. Но сега безпогрешно усети целта му.
Това не бе таен проход за минаване от едно място на друго. Служеше за подслушване из стаите на втория етаж.
Тихо продължиха напред. Кейт дочу гласове от близката стая — мъжки и женски. Когато стигнаха до малките отвори, четиримата спряха и надникнаха.
Крис въздъхна измъчено.
Изпървом Крис видя само мъжки и женски силует на яркия фон на прозореца. После разбра, че това са лейди Клеър и сър Гай. Хванати за ръце, двамата се докосваха нежно. Сър Гай я целуна със страст и тя отвърна също тъй пламенно, като го прегърна през шията.
Крис зяпна.
Влюбените се разделиха и сър Гай заговори, докато Клеър го гледаше право в очите.
— Милейди — каза той, — вашите маниери и безцеремонни нападки карат мнозина да се присмиват зад гърба ми и да одумват моята мъжественост. Не ще търпя подобни обиди.
— Тъй трябва да бъде — отвърна тя. — Заради двама ни. Знаете го много добре.
— И все пак бих желал малко да усмирите нрава си.
— О, тъй ли? И как точно? Бихте ли желали да рискувате богатството, за което копнеем и двамата? Има и други приказки, добри ми рицарю, както знаете твърде добре. Докато отхвърлям венчилото, аз споделям подозренията, що таят мнозина в душите си: че вашата черна ръка е замесена в кончината на съпруга ми. Ала щом лорд Оливър ме насили да склоня въпреки всичките ми старания, то никой не може да ме одумва. Тъй ли е?
— Тъй е — кимна печално Гай.
— А съвсем друго ще бъде, ако проявя към вас благосклонност още сега — продължи тя. — Същите злостни езици скоро ще почнат да шушнат, че и аз имам пръст в безвременната гибел на съпруга си, а тая мълва скоро ще стигне до неговите близки в Англия. Те вече кроят планове как да си върнат имотите. Липсва им само повод за действие. Поради туй сър Даниъл бди над всяка моя постъпка. Добри ми рицарю, моята женска репутация лесно се накърнява и нищо не ще я възвърне. Единственият ни изход е в непреклонната ми враждебност към вас, тъй че ви моля да изтърпите обидните нападки и да се утешите с мисли за бъдещата награда.
Челюстта на Крис провисна. Тя проявяваше съвсем същата подчертана интимност — сърдечния поглед, тихия глас, гальовното докосване по шията, — с която се бе държала към него. Тогава Крис си въобразяваше, че я е съблазнил. Сега разбираше, че всъщност тя е съблазнявала него.
Въпреки ласките сър Гай продължи да се цупи.
— А посещенията ви в манастира? Не желая да ходите там.
— Как тъй? — подкачи го тя. Да не би да ревнувате от игумена, милорд?
— Казвам, само че не желая да ходите там — упорито повтори той.
— За тия посещения имам важна причина, понеже който знае тайната на Ла Рок, държи в ръцете си лорд Оливър. За да узнае тайната, той би склонил на всичко.
— Бога ми, истина е, милейди, ала ние не научихме тайната — каза сър Гай. — Знае ли я игуменът?
— Не можах да се срещна с игумена — отвърна Клеър. — Той беше навън.
— А магистърът твърди, че не знае.
— Тъй твърди. И все пак ще попитам игумена, може би утре.
Иззад вратата долетя почукване и приглушен мъжки глас.
Двамата се обърнаха.
— Трябва да е сър Даниъл — каза Гай.
— Бързо, милорд, в скривалището.
Сър Гай изтича към стената, зад която се криеха, дръпна гоблена настрани, после пред смаяните им погледи отвори потайна врата… и прекрачи в тесния коридор до тях. Очите му се разшириха за миг, после той изкрещя:
— Затворниците! Избягали са! Затворниците!
Викът бе подхванат от лейди Клеър.
В тунела професорът се обърна към останалите:
— Ако ни разделят, идете в манастира. Намерете брат Марсел. Той знае ключа за тайния проход. Разбрахте ли?
Преди някой да отговори, по коридора дотичаха войници. Крис усети как го сграбчват груби ръце. Бяха хванати.
30:10:55
В голямата зала отекваше мелодията на самотна лютня, докато слугите привършваха с подреждането на масите. Хванали за ръце любовниците си, лорд Оливър и сър Робърт танцуваха, а танцмайсторът отмерваше такта и се усмихваше възторжено. След няколко стъпки лорд Оливър се завъртя към партньорката си и откри, че е с гръб към него; той изруга.
