стандартна правителствена матрица от прибори. Ще ви помолят да ги премахнете.
— Но защо мен? — удиви се Мартиндейл.
— Не съществуват много лекари, годни да проведат такава операция. Вие сте един от тях — отвърна му Бонер.
— Освен това, вие имате определена репутация. Вече сте правили нещо от този род — поясних аз.
Мартиндейл бързо се опита да отрече очевидното, но не му дадоха възможност да се доизкаже.
— Слушайте, не е толкова важно — прекъсна го Бонер.
Аз изчаках, докато Мартиндейл се успокои.
— Освен стандартния набор, в нея се намира съвършено нова система. Да се открие е крайно сложно. Вие изобщо може и да не я забележите, но ако това стане, в никакъв случай не я премахвайте.
От гърлото на Мартиндейл се изстръгна хриплив шепот:
— Ще ме убият…
— Няма да го разберат — утеши го Бонер. — Само вие сте способен да забележите новите прибори, никой друг.
Мартидейл решително тръсна глава и рече:
— Няма да рискувам.
— Нямате друг избор — казах аз и се обърнах към вратата.
През нощта ми позвъниха. Шест агента бяха мъртви, Ребека Кортингтън бе похитена.
Дойдох на местопрестъплението на разсъмване. Командният център беше потънал в мрак. Компютърните монитори хвърляха синкави сияния върху насъбралите се фигури.
— Къде е тя? — попитах. Бонер отпи глътка кафе и тикна ръка в един от мониторите.
— Вече се намира във въздуха, на път към Чикаго. Частен самолет. Примерно на всеки час, тя се прехвърля в друг и курса се сменя, така че нямаме време да организираме атака.
Аз кимнах.
— А приборите?
— Все още работят, нито един не е излязъл от строя. Наистина, кой знае колко ще продължи това. Изглежда че ще имат намерението да й докарат доктора.
— Мартиндейл ли?
— Той е напуснал Атланта и си движи на запад.
Поех в дълбоко въздух в дробовете си и попитах:
— Серрато с нея ли е?
Бонер кимна към втория монитор. В лявата очна ябълка на Ребека бяхме поставили прибор за следене и сега виждахме каквото и тя виждаше.
Разкошен салон на частен самолет.
Мъж. Висок, силен мъж с тъмни, късо подстригани коси облечен в чудовищно скъп виолетов костюм. Дочухме как Ребека извика:
— Джулиан!
Мъжът наклони грациозно глава.
— Ето как изглежда сега Джулиан Серрато — отбелязах.
— Играе си с нас — промърмори Бонер. — Знае, че го наблюдаваме и още утре ще измени всичко: и лицето, и гласа си.
— Утре ли? — усъмних се аз. — Няма да успее. Ще го хванем още днес.
Ребека Кортингтън очевидно изнемогваше от тревога.
— Джулиан, това е капан. Всичко е нагласено и трябва веднага да изчезнеш. Остави всички, остави ме и мен.
Серрато се усмихна. Широко. Самодоволно.
— Успокой се, Ребека. За всичко съм се погрижил. Искаш ли цигара?
Той и предложи и тя взе една от кутията му. Джулиан издърпа нагоре ръкава си, две парчета кожа на лявата му китка се разтвориха и от процепе между тях възникна металическа ръка на шарнири. Стиснатата в нея запалка ловко се плъзна в пръстите на лявата му ръка.
— Огънче? — ухили се Серрато.
Аз се обърнах към Бонер и се спогледах с него.
Серрато запали цигарата на дамата и тя всмукна дълбоко от дима й. Запалката изчезна в недрата на ръката, откъдето се появила. Той нежно стисна рамото на Ребека.
— Зная кой може да ти помогне. Ще те избави от гнусните нещица, с които са те натъпкали. И те нищо няма да могат да направят, ти ще бъдеш в пълна безопасност — обеща й Серрато усмихнат и добави: — Ние ще бъдем в пълна безопасност. Заедно.
Отначало изчезна изображението, след това и звука. Мониторите потъмняваха един след друг, в зависимост от претърсването на тялото й с хирургически инструменти, с които Мартиндейл бавно измъкваше нашите прибори. Вече бяха премахнати локаторните и терминационните, както и повечето от техните макети.
Ние притаихме дъх.
Той не докосна секретните ни импланти, а те бяха два. Локатор, за де се проследява придвижването й и терминатор, на когото предстоеше задачата да убие Джулиан Серрато, ако се стигне до това.
И аз знаех, че ще стане.
Даже след хирургическата операция, Серрато още няколко часа сменяше самолетите. Накрая, напълно уверен, че се отървал от следенето, той заведе Ребека Кортингтън в Сиатъл. В хотел „Хилтън“, в надстройката над покрива му.
— Романтик — промърмори Бонер.
— В ръцете ни е — отвърнах му аз.
Отлетяхме за Сиатъл с бригада щурмоваци, след това обкръжихме хотела с агенти. Организирахме команден пункт в административното здание от другата страна на улицата. На покрива му разположихме снайперисти.
Щурмовата бригада бе разделена на четири групи: на първата предстоеше да атакува надстройката, на втората — да следи за вестибюла, а на останалите две — да блокират стълбите.
Погледнах часовника си, беше малко след един часа. Из командния пункт сновяха техници.
— Активирайте полето! — заповядах аз.
Ние разпространихме над хотела поле за смазване на психиката. В този момент всеки, който се намираше във вътрешността му, трябваше да се лиши от съзнание.
— Да тръгваме! — изкомандва Бонер по радиостанцията.
Ние наблюдавахме на мониторите как щурмоваците се втурнаха в зданието и се разпръснаха по вестибюла, щателно обхождайки разперените крайници на безчувствените обитатели на хотела.
Резервните групи заеха местата си на стълбите. Членовете на основната група се изкачиха на последния етаж и бавно започнаха да се прокрадват по дългия коридор към широките бели врати, пред които паднали в дълбоко безсъзнание лежаха телохранителите на Серрато.
— Отваряйте вратата! — почти прошепна Бонер.
И тогава прогърмяха изстрели, из въздуха полетяха парчета от тухли, мазилка, разкъсани мускули и плът, както и раздробените кости на нашите агенти. Не успяхме да мигнем, и те вече бяха мъртви.
Джулиан Серрато отвори с ритник вратата на надстройката и излетя в коридора, във всяка от ръцете му се намираше пистолет. Пистолетите се съединяваха и със ставните му телескопични металически ръце, които се бяха подали от раменете му. От гърдите му израсна прозрачна пластина, която защищаваше лицето му.
— Не е паднал в безсъзнание — предупреди Бонер. — Повтарям: полето за смазване на психиката не е могло да неутрализира Серрато. Всички агенти да слязат надолу!
Серрато спокойно огледа труповете и се върна обратно в надстройката. Един от пистолетите се прибра в рамото му, Серрато подхвана със свободната си ръка вцепенената Ребека Кортингтън, помъкна я по коридора и изчезна от монитора.
