— Имах план — възразих меко аз. — Така или иначе, това беше единственият способ. Единственият способ да те върна при себе си.
Положих глава на раменете й и въздъхнах:
— Така си ми нужна, Ребека! Нуждая се от силата ти, от твоите идеи! За нищо не съм способен без теб. Без теб аз съм нищо.
Тя се усмихна.
— От колко дълго си знаела? — попитах аз.
— От самото начало.
Тя ме поглади по ръката.
— Бих те разпознала в което и да е време и в какъвто и да е облик — убеди ме тя и едва чуто добави: — Джулиан.
Информация за текста
© Дейвид Бар Къртли
© Христо Пощаков, превод от английски
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15897]
Последна редакция: 2010-04-13 15:00:00
Вы читаете Наградата
